И медийното лято закъснява
Лято е. Почти… Не е загадка, че лятото ни прави бравурни. Новините стават едни безгрижни. Журналистът написа основно с мисълта за ония, дето си пекат задниците на морето. И по този начин би трябвало. Лятото изисква различен вид инвенции. И по тази причина се търси я крокодил в язовир, я пирани в некоя бара. Веднъж в лятото се намира и морска сирена... Общо взето медиите се пълнят с информативен скрап. И това е най-хубавото доказателство, че е лято. А тая година в действителност ни са нужни доказателства…
Един от законите на медийното лято гласи, че колкото по-невероятно е нещо, толкоз по-голям интерес разсънва. В този смисъл морските сирени, русалките и другите морски дами си остават евъргрийн. Друг закон е, че нещата би трябвало да се случват някъде доста надалеч. За да не може да се ревизират. В нашия край един откри скелет на кентавър. Ама не кон, а магаре кентавър. После, като го прибраха в санаториума в Баткун, се разбра, че като дребен бил падал в киреча.
Та за сирените. Новата им история (прескачам Одисей и аргонавтите) стартира през 1842 година в Съединени американски щати. Известният шоумен Ф. Т. Барнъм купил скелет с череп на маймуна и тяло на риба, ловко направен в Япония, изложил го в музея си и разгласил няколко публикации, че край архипелага Фиджи е уловена морска сирена. И от този момент тя се появява в случай че не всяка, то през година. През този милениум се отри през август 2002 от „ учени” от Австралия. После през 2005 година, след това през юни 2012 година камерите на Animal Planet снимаха „ жива” нимфа на крайбрежието на Гренландско море. Излязла от водата и се излегнала на една канара. Поседяла малко, едвам я снимат, и отново се скрила.
С русалките у нас сме малко обратно. Полани за сефте се появи фотография на Божо Димитров със скелет на нимфа. Но то беше подигравка, поради вампирите. Подиграваха го, само че, безпричинно. Неуки хора, които не знаят, че в канадския университет " Виктория " има цялостен курс по вампирология. Изучава се използването на свещена вода, по какъв начин се прави кръст от трепетлика, биографията на Дракула и така нататък Когато става дума да се вземат парите на простите, всички средства са позволени. Припкаха ли чужденците да гледат вампирите? Припкаха. Какво повече? И след това почнаха да се откриват вампири на всички места. Къде копнат археолозите и хоп върколак. Лично ние позволяваме, че намирането на доста скелети с дървен прът сред ребрата се дължи на обстоятелството, че дървеният прът е еднообразно сполучлив и за вампири и за невампири. Не мислите ли?
Между другото, този Барнъм, е бил огромен занаятчия по обирането на парите на лавандулите. Купил Американския музей в Ню Йорк и му направил доста забавна промоция. Наел един бедняк и му връчил пет тухли, с които той трябвало да измине няколко пресечки. На избрани места имал право да остави три от тухлите на тротоара, да седне върху тях, като държи във всяка ръка по една тухла. И всичко това с доста сериозен и концентриран тип. После се прибирал по същия маршрут, влизал в музея и обикалял залите. Гражданите се чудели тоя какво прави с тия тухли и го последвали, с цел да видят. И по този начин се налагало да платят входната такса. Само първия ден просякът съумял да примами в музея 1000 души.
Ако не ме мързеше, можех да направя една притча за това по какъв начин у нас едни хора към този момент 25 година разнасят тухлите, а ние вървим след тях и си плащаме за тъпото любознание... Но ме мързи.
Исках и за крокодилите да ви кажа, само че не остана място. Друг път.
Автор: Тони Филипов, доктор
Прас-Прес
Един от законите на медийното лято гласи, че колкото по-невероятно е нещо, толкоз по-голям интерес разсънва. В този смисъл морските сирени, русалките и другите морски дами си остават евъргрийн. Друг закон е, че нещата би трябвало да се случват някъде доста надалеч. За да не може да се ревизират. В нашия край един откри скелет на кентавър. Ама не кон, а магаре кентавър. После, като го прибраха в санаториума в Баткун, се разбра, че като дребен бил падал в киреча.
Та за сирените. Новата им история (прескачам Одисей и аргонавтите) стартира през 1842 година в Съединени американски щати. Известният шоумен Ф. Т. Барнъм купил скелет с череп на маймуна и тяло на риба, ловко направен в Япония, изложил го в музея си и разгласил няколко публикации, че край архипелага Фиджи е уловена морска сирена. И от този момент тя се появява в случай че не всяка, то през година. През този милениум се отри през август 2002 от „ учени” от Австралия. После през 2005 година, след това през юни 2012 година камерите на Animal Planet снимаха „ жива” нимфа на крайбрежието на Гренландско море. Излязла от водата и се излегнала на една канара. Поседяла малко, едвам я снимат, и отново се скрила.
С русалките у нас сме малко обратно. Полани за сефте се появи фотография на Божо Димитров със скелет на нимфа. Но то беше подигравка, поради вампирите. Подиграваха го, само че, безпричинно. Неуки хора, които не знаят, че в канадския университет " Виктория " има цялостен курс по вампирология. Изучава се използването на свещена вода, по какъв начин се прави кръст от трепетлика, биографията на Дракула и така нататък Когато става дума да се вземат парите на простите, всички средства са позволени. Припкаха ли чужденците да гледат вампирите? Припкаха. Какво повече? И след това почнаха да се откриват вампири на всички места. Къде копнат археолозите и хоп върколак. Лично ние позволяваме, че намирането на доста скелети с дървен прът сред ребрата се дължи на обстоятелството, че дървеният прът е еднообразно сполучлив и за вампири и за невампири. Не мислите ли?
Между другото, този Барнъм, е бил огромен занаятчия по обирането на парите на лавандулите. Купил Американския музей в Ню Йорк и му направил доста забавна промоция. Наел един бедняк и му връчил пет тухли, с които той трябвало да измине няколко пресечки. На избрани места имал право да остави три от тухлите на тротоара, да седне върху тях, като държи във всяка ръка по една тухла. И всичко това с доста сериозен и концентриран тип. После се прибирал по същия маршрут, влизал в музея и обикалял залите. Гражданите се чудели тоя какво прави с тия тухли и го последвали, с цел да видят. И по този начин се налагало да платят входната такса. Само първия ден просякът съумял да примами в музея 1000 души.
Ако не ме мързеше, можех да направя една притча за това по какъв начин у нас едни хора към този момент 25 година разнасят тухлите, а ние вървим след тях и си плащаме за тъпото любознание... Но ме мързи.
Исках и за крокодилите да ви кажа, само че не остана място. Друг път.
Автор: Тони Филипов, доктор
Прас-Прес
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ