Признаването на украинската църква заплашва с разцепление православния свят
Литургия на Вселенският патриарх Вартоломей І в храм паметника " Александър Невски " по време на неговото посещаване в България през 2015 година Година по-късно българската черква единствена поддържа съветската и отхвърли да взе участие на събора на остров Крит.
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Руският живот както постоянно е сред бардака и бараката
Светлана Алексиевич
12 окт 2018
Законът за вероизповеданията - ще има промени на измененията
Парламентът утвърди на първо четене текстове за " религиозния радикализъм ", против които се възпротивиха всички деноминации
11 окт 2018
Кой се опасява от смяна на границите
Размяната на територии сред Сърбия и Косово може да отвори кутията на Пандора с евентуално разрушителни последствия за Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора
30 авг 2018
Синодът отхвърля подпомагане за откриване на някогашните сътрудници на Държавна сигурност в БПЦ
От кореспонденцията сред Комисията по досиетата и синода излиза наяве, че от години БПЦ финтира законовите условия
18 юли 2018
Втори митинг пред синода за седмица, приканват патриарха за интервенция
Седмица след отхвърли на архиереите да одобряват македонската покана за честване пристрастеностите към момента не утихват
22 май 2018
Българската черква: Духовният приятел на Путин
Как и за какво Светият синод играе ролята на проводник на ползите на съветския патриарх в църковната дипломация
19 фев 2016 Светият Синод на Руската православна черква (РПЦ) разгласи в понеделник, че на свое съвещание в Минск е взел решение да прекрати евхаристийно общение с Константинополската Вселенска патриаршия. Свещениците на РПЦ към този момент няма да служат с тези от Вселенската патриаршия, а вярващите няма да се причастяват в храмовете под юрисдикцията на Вселенския патриарх Вартоломей.
Решението ще остане годно, до момента в който Константинопол не промени настоящия си курс за оповестяване на самостоятелна украинска черква. До това решение на РПЦ се стигна, откакто предишния четвъртък Вселенската патриаршия удостовери желанието си да даде автокефалия на Украинската православна черква. Това бе последвано и от решението да бъде възобновено общението с главите на двете непризнати църкви в Украйна, както и да бъдат въстановени в техния църковен ранг.
Три православни църкви в Украйна, една е приета
В момента в Украйна има три православни църкви, като приета е единствено Украинската православна черква - Московска патриаршия, която е част от РПЦ. Другите две през последните близо 30 години не са в общение с останалия православен свят, макар че са огромни църкви с милиони почитатели. Това са Киевската Патриаршия и Украинската автокефална черква, надлежно ръководени от патриарх Филарет и митрополит Макарий.
Решението на Св . Синод на РПЦ идва след съвещание на Синода на Вселенската патриаршия от 11 октомври, който удостовери решението за даване на автокефалия на Украинската православна черква и анулира решението си от 1686 година за прекосяването на Киевската митрополия под пълномощия на Московската патриаршия. Според съветското духовенство дейностите на Вселенския патриарх Вартоломей са жестоко нахлуване в откритата канонична територия на РПЦ и превишаване на неговите канонични права. Според Вселенската патриаршия, обаче, която се базира на историческите документи, прехвърлянето на Киевския диоцез и митрополия през 1686 година е направено като краткотрайна мярка, с изискването Вселенският патриарх да бъде споменаван на службите.
Украинският църковен въпрос и евроазийският план на Путин
Проблемът с украинския църковен въпрос постоянно е имал голям брой измерения. Въпросът обаче стана неотложен след отхвърлянето на режима на Янукович и съветската анексия на Крим през 2014 година, както и последвала инвазия в украинските области Донбас и Луганск, която в допълнение усложни руско-украинските връзки.
Отделно от това съветският евроазийски план на Путин разчита на православната черква, като източник на легитимност за неговия режим, морално предимство и искания към територии, които исторически са били част от съветската империя в един или различен миг.
През 2016 година Русия отхвърли да взе участие във Всеправославния събор на о. Крит. За последните две години украинците насочиха и две молби към Вселенската патриаршия за признание на самостоятелна украинска черква. Подобни апели се случиха главно тъй като Украинската православна черква - Московска патриаршия застана на страната на предходния режим на Янукович, който отхвърли опцията за доближаване на Украйна с Европейски Съюз, за сметка на евроазийския план на Путин. Оттогава съветската православна черква в Украйна настоятелно отстоява съветският разказ за протичащото се в Източна Украйна - че това е братоубийствена революция, а не инвазия от страна на Русия.
Ето за какво през май т.г. украинския президент Петро Порошенко се срещна с Вселенския патриарх Вартоломей, с цел да удостовери желанието на страната си тя да има самостоятелна от Москва православна и приета черква. След срещата с съветския патриарх Кирил в края на август, Вартоломей намерено разгласи пред гръцки медии, че поема курс към предоставяне на автокефалия на украинската черква. Още тогава това стана причина съветската черква да замрази връзките си с Константинопол. Две седмици по-късно Вартоломей изпрати и двама екзарси в Киев, които да стартират подготовката за даването на автокефалия, което в допълнение обтегна взаимоотношенията.
Все още няма схизма и ерес
Според експерти, макар едностранното прекратяване на взаимоотношенията, в православния свят към момента не съществува схизма и ерес - за такава е нужно и двете страни да декларират това намерено, както и да бъде прието от другите православни църкви. Православният свят познава подобен казус и той е обвързван точно с Българската православна черква, която афишира своята самостоятелност от Цариградската патриаршия през 1870 година, а две години по-късно тя привиква събор, който публично афишира съществуването на схизма.
Със сигурност обаче протичащото се сред Константинопол и Москва залага съществено и трайно разединение на православния свят, сравнимо може би единствено със схизмата сред Константинопол и Рим през 1054 година Освен спор, който евентуално ще има голям брой политически последици по света, това най-вероятно ще докара до спомагателна изолираност за Русия, както и до тоталния провал на евроазиатските упоритости на Путинова Русия, която без Украйна няма да може да легитимира този план.
Най-голям печеливш в тази ситуация ще е може би Украйна, която ще може да затвърди своят статут на самостоятелна страна и може би трайно ще я отклони от съветска орбита в посока доближаване със Запада.
Какво още следва да се случи
За да се образува самостоятелна украинска православна черква ще е належащо Вселенският патриарх Вартоломей да прочете томос (декрет), който ще даде каноничното пространство за определяне на тази черква. Следващия стадий ще бъде събор на всички епископи в Украйна, като евентуално ще има и присъстващи от Руската православна черква в Украйна. На него следва да бъде определен първойерарх (патриарх), с което да бъде финализирано основаването на новата черква. Според осведомени с тематиката, в случай че патриарх Вартоломей продължи с този курс, това ще е реалност до Рождество Христово тази година.
В динамичната атмосфера следва и останалите православни църкви да заемат позиция по въпроса.
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Руският живот както постоянно е сред бардака и бараката
Светлана Алексиевич
12 окт 2018
Законът за вероизповеданията - ще има промени на измененията
Парламентът утвърди на първо четене текстове за " религиозния радикализъм ", против които се възпротивиха всички деноминации
11 окт 2018
Кой се опасява от смяна на границите
Размяната на територии сред Сърбия и Косово може да отвори кутията на Пандора с евентуално разрушителни последствия за Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора
30 авг 2018
Синодът отхвърля подпомагане за откриване на някогашните сътрудници на Държавна сигурност в БПЦ
От кореспонденцията сред Комисията по досиетата и синода излиза наяве, че от години БПЦ финтира законовите условия
18 юли 2018
Втори митинг пред синода за седмица, приканват патриарха за интервенция
Седмица след отхвърли на архиереите да одобряват македонската покана за честване пристрастеностите към момента не утихват
22 май 2018
Българската черква: Духовният приятел на Путин
Как и за какво Светият синод играе ролята на проводник на ползите на съветския патриарх в църковната дипломация
19 фев 2016 Светият Синод на Руската православна черква (РПЦ) разгласи в понеделник, че на свое съвещание в Минск е взел решение да прекрати евхаристийно общение с Константинополската Вселенска патриаршия. Свещениците на РПЦ към този момент няма да служат с тези от Вселенската патриаршия, а вярващите няма да се причастяват в храмовете под юрисдикцията на Вселенския патриарх Вартоломей.
Решението ще остане годно, до момента в който Константинопол не промени настоящия си курс за оповестяване на самостоятелна украинска черква. До това решение на РПЦ се стигна, откакто предишния четвъртък Вселенската патриаршия удостовери желанието си да даде автокефалия на Украинската православна черква. Това бе последвано и от решението да бъде възобновено общението с главите на двете непризнати църкви в Украйна, както и да бъдат въстановени в техния църковен ранг.
Три православни църкви в Украйна, една е приета
В момента в Украйна има три православни църкви, като приета е единствено Украинската православна черква - Московска патриаршия, която е част от РПЦ. Другите две през последните близо 30 години не са в общение с останалия православен свят, макар че са огромни църкви с милиони почитатели. Това са Киевската Патриаршия и Украинската автокефална черква, надлежно ръководени от патриарх Филарет и митрополит Макарий.
Решението на Св . Синод на РПЦ идва след съвещание на Синода на Вселенската патриаршия от 11 октомври, който удостовери решението за даване на автокефалия на Украинската православна черква и анулира решението си от 1686 година за прекосяването на Киевската митрополия под пълномощия на Московската патриаршия. Според съветското духовенство дейностите на Вселенския патриарх Вартоломей са жестоко нахлуване в откритата канонична територия на РПЦ и превишаване на неговите канонични права. Според Вселенската патриаршия, обаче, която се базира на историческите документи, прехвърлянето на Киевския диоцез и митрополия през 1686 година е направено като краткотрайна мярка, с изискването Вселенският патриарх да бъде споменаван на службите.
Украинският църковен въпрос и евроазийският план на Путин
Проблемът с украинския църковен въпрос постоянно е имал голям брой измерения. Въпросът обаче стана неотложен след отхвърлянето на режима на Янукович и съветската анексия на Крим през 2014 година, както и последвала инвазия в украинските области Донбас и Луганск, която в допълнение усложни руско-украинските връзки.
Отделно от това съветският евроазийски план на Путин разчита на православната черква, като източник на легитимност за неговия режим, морално предимство и искания към територии, които исторически са били част от съветската империя в един или различен миг.
През 2016 година Русия отхвърли да взе участие във Всеправославния събор на о. Крит. За последните две години украинците насочиха и две молби към Вселенската патриаршия за признание на самостоятелна украинска черква. Подобни апели се случиха главно тъй като Украинската православна черква - Московска патриаршия застана на страната на предходния режим на Янукович, който отхвърли опцията за доближаване на Украйна с Европейски Съюз, за сметка на евроазийския план на Путин. Оттогава съветската православна черква в Украйна настоятелно отстоява съветският разказ за протичащото се в Източна Украйна - че това е братоубийствена революция, а не инвазия от страна на Русия.
Ето за какво през май т.г. украинския президент Петро Порошенко се срещна с Вселенския патриарх Вартоломей, с цел да удостовери желанието на страната си тя да има самостоятелна от Москва православна и приета черква. След срещата с съветския патриарх Кирил в края на август, Вартоломей намерено разгласи пред гръцки медии, че поема курс към предоставяне на автокефалия на украинската черква. Още тогава това стана причина съветската черква да замрази връзките си с Константинопол. Две седмици по-късно Вартоломей изпрати и двама екзарси в Киев, които да стартират подготовката за даването на автокефалия, което в допълнение обтегна взаимоотношенията.
Все още няма схизма и ерес
Според експерти, макар едностранното прекратяване на взаимоотношенията, в православния свят към момента не съществува схизма и ерес - за такава е нужно и двете страни да декларират това намерено, както и да бъде прието от другите православни църкви. Православният свят познава подобен казус и той е обвързван точно с Българската православна черква, която афишира своята самостоятелност от Цариградската патриаршия през 1870 година, а две години по-късно тя привиква събор, който публично афишира съществуването на схизма.
Със сигурност обаче протичащото се сред Константинопол и Москва залага съществено и трайно разединение на православния свят, сравнимо може би единствено със схизмата сред Константинопол и Рим през 1054 година Освен спор, който евентуално ще има голям брой политически последици по света, това най-вероятно ще докара до спомагателна изолираност за Русия, както и до тоталния провал на евроазиатските упоритости на Путинова Русия, която без Украйна няма да може да легитимира този план.
Най-голям печеливш в тази ситуация ще е може би Украйна, която ще може да затвърди своят статут на самостоятелна страна и може би трайно ще я отклони от съветска орбита в посока доближаване със Запада.
Какво още следва да се случи
За да се образува самостоятелна украинска православна черква ще е належащо Вселенският патриарх Вартоломей да прочете томос (декрет), който ще даде каноничното пространство за определяне на тази черква. Следващия стадий ще бъде събор на всички епископи в Украйна, като евентуално ще има и присъстващи от Руската православна черква в Украйна. На него следва да бъде определен първойерарх (патриарх), с което да бъде финализирано основаването на новата черква. Според осведомени с тематиката, в случай че патриарх Вартоломей продължи с този курс, това ще е реалност до Рождество Христово тази година.
В динамичната атмосфера следва и останалите православни църкви да заемат позиция по въпроса.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ