Българинът купува по-евтино вино заради коронакризата
* Лозарството и винарството би трябвало да се трансфорат в национална политика и приоритет, както е в Италия и Франция, споделя Йордан Чорбаджийски
* Производителите на грозде да получават директни дотации за декар
* Производителите на ракии означават огромни загуби поради затварянето на заведенията за хранене
* Износът на вино се усилва с помощта на дългогодишните ни старания
* В алкохолния бранш би трябвало да се приложат строги ограничения, както е против контрабандата на тютюневи произведения и горива
* Обмисляме диференциран членски импорт – при лозарите – на декар, при винарите – на създаден брой бутилки
* Планираме възобновление на „ Винария “ и на най-престижния конкурс за виновност и спиртни питиета на винена основа – Златния ритон
ВИЗИТКА:
Йордан Чорбаджийски За Йордан Чорбаджийски е ръководител на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара и търговски шеф на Black Sea Gold Pomorie от 2015 г, като преди този момент е заемал и други управителни позиции в избата. Роден на 07 август 1982 година в София. Завършил е Финанси и Икономика на търговията в Стопанска академия „ Димитър А.Ценов “ – Свищов.
Как се отразява коронакризата на лозаро-винарския бранш у нас?
В началото на изключителното състояние, когато се правеше разбор на наличностите на алкохол в България, министър председателят Бойко Борисов изрази на среща усещането си от големите мощности за произвеждане на алкохол в страната. Освен за алкохол имаме големи мощности за произвеждане и на вино.
Коронакризата се отрази на всички браншове в страната, включително и на лозаро-винарския. Но проблемите в лозарството са още преди началото на изключителното състояние. От месеци водим разговор с Министерството на земеделието за разпределяне на директни дотации на декар на лозарите. За да може да използваме цялостния потенциал на винарните и да произвеждаме качествни питиета на конкурентни цени на външните пазари, е належащо в България да се добива качествено грозде. За тази цел би трябвало да бъдат подтиквани производителите.
Гроздопроизводството и винопроизводството са едни от главните аграрни браншове в България. Лозата е стратегическа просвета и в страната се отглеждат над 640 хиляди декара лозя, които се обработват 100% на територията й. Отглеждането, обработването на лозята и реализацията на продуктите от грозде на пазара имат значимо икономическо и обществено значение за страната и хората, ангажирани в бранша.
Намалява или се усилва потреблението на вино по време на изключителното състояние? Става въпрос за покупките от магазина, защото ХоРеКа секторът не работи. Какви са загубите от затварянето на заведенията за хранене?
Потреблението на вино не е намаляло. Наблюдаваме обаче спадове при скъпите виновност за сметка на по-евтините и Bag-in-box разфасовките. Големи са загубите при ракиите и високо-алкохолните питиета. Тяхното ползване е главно в ХоРеКа бранша. Размерът на загубите е огромен, само че ще имаме по-ясна визия за бранша на шестмесечието.
Вярно ли е, че има нарастване на вноса на българско вино поради имиджа на България като страна, която е малко наранена от епидемията?
Наблюдаваме нарастване на износа на вино, само че съгласно нас това не се дължи на коронакризата. Това е резултат от интензивността на българските производители на външните пазари, участията на български питиета в интернационалните състезания и получените влиятелни оценки. Последните години резултатите от международните състезания демонстрират доста висока оценка за българските виновност и високоалкохолни питиета. Имаме редица огромни златни медали за виновност, огромен златен орден за бренди, влиятелни награди за българска текила и доста други. Не на последно място: предлагаме питиета с отличен баланс сред цена и качество. Нашият дълготраен труд, повишение на качеството и имиджа ни на външните пазари стартира да дава своите резултати и предвиждаме тази наклонност да продължава и отсега нататък.
Как се отразява рецесията на цените на българското вино у нас и при износа?
През последните два месеца всички производители положихме старания да oсигурим безвредни условия на чиновниците си – защитни защитни средства, дезинфектанти и прочие Персоналът работи на смени, в някои сдружения и на интервали, с цел да се избегне скупчване на доста хора на едно място. Всички взети ограничения се отразяват на разноските ни. Въпреки това не се следи повишение на цените на българските виновност и високоалкохолни питиета нито на вътрепния, нито на външния пазар.
Как ще коментирате ограниченията на държавното управление за понижение на шока от изключителното състояние върху бизнеса?
Благодарни сме на държавното управление за подхванатите навременни епидемиологични ограничения за да се защищити здравето на обществото. Това са нашите консуматори! Шокът за бизнеса е неминуем в такава обстановка и в България, и в други страни в Европа и по света. Всички браншове са стимулирани да наваксат загубите, само че без крепко общество това би било невероятно.
Адекватни ли са ограниченията на земеделското министерство за подкрепяне на агросектора, в частност на лозарството и винарството?
Намираме ограниченията, препоръчани от Министерството на земеделието, за извънредно съответни. Оттук насетне остава те да бъдат приложени с съответни периоди и условия за включване и обезпечаване на задоволително дотации за оптимален брой от производителите.
Какъв е смисълът на мярката „ резитба на зелено “ и ще се възползва ли брашът от нея?
Мярката компенсира пропуснатите изгоди за гроздопроизводителите. Резитбата на зелено дава опция на лозята да бъде оставено за зреене единствено гроздето, което има капацитет да бъде изкупено и осъществено и е по-добър вид от това да се изхвърлят тонове грозде. С приоритет би трябвало да бъдат опазени лозята и гроздопроизводителите.
Какви са предложенията на браншовата камара към страната, с цел да продължи да се развива лозаро-винарският бранш у нас, който през последните години демонстрира огромен капацитет?
Както в Италия, Франция и доста други страни, лозарството и винарството би трябвало да се трансфорат в национална политика и приоритет. Притежаваме отлични климатични и географски условия, опит и вековни обичаи, да разгърнем своя капацитет и да застанем наедно с огромните производители. Мерките, които страната би трябвало да предприеме, са битка с контрабандния алкохол, налагане на непоколебим надзор на дребните дестилерии – дали се съблюдават обикновени санитарни и хигиенични условия, дали се заплаща акцизът към страната. Така, както се глоби контрабандата на тютюневи произведения и горива, по този начин би трябвало да се приложат строги ограничения и в алкохолния бранш. Препоръчваме изплащането на дотациите за гроздопроизводителите да се прави против показани фактури, с цел да има бистрота къде и на кого се продава създаденото грозде.
Като началник на НЛВК по какъв начин ще възстановите активността на браншовата организация, която беше замряла през последните години? Какви оферти имате?
Възстановаване на активността на НЛВК е отговорност на Управителния съвет и всички членове в камарата. На първо време приоритет за нас е да притеглим нови членове. За тази цел обсъждаме план за въвеждане на диференциарн членски импорт – при гроздопроизводителите – на декар, при производителите – на създаден брой бутилки. Целта е всеки да заплаща членски импорт съгласно опциите си. Мярката е, с цел да създадем обективни и равнопоставени условия за всички участници в организацията. Ще бъдем дейни и ще водим разговор с всички институции, с цел да може браншът да се развива.
Планираме възобновление на „ Винария “. Водим договаряния с Пловдивския панаир и работим по плана да върнем блясъка и реномето на най-голямото ревю за лозарство и винарство в страната и на най-престижния конкурс за виновност и спиртни питиета на винена основа – Златния ритон. Винария с напълно нов образ!
Ще се сплоти ли браншът, който е мощно разлъчен – огромни против дребни, лозари против винопроизводители и така нататък - и всеки се избавя както може?
Една от функционалностите на НЛВК е да сплотява всички гроздо и винопроизводители в страната и да отстоява общите ползи на бранша. Да водим разговор с всички и да почистим раногласията е една от първите ни задания. В интерес на всички огромни и дребни производители е да работим дружно и да имаме единна позиция. Няма място за спорове и делене на фронтове, всички разлики могат да бъдат изгладени с вярна връзка.
Как гледате на концепцията българското вино да се промотира в чужбина под общ бранд „ България “?
Идеята предстои на разискване от НЛВК. Трябва да бъдат изслушани мненията на всички производители, с цел да стигнем до единно мнение.
* Производителите на грозде да получават директни дотации за декар
* Производителите на ракии означават огромни загуби поради затварянето на заведенията за хранене
* Износът на вино се усилва с помощта на дългогодишните ни старания
* В алкохолния бранш би трябвало да се приложат строги ограничения, както е против контрабандата на тютюневи произведения и горива
* Обмисляме диференциран членски импорт – при лозарите – на декар, при винарите – на създаден брой бутилки
* Планираме възобновление на „ Винария “ и на най-престижния конкурс за виновност и спиртни питиета на винена основа – Златния ритон
ВИЗИТКА:
Йордан Чорбаджийски За Йордан Чорбаджийски е ръководител на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара и търговски шеф на Black Sea Gold Pomorie от 2015 г, като преди този момент е заемал и други управителни позиции в избата. Роден на 07 август 1982 година в София. Завършил е Финанси и Икономика на търговията в Стопанска академия „ Димитър А.Ценов “ – Свищов.
Как се отразява коронакризата на лозаро-винарския бранш у нас?
В началото на изключителното състояние, когато се правеше разбор на наличностите на алкохол в България, министър председателят Бойко Борисов изрази на среща усещането си от големите мощности за произвеждане на алкохол в страната. Освен за алкохол имаме големи мощности за произвеждане и на вино.
Коронакризата се отрази на всички браншове в страната, включително и на лозаро-винарския. Но проблемите в лозарството са още преди началото на изключителното състояние. От месеци водим разговор с Министерството на земеделието за разпределяне на директни дотации на декар на лозарите. За да може да използваме цялостния потенциал на винарните и да произвеждаме качествни питиета на конкурентни цени на външните пазари, е належащо в България да се добива качествено грозде. За тази цел би трябвало да бъдат подтиквани производителите.
Гроздопроизводството и винопроизводството са едни от главните аграрни браншове в България. Лозата е стратегическа просвета и в страната се отглеждат над 640 хиляди декара лозя, които се обработват 100% на територията й. Отглеждането, обработването на лозята и реализацията на продуктите от грозде на пазара имат значимо икономическо и обществено значение за страната и хората, ангажирани в бранша.
Намалява или се усилва потреблението на вино по време на изключителното състояние? Става въпрос за покупките от магазина, защото ХоРеКа секторът не работи. Какви са загубите от затварянето на заведенията за хранене?
Потреблението на вино не е намаляло. Наблюдаваме обаче спадове при скъпите виновност за сметка на по-евтините и Bag-in-box разфасовките. Големи са загубите при ракиите и високо-алкохолните питиета. Тяхното ползване е главно в ХоРеКа бранша. Размерът на загубите е огромен, само че ще имаме по-ясна визия за бранша на шестмесечието.
Вярно ли е, че има нарастване на вноса на българско вино поради имиджа на България като страна, която е малко наранена от епидемията?
Наблюдаваме нарастване на износа на вино, само че съгласно нас това не се дължи на коронакризата. Това е резултат от интензивността на българските производители на външните пазари, участията на български питиета в интернационалните състезания и получените влиятелни оценки. Последните години резултатите от международните състезания демонстрират доста висока оценка за българските виновност и високоалкохолни питиета. Имаме редица огромни златни медали за виновност, огромен златен орден за бренди, влиятелни награди за българска текила и доста други. Не на последно място: предлагаме питиета с отличен баланс сред цена и качество. Нашият дълготраен труд, повишение на качеството и имиджа ни на външните пазари стартира да дава своите резултати и предвиждаме тази наклонност да продължава и отсега нататък.
Как се отразява рецесията на цените на българското вино у нас и при износа?
През последните два месеца всички производители положихме старания да oсигурим безвредни условия на чиновниците си – защитни защитни средства, дезинфектанти и прочие Персоналът работи на смени, в някои сдружения и на интервали, с цел да се избегне скупчване на доста хора на едно място. Всички взети ограничения се отразяват на разноските ни. Въпреки това не се следи повишение на цените на българските виновност и високоалкохолни питиета нито на вътрепния, нито на външния пазар.
Как ще коментирате ограниченията на държавното управление за понижение на шока от изключителното състояние върху бизнеса?
Благодарни сме на държавното управление за подхванатите навременни епидемиологични ограничения за да се защищити здравето на обществото. Това са нашите консуматори! Шокът за бизнеса е неминуем в такава обстановка и в България, и в други страни в Европа и по света. Всички браншове са стимулирани да наваксат загубите, само че без крепко общество това би било невероятно.
Адекватни ли са ограниченията на земеделското министерство за подкрепяне на агросектора, в частност на лозарството и винарството?
Намираме ограниченията, препоръчани от Министерството на земеделието, за извънредно съответни. Оттук насетне остава те да бъдат приложени с съответни периоди и условия за включване и обезпечаване на задоволително дотации за оптимален брой от производителите.
Какъв е смисълът на мярката „ резитба на зелено “ и ще се възползва ли брашът от нея?
Мярката компенсира пропуснатите изгоди за гроздопроизводителите. Резитбата на зелено дава опция на лозята да бъде оставено за зреене единствено гроздето, което има капацитет да бъде изкупено и осъществено и е по-добър вид от това да се изхвърлят тонове грозде. С приоритет би трябвало да бъдат опазени лозята и гроздопроизводителите.
Какви са предложенията на браншовата камара към страната, с цел да продължи да се развива лозаро-винарският бранш у нас, който през последните години демонстрира огромен капацитет?
Както в Италия, Франция и доста други страни, лозарството и винарството би трябвало да се трансфорат в национална политика и приоритет. Притежаваме отлични климатични и географски условия, опит и вековни обичаи, да разгърнем своя капацитет и да застанем наедно с огромните производители. Мерките, които страната би трябвало да предприеме, са битка с контрабандния алкохол, налагане на непоколебим надзор на дребните дестилерии – дали се съблюдават обикновени санитарни и хигиенични условия, дали се заплаща акцизът към страната. Така, както се глоби контрабандата на тютюневи произведения и горива, по този начин би трябвало да се приложат строги ограничения и в алкохолния бранш. Препоръчваме изплащането на дотациите за гроздопроизводителите да се прави против показани фактури, с цел да има бистрота къде и на кого се продава създаденото грозде.
Като началник на НЛВК по какъв начин ще възстановите активността на браншовата организация, която беше замряла през последните години? Какви оферти имате?
Възстановаване на активността на НЛВК е отговорност на Управителния съвет и всички членове в камарата. На първо време приоритет за нас е да притеглим нови членове. За тази цел обсъждаме план за въвеждане на диференциарн членски импорт – при гроздопроизводителите – на декар, при производителите – на създаден брой бутилки. Целта е всеки да заплаща членски импорт съгласно опциите си. Мярката е, с цел да създадем обективни и равнопоставени условия за всички участници в организацията. Ще бъдем дейни и ще водим разговор с всички институции, с цел да може браншът да се развива.
Планираме възобновление на „ Винария “. Водим договаряния с Пловдивския панаир и работим по плана да върнем блясъка и реномето на най-голямото ревю за лозарство и винарство в страната и на най-престижния конкурс за виновност и спиртни питиета на винена основа – Златния ритон. Винария с напълно нов образ!
Ще се сплоти ли браншът, който е мощно разлъчен – огромни против дребни, лозари против винопроизводители и така нататък - и всеки се избавя както може?
Една от функционалностите на НЛВК е да сплотява всички гроздо и винопроизводители в страната и да отстоява общите ползи на бранша. Да водим разговор с всички и да почистим раногласията е една от първите ни задания. В интерес на всички огромни и дребни производители е да работим дружно и да имаме единна позиция. Няма място за спорове и делене на фронтове, всички разлики могат да бъдат изгладени с вярна връзка.
Как гледате на концепцията българското вино да се промотира в чужбина под общ бранд „ България “?
Идеята предстои на разискване от НЛВК. Трябва да бъдат изслушани мненията на всички производители, с цел да стигнем до единно мнение.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ