Лондон умее да събира стихиите на природата и човешката душа

Лондон умее да събира стихиите на природата и човешката душа във трогателен танц на живот и гибел. Неговото перо основава над 50 книги и двеста описа, които ни учат, че имаме потребност от „ велики, свободни души, от ослепително блестящи пеперуди, а не от дребни сиви молци ”.

Предпочитам да съм пепел пред прахуляк. Предпочитам искрата ми да изгори в ослепителен пламък, вместо да бъде задушена от изгниване. Предпочитам да бъда превъзходен метеор, всеки мой атом прелестен искра, пред заспала и непрекъсната планета. Функцията на индивида е да живее, не да съществува. Не бива да изгубвам дните си, пробвайки се да ги удължа.

Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а от време на време на това да изиграеш неприятните карти добре.

Кокалът, подхвърлен на кучето, не е състрадание. Милосърдие е, в случай че споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.

Да можеш да забравяш – това е здрав разум. Непрекъснато да си спомняш – това е смахнатост, полуда.

И тия ще ви любят, Мартин, само че повече ще обичат своя миличък морал. А вие имате потребност от превъзходно неуважение към живота, имате потребност от велики, свободни души, от ослепително блестящи пеперуди, а не от дребни сиви молци.

Във вашия космос, види се, няма място за любовта. А в моя – красотата е единствено прислужница на любовта.

Животът доближава връхната си точка, когато реализира в най-пълен размер това, за което е предопределен.

Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.

Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху различен живот. Имаше два типа животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. Законът за хищниците гласеше: " Изяж или ще бъдеш изяден ". Вълчето не можеше да дефинира закона в такива ясни и точни понятия, а и не се занимаваше с главните правила, върху които почиваше този закон. То даже не мислеше за закона – спазваше го, без въобще да мисли за него.

Среща се и такова въодушевление, което съставлява връхната точка на живота, над която животът не може повече да се издигне. Но парадоксът на битието е подобен, че това въодушевление те обгръща, когато кипиш от живот, а то те кара напълно да забравиш, че си жив. Това въодушевление, тази давност на съществуването, превзема индивида на изкуството, когато изгаря в пламъците на вдъхновението; то обгръща и боеца, изгубил сражението, само че отказващ прошка в опиянението на боя…

Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той самичък си придава? Разбира се, и тази цена е пресилена, защото животът е по нужда привързан към себе си.

Не пребивавам поради това, което светът мисли за мене, а поради това, което аз мисля за себе си.

Снимка: London in 1903, en.wikipedia.org