За лудия крал Лудвиг Втори Баварски, за Рихард Вагнер и Златния век на Бавария
Лудвиг Втори Баварски е може би измежду най-странните короновани персони в международната история. Роден на 25 август 1845 година под знака на Девата в столицата на Бавария, Мюнхен, той наследява трона след гибелта на татко си Максимилиан Втори, когато е на осемнайсет години. Възпитан на село, във фамилния палат Хохеншвангау в обкръжението на майка си и неколцина прислужници, дребният Лудвиг пораства като сантиментален младеж, обожаващ музиката и поезията, освен това изцяло неопитен за ръководството на страната. Когато бил показан за първи път в двора, всички присъстващи ахнали: младият крал бил извънреден красавец, висок съвсем два метра, с дълги черни вълнисти коси и ясни сини очи. Баварците незабавно го нарекли „ Принца от приказките”.
Когато Лудвиг бил на шестнайсет, в живота му се случило събитие, предопределило неговата орис. На 2 февруари 1861 участвал на театър на операта на Рихард Вагнер „ Лоенгрин”. Тази музика го раздрусала. В нея видял въплъщението на своите сантиментални фантазии. От този ден станала буен поддръжник на Вагнер. Щом седнал на престола, първата му заповед била да бъде потърсен и поканен Вагнер в Мюнхен. Срещата им се състояла на 4 май 1864 година и се оказала решаваща за живота и на двамата. Същата вечер Вагнер писал до своя другар, лекар Виле: „ За страдание, той /кралят/ е толкоз ослепителен, толкоз доблестен, толкоз прочувствен и удивителен, и аз се багра, че неговият живот може да изчезне като бързей в пясъка в този нечовечен свят...”
Лудвиг станал настойник и филантроп на композитора / бил влюбен в него, платил всичките му задължения, а е известно, че Вагнер е бил постоянно беден и разхитителен!/, построил му луксозен дом, поел всичките му разноски и материални грижи. От този ден Вагнер можел да се посвети напълно на своето творчество, без да мисли за насъщния. Но думите в писмото му се оказват в действителност оракулски...
Кралят основал музикално учебно заведение в Мюнхен и решил да построи нов оперен спектакъл, съгласуван с постановките на Вагнеровите опери. Според него Мюнхен трябвало да се трансформира в музикална столица на Германия, нещо като „ немска Виена”. Но тук проектите му срещнали съпротивата на баварското държавно управление и на жителите на Мюнхен. Причината била освен в голямата цена на плана, само че и в личността на Вагнер. В столицата на Бавария той не бил мечтан и мнозина не приемали дружбата сред краля и музиканта. Не толкоз поради антисемитизма му, колкото поради неговите „ карбонарски”, революционни възгледи, по този начин непознати и омразни в очите на баварските бюргери. По този мотив вестник „ Баварски куриер”, орган на локалната аристокрация и духовенство, писал: „ Този чужденец донесе единствено зло в нашата страна със своя неутолим вкус. Това е заплатен съчинител, един бунтовник, който през 1848 година, дружно с тайфа главорези, се опита да взриви кралския замък в Дрезден, а в този момент желае да изолира краля от поданиците му и да го експлоатира за своите революционни хрумвания!”
Повече от година и половина Лудвиг Втори настойчиво се борил против съпротивата на локалния парламент и националните маси. Но най-после бил заставен да отстъпи и да помоли Рихард Вагнер да напусне Мюнхен. За него това, несъмнено, било обвързвано с тежки морални мъчения. До края на живота си той не дал прошка това на мюнхенци. От този миг почнало взаимното отчуждение на краля и Народното събрание, което се усложнявало с всеки изминат ден и има съдбовен край. Лудвиг намразил дотам Мюнхен, че даже решил да реалокира столицата на Бавария в Нюрнберг. Отношенията му с Вагнер, обаче траяли, въпреки и не толкоз в музикален проект, както твърди мълвата, въпреки композиторът да е бил женен. Неговата брачна половинка била Козима, дъщерята на Ференц Лист, преди този момент омъжена за фамозния диригент Ханс декор Бюлов. След гибелта на Вагнер тя станала основен куратор на фестивалите на неговото име. А кралят не бързал да се дами, нямал и връзки с дами. Сгодили го с неговата братовчедка, принцеса Софи, само че годежът бил скоро разтрогнат, без пояснения и аргументи. Така Лудвиг Втори Баварски останал без правоприемник.
През 1866 година Бавария се готвела за война с Прусия, въпреки че кралят се мъчел да я избегне. Дори бил подготвен да се откаже от престола поради това. Не желал да се довери на своето държавно управление и скрито напуснал Мюнхен, с цел да посети своя другар Вагнер в Швейцария и да му изиска съвет. Какво му е споделил музикантът можем единствено да гадаем, само че след два дни кралят се върнал в Мюнхен, отказал се от абдикацията и оповестил всеобща готовност.
В тази война, траяла единствено три седмици, Бавария била изцяло победена от Прусия и с изключение на многочислените човешки жертви / над 10 000!/, понесла и големи материални загуби – трябвало да изплати на спечелилия репарации в размер на 154 000 000 марки. На фона на тази национална злополука, Лудвиг почнал да реализира сантименталната фантазия на живота си – строителството на серия крепости в Баварските Алпи. Всъщност те били три, само че до момента в който бил жив, приключил градежът единствено на един, този в Линдерхоф.
През 1869 Лудвиг положил първия камък на замъка Ноейшвайнтайн. Проектът предвиждал да бъде като феодален палат с крепостни стени, кули и мостове и аспект към огромен парк. При това построен върху доста висока и стръмна, съвсем недостъпна канара! Строителството траяло цели седемнайсет години. По подигравка на ориста в този сантиментален палат Лудвиг Втори претърпял най-голямото оскърбление през живота си.
Любимият му палат бил Линдерхоф – едно умалено копие на Версай. Всъщност, през целия си живот Лудвиг копирал своя кумир, френския крал Луи XIV и му подражавал във всичко. Дори спалнята в Линдерхоф била проектирана по модела на спалнята на „ Краля- слънце”. Предизвикателният лукс в жанр Рококо поразява и през днешния ден погледите на туристите. Изобилието от злато, кристал, тънък порцелан и най-скъпи мебели, вази и разнообразни предмети е в действителност впечатляващо. Лудвиг колекционирал майсенски порцелан, произведения от слонова кост, бижута, картини и всевъзможни скъпи движимости. Тук има голям бистър полилей с 108 свещи, който в никакъв случай не е бил запалван, поради боязън от пожар. Белият роял, затрупан със златни орнаменти и скъпоценни камъни, бил поръчан и направен особено за Вагнер, само че музикантът в никакъв случай не свирил на него. Всъщност, той нямал случая да посети даже и един път Линдерхоф.
Кралят живеел самичък, изолиран от своите жители и даже от двора. По цели дни се разхождал из парковете и езерата, слушал обичаната си музика в осъществяване на особено поканени от него първокласни оркестри и оперни трупи. В една от пещерите край Мюнхен построил дребен спектакъл за тези концерти и спектакли. Все повече се отделял от държавните каузи и проблеми и се затварял в своя сантиментален свят на музика, лирика и фантазии.
Междувременно, през 1870 година избухнала Френско- пруската война. Според контракта от предната война, Бавария била задължена да води война на страната на Прусия. След успеха на Вилхелм Първи във Версай бил подписан мирния контракт с Франция и било оповестено и обединяването на немските страни в Германската империя. На тържеството участвали всички монарси от немските княжества и кралства. Отсъствал само Лудвиг.
Огромното и скъпоструващо строителство на крепости, дворци, театри, галерии и представителни държавни здания уязвило
държавния бюджет, както и персоналното благосъстояние на монарха. Всичко това коствало 21 000 000 марки, от които 5 500 000 били от кралската хазна, а останалите 15 500 000 от държавната. За двайсетина години Лудвиг разсипал този запас, трупан в продължение на 800 години от неговите прародители на трона на Бавария.
В резултат от сполучлив държавен прелом, управителен от премиер- министъра Лутц, кралят бил разгласен за „ некадърен да управлява” и отхвърлен от престола. Лутц провел изпращането му в заточение в замъка Берг одобри езерото Щарнберг. Придворният доктор декор Гуден бил претрупан с сложната задача да му заяви, че съгласно консилиума на четирима специалисти- психиатри ще бъде изпратен в изолираност за лекуване.
- Как можете да ме обявявате за душевен болен, откакто в никакъв случай не съм бил освидетелстван за това? – попитал Лудвиг.
На което придворният доктор отвърнал:
- Ваше величество, за това няма потребност. Ние разполагаме с задоволително информация, която ни дава нужните доказателства.
На 13 юни 1886 година, в шест часа вечерта, Лудвиг, придружаван от своя доктор декор Гуден, излязъл за къса разходка из парка. В последния миг докторът отпратил защитата. След няколко часа телата на двамата били открити във водите на езерото. Дали е било ликвидиране или самоубийство, и до през днешния ден не се знае. Следствието не съумяло да излезе с дефинитивно умозаключение. И двамата мъже били облечени с рединготи, с цилиндри и носели чадъри. При това Лудвиг е бил отличен плувец. Вероятността това да е било трагичен случай е прекомерно оскъдна. Според управляващите формалната версия била, че кралят е страдал от психическо заболяване, довело до този съдбовен край. След гибелта на Лудвиг на престола бил възкачен неговият брат, умствено изостаналият принц Ото Баварски, с аставник, чичо принц Леополд.
Управлението на Лудвиг Баварски през днешния ден можем да определим като „ златен век” за баварската просвета и изключително на музиката. Той построил освен крепости и дворци, само че и театри и галерии, основал Баварския Червен кръст, Мюнхенската политехника, Академията за изящни изкуства и Фонда за развиване на музикалната просвета, който по-късно положил основите на фамозните Вагнерови тържества в Байройт в особено издигнатия Вагнеров оперен спектакъл.
Когато Лудвиг бил на шестнайсет, в живота му се случило събитие, предопределило неговата орис. На 2 февруари 1861 участвал на театър на операта на Рихард Вагнер „ Лоенгрин”. Тази музика го раздрусала. В нея видял въплъщението на своите сантиментални фантазии. От този ден станала буен поддръжник на Вагнер. Щом седнал на престола, първата му заповед била да бъде потърсен и поканен Вагнер в Мюнхен. Срещата им се състояла на 4 май 1864 година и се оказала решаваща за живота и на двамата. Същата вечер Вагнер писал до своя другар, лекар Виле: „ За страдание, той /кралят/ е толкоз ослепителен, толкоз доблестен, толкоз прочувствен и удивителен, и аз се багра, че неговият живот може да изчезне като бързей в пясъка в този нечовечен свят...”
Лудвиг станал настойник и филантроп на композитора / бил влюбен в него, платил всичките му задължения, а е известно, че Вагнер е бил постоянно беден и разхитителен!/, построил му луксозен дом, поел всичките му разноски и материални грижи. От този ден Вагнер можел да се посвети напълно на своето творчество, без да мисли за насъщния. Но думите в писмото му се оказват в действителност оракулски...
Кралят основал музикално учебно заведение в Мюнхен и решил да построи нов оперен спектакъл, съгласуван с постановките на Вагнеровите опери. Според него Мюнхен трябвало да се трансформира в музикална столица на Германия, нещо като „ немска Виена”. Но тук проектите му срещнали съпротивата на баварското държавно управление и на жителите на Мюнхен. Причината била освен в голямата цена на плана, само че и в личността на Вагнер. В столицата на Бавария той не бил мечтан и мнозина не приемали дружбата сред краля и музиканта. Не толкоз поради антисемитизма му, колкото поради неговите „ карбонарски”, революционни възгледи, по този начин непознати и омразни в очите на баварските бюргери. По този мотив вестник „ Баварски куриер”, орган на локалната аристокрация и духовенство, писал: „ Този чужденец донесе единствено зло в нашата страна със своя неутолим вкус. Това е заплатен съчинител, един бунтовник, който през 1848 година, дружно с тайфа главорези, се опита да взриви кралския замък в Дрезден, а в този момент желае да изолира краля от поданиците му и да го експлоатира за своите революционни хрумвания!”
Повече от година и половина Лудвиг Втори настойчиво се борил против съпротивата на локалния парламент и националните маси. Но най-после бил заставен да отстъпи и да помоли Рихард Вагнер да напусне Мюнхен. За него това, несъмнено, било обвързвано с тежки морални мъчения. До края на живота си той не дал прошка това на мюнхенци. От този миг почнало взаимното отчуждение на краля и Народното събрание, което се усложнявало с всеки изминат ден и има съдбовен край. Лудвиг намразил дотам Мюнхен, че даже решил да реалокира столицата на Бавария в Нюрнберг. Отношенията му с Вагнер, обаче траяли, въпреки и не толкоз в музикален проект, както твърди мълвата, въпреки композиторът да е бил женен. Неговата брачна половинка била Козима, дъщерята на Ференц Лист, преди този момент омъжена за фамозния диригент Ханс декор Бюлов. След гибелта на Вагнер тя станала основен куратор на фестивалите на неговото име. А кралят не бързал да се дами, нямал и връзки с дами. Сгодили го с неговата братовчедка, принцеса Софи, само че годежът бил скоро разтрогнат, без пояснения и аргументи. Така Лудвиг Втори Баварски останал без правоприемник.
През 1866 година Бавария се готвела за война с Прусия, въпреки че кралят се мъчел да я избегне. Дори бил подготвен да се откаже от престола поради това. Не желал да се довери на своето държавно управление и скрито напуснал Мюнхен, с цел да посети своя другар Вагнер в Швейцария и да му изиска съвет. Какво му е споделил музикантът можем единствено да гадаем, само че след два дни кралят се върнал в Мюнхен, отказал се от абдикацията и оповестил всеобща готовност.
В тази война, траяла единствено три седмици, Бавария била изцяло победена от Прусия и с изключение на многочислените човешки жертви / над 10 000!/, понесла и големи материални загуби – трябвало да изплати на спечелилия репарации в размер на 154 000 000 марки. На фона на тази национална злополука, Лудвиг почнал да реализира сантименталната фантазия на живота си – строителството на серия крепости в Баварските Алпи. Всъщност те били три, само че до момента в който бил жив, приключил градежът единствено на един, този в Линдерхоф.
През 1869 Лудвиг положил първия камък на замъка Ноейшвайнтайн. Проектът предвиждал да бъде като феодален палат с крепостни стени, кули и мостове и аспект към огромен парк. При това построен върху доста висока и стръмна, съвсем недостъпна канара! Строителството траяло цели седемнайсет години. По подигравка на ориста в този сантиментален палат Лудвиг Втори претърпял най-голямото оскърбление през живота си.
Любимият му палат бил Линдерхоф – едно умалено копие на Версай. Всъщност, през целия си живот Лудвиг копирал своя кумир, френския крал Луи XIV и му подражавал във всичко. Дори спалнята в Линдерхоф била проектирана по модела на спалнята на „ Краля- слънце”. Предизвикателният лукс в жанр Рококо поразява и през днешния ден погледите на туристите. Изобилието от злато, кристал, тънък порцелан и най-скъпи мебели, вази и разнообразни предмети е в действителност впечатляващо. Лудвиг колекционирал майсенски порцелан, произведения от слонова кост, бижута, картини и всевъзможни скъпи движимости. Тук има голям бистър полилей с 108 свещи, който в никакъв случай не е бил запалван, поради боязън от пожар. Белият роял, затрупан със златни орнаменти и скъпоценни камъни, бил поръчан и направен особено за Вагнер, само че музикантът в никакъв случай не свирил на него. Всъщност, той нямал случая да посети даже и един път Линдерхоф.
Кралят живеел самичък, изолиран от своите жители и даже от двора. По цели дни се разхождал из парковете и езерата, слушал обичаната си музика в осъществяване на особено поканени от него първокласни оркестри и оперни трупи. В една от пещерите край Мюнхен построил дребен спектакъл за тези концерти и спектакли. Все повече се отделял от държавните каузи и проблеми и се затварял в своя сантиментален свят на музика, лирика и фантазии.
Междувременно, през 1870 година избухнала Френско- пруската война. Според контракта от предната война, Бавария била задължена да води война на страната на Прусия. След успеха на Вилхелм Първи във Версай бил подписан мирния контракт с Франция и било оповестено и обединяването на немските страни в Германската империя. На тържеството участвали всички монарси от немските княжества и кралства. Отсъствал само Лудвиг.
Огромното и скъпоструващо строителство на крепости, дворци, театри, галерии и представителни държавни здания уязвило
държавния бюджет, както и персоналното благосъстояние на монарха. Всичко това коствало 21 000 000 марки, от които 5 500 000 били от кралската хазна, а останалите 15 500 000 от държавната. За двайсетина години Лудвиг разсипал този запас, трупан в продължение на 800 години от неговите прародители на трона на Бавария.
В резултат от сполучлив държавен прелом, управителен от премиер- министъра Лутц, кралят бил разгласен за „ некадърен да управлява” и отхвърлен от престола. Лутц провел изпращането му в заточение в замъка Берг одобри езерото Щарнберг. Придворният доктор декор Гуден бил претрупан с сложната задача да му заяви, че съгласно консилиума на четирима специалисти- психиатри ще бъде изпратен в изолираност за лекуване.
- Как можете да ме обявявате за душевен болен, откакто в никакъв случай не съм бил освидетелстван за това? – попитал Лудвиг.
На което придворният доктор отвърнал:
- Ваше величество, за това няма потребност. Ние разполагаме с задоволително информация, която ни дава нужните доказателства.
На 13 юни 1886 година, в шест часа вечерта, Лудвиг, придружаван от своя доктор декор Гуден, излязъл за къса разходка из парка. В последния миг докторът отпратил защитата. След няколко часа телата на двамата били открити във водите на езерото. Дали е било ликвидиране или самоубийство, и до през днешния ден не се знае. Следствието не съумяло да излезе с дефинитивно умозаключение. И двамата мъже били облечени с рединготи, с цилиндри и носели чадъри. При това Лудвиг е бил отличен плувец. Вероятността това да е било трагичен случай е прекомерно оскъдна. Според управляващите формалната версия била, че кралят е страдал от психическо заболяване, довело до този съдбовен край. След гибелта на Лудвиг на престола бил възкачен неговият брат, умствено изостаналият принц Ото Баварски, с аставник, чичо принц Леополд.
Управлението на Лудвиг Баварски през днешния ден можем да определим като „ златен век” за баварската просвета и изключително на музиката. Той построил освен крепости и дворци, само че и театри и галерии, основал Баварския Червен кръст, Мюнхенската политехника, Академията за изящни изкуства и Фонда за развиване на музикалната просвета, който по-късно положил основите на фамозните Вагнерови тържества в Байройт в особено издигнатия Вагнеров оперен спектакъл.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ