Филипинци избягаха от "ужасния живот в Англия" и се заселиха във Влико Търново
Луис Анхел и Рамира Фелдао от Филипините живеят от към година в Старата столица.Обиколили няколко европейски страни, измежду които Испания, Холандия и Англия, само че на никое място не им допадало, тъй като разликата в културата, манталитета на локалните и метода на живот по отношение на родното им място била голяма. Заради недоброто икономическо състояние на родината си не си й помисляли да се върнат назад и траяли издирването на най-хубавата дестинация, където да градят бъдещето си, написа borbabg.com.
Риалити форматът „ Гласът на България “ ги отвел у нас, защото младежът желал да опитва шанса си в предаването. Явил се на кастинг във Велико Търново, само че не бил утвърден. След това останали известно време тук и се убедили, че мястото е отлично освен за екскурзия. Намерили си квартира и се открили, а скоро по-късно почнали работа в земеделско стопанство в търновско село, защото с това се занимавали и във Филипините. Днес двамата са уверени, че тук имат доста положителни вероятности и даже възнамеряват скоро да станат родители.
Той е на 24, а тя на 23 години. Родом са от град Сан Фернандо, а пътищата им се пресекли още като деца. Семейството на Рамира се преместило в квартала на Луис Анхел и по този начин попаднали в обща компания. Пораснали дружно, а откакто младежът приключил учебно заведение, изчакал една година обичаната си да се дипломира и дружно поели към незнайното. Твърдят, че множеството хора във Филипините мечтаят да изоставен страната, тъй като заплатите са ниски, пренаселено е, сънародниците им са все по-изнервени от скъпия живот и едвам свързват двата края.
„ Тръгнахме с доста малко спестени пари, само че с огромно предпочитание да реализираме нещо. Аз съм наследил гений за пеене от майка ми, която не съумяла да се осъществя. Поставих си за цел да съумея в тази сфера. От интернет разбрахме какъв брой известни са риалити форматите X Factor, The voice и „ Англия търси гений “ и останах с усещането, че англичаните са толерантни към чужденците. За страдание, животът там въобще не е за нас, всичко беше извънредно скъпо! “, показа Луис Анхел.
Приятелката му си спомня, че се наложило да живеят в извънредно мрачна стаичка, наподобяваща изба, където съвсем не влизала светлина. На всичкото от горната страна помещението постоянно се наводнявало поради обичайните за Англия превалявания. Условията на живот били ужасни, само че приличните квартири коствали доста, а не можели да си разрешат такава. Накрая чаршафите и част от облеклата им мухлясали и младежите се отказали от живота в кралството. В Холандия пък изкарали 5 месеца. Там престъпността ги отблъснала, а в Испания просто не се чувствали удобно.
„ Велико Търново е един от най-красивите градове, който сме виждали. Българите са доста благи хора и въпреки страната да е много надалеч от родината ни, намираме много позитивни прилики. По отношение на работата методите в земеделието са сходни, само че тук се употребява много химия “, съобщи Рамира.
Сега филипинците живеят в спретната квартира с две стаи, тераса и всевъзможни улеснения. Вече имат съществени знания по български език, само че не се отпускат да го приказват. Комуникират главно на британски. Казват, че са имали много комични обстановки, когато се опитвали да се схванат на български с локалните хора.
„ Влязох в магазина и споделих на продавачката: „ Искам роми “. Тя ме погледна необичайно и стартира да се смее. Помисли, че се майтапя. Започнах да демонстрирам цигарите на рафта зад нея и едвам тогава ме разбра. Когато споделих с шефа ми какво се е случило, той също доста се смя “, спомня си 24-годишният мъж.
Младите хора допълниха, че неотдавна останали доста прелестно сюрпризирани от визитата на швейцарското семейство в остарялата столица, което разпъна безвъзмезден батут и поддържа благотворителната идея за положително обучение на младежите в Манила, Филипините. Успели да се срещнат с тях и да поговорят за самодейността. Луис Анхел и Рамира обявиха, че в действителност обстановката в родината им е тежка и по тази причина доста възпитаници не съумяват да приключват учебно заведение. Определят себе си като късметлии, че са взели дипломи, само че с цената на доста ограничения на родителите им. Днес обаче изпращат по някой лев на фамилиите си, с цел да оказват помощ в посрещането на потребностите им.
„ Аз имам две по-малки сестри, а Луис има брат. Искаме да завършат учебно заведение, с цел да може да имат добра работа един ден. Това, че сме надалеч, не значи, че сме ги не запомнили. Прави ни усещане, че и доста българи емигранти вършат същото. Явно в действителност много си приличаме “, приключва тя.
Двойката мечтае един ден да има свое стопанство за зеленчуци, а Луис да стане първия фермер артист.
Риалити форматът „ Гласът на България “ ги отвел у нас, защото младежът желал да опитва шанса си в предаването. Явил се на кастинг във Велико Търново, само че не бил утвърден. След това останали известно време тук и се убедили, че мястото е отлично освен за екскурзия. Намерили си квартира и се открили, а скоро по-късно почнали работа в земеделско стопанство в търновско село, защото с това се занимавали и във Филипините. Днес двамата са уверени, че тук имат доста положителни вероятности и даже възнамеряват скоро да станат родители.
Той е на 24, а тя на 23 години. Родом са от град Сан Фернандо, а пътищата им се пресекли още като деца. Семейството на Рамира се преместило в квартала на Луис Анхел и по този начин попаднали в обща компания. Пораснали дружно, а откакто младежът приключил учебно заведение, изчакал една година обичаната си да се дипломира и дружно поели към незнайното. Твърдят, че множеството хора във Филипините мечтаят да изоставен страната, тъй като заплатите са ниски, пренаселено е, сънародниците им са все по-изнервени от скъпия живот и едвам свързват двата края.
„ Тръгнахме с доста малко спестени пари, само че с огромно предпочитание да реализираме нещо. Аз съм наследил гений за пеене от майка ми, която не съумяла да се осъществя. Поставих си за цел да съумея в тази сфера. От интернет разбрахме какъв брой известни са риалити форматите X Factor, The voice и „ Англия търси гений “ и останах с усещането, че англичаните са толерантни към чужденците. За страдание, животът там въобще не е за нас, всичко беше извънредно скъпо! “, показа Луис Анхел.
Приятелката му си спомня, че се наложило да живеят в извънредно мрачна стаичка, наподобяваща изба, където съвсем не влизала светлина. На всичкото от горната страна помещението постоянно се наводнявало поради обичайните за Англия превалявания. Условията на живот били ужасни, само че приличните квартири коствали доста, а не можели да си разрешат такава. Накрая чаршафите и част от облеклата им мухлясали и младежите се отказали от живота в кралството. В Холандия пък изкарали 5 месеца. Там престъпността ги отблъснала, а в Испания просто не се чувствали удобно.
„ Велико Търново е един от най-красивите градове, който сме виждали. Българите са доста благи хора и въпреки страната да е много надалеч от родината ни, намираме много позитивни прилики. По отношение на работата методите в земеделието са сходни, само че тук се употребява много химия “, съобщи Рамира.
Сега филипинците живеят в спретната квартира с две стаи, тераса и всевъзможни улеснения. Вече имат съществени знания по български език, само че не се отпускат да го приказват. Комуникират главно на британски. Казват, че са имали много комични обстановки, когато се опитвали да се схванат на български с локалните хора.
„ Влязох в магазина и споделих на продавачката: „ Искам роми “. Тя ме погледна необичайно и стартира да се смее. Помисли, че се майтапя. Започнах да демонстрирам цигарите на рафта зад нея и едвам тогава ме разбра. Когато споделих с шефа ми какво се е случило, той също доста се смя “, спомня си 24-годишният мъж.
Младите хора допълниха, че неотдавна останали доста прелестно сюрпризирани от визитата на швейцарското семейство в остарялата столица, което разпъна безвъзмезден батут и поддържа благотворителната идея за положително обучение на младежите в Манила, Филипините. Успели да се срещнат с тях и да поговорят за самодейността. Луис Анхел и Рамира обявиха, че в действителност обстановката в родината им е тежка и по тази причина доста възпитаници не съумяват да приключват учебно заведение. Определят себе си като късметлии, че са взели дипломи, само че с цената на доста ограничения на родителите им. Днес обаче изпращат по някой лев на фамилиите си, с цел да оказват помощ в посрещането на потребностите им.
„ Аз имам две по-малки сестри, а Луис има брат. Искаме да завършат учебно заведение, с цел да може да имат добра работа един ден. Това, че сме надалеч, не значи, че сме ги не запомнили. Прави ни усещане, че и доста българи емигранти вършат същото. Явно в действителност много си приличаме “, приключва тя.
Двойката мечтае един ден да има свое стопанство за зеленчуци, а Луис да стане първия фермер артист.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ