1968 г.: В Прага, дни преди танковете
Литературният теоретик и историк Михаил Неделчев като студент е участвал на Шестия интернационален славистичен конгрес в Прага през август 1968 година, дни преди войски на Съюз на съветските социалистически републики и Варшавския контракт да окупират Чехословакия, поставяйки завършек на Пражката пролет. Той споделя пред " Дневник " за ситуацията на конгреса, където политиката и академичната активност се сливали, както и каква е била атмосферата в града.
Едни от най-важните дни от моя живот
Тези десетина дни в Прага са едни от най-важните дни от моя живот и колкото повече време минава, толкоз по-значими стават те. Защо са толкоз значими - тогава към този момент бях политизиран антикомунистически с помощта на контактите с моите полски другари. Основното нещо, което тогава преживявахме беше източноевропейската взаимност – антикомунистическата взаимност. Ние съпреживявахме това, което ставаше в Полша и, несъмнено, това, което ставаше в Чехия. Още от декември 1967 година започнахме да следим събитията и чух по време на една особена, странна среща /по мотив студентския празник/ с тогавашния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Венелин Коцев какво в действителност мисли комунистическата партия, без да го оповестява обществено. Те възприемаха събитията като контрареволюционни.
Получих доста непредвидена покана дружно с моя сътрудник Александър Ангелов да се включим в българската делегация в международния конгрес по славистика в Прага. Просто имаше квота за студенти и ние доста щастливо се оказахме там. Още в първия момент попаднахме на откриването, което беше в една голяма, прелестна постройка - Сметанови дум. Тя събираше няколко хиляди - слависти, професори, публицисти от целия свят - залата беше претъпкана. Да, имаше и руснаци, които бяха безусловно съпричастни към чешките събития.
След формалните приветствия дадоха думата на един човек, чужд за нас. Стана нещо доста необичайно – внезапно чехите скочиха и започнаха да му ръкопляскат в продължение на 15-20 минути. Ние, чужденците, комплицирани, също станахме и ръкопляскахме. Казваше се Честимир Цисарж. После разбрахме, че е бил секретар на Централен комитет на комсомола, кандидат-член на Политбюрото и любим на Антонин Новотни - предходният президент и първи секретар на партията. Цисарж се е бил трансформирал в емблематична фигура и любим на академията. След това видяхме по улиците на всички места надписи " Свобода + Цисарж ", говорещи, че при идните президентски избори хората желаят Лудвиг Свобода да номинира Цисарж за вице-президент и по този метод да има компромис сред старите и новите реформисти. Сложна композиция... като " социализъм с човешко лице ".
На " ти " с центъра на Прага
Сформирахме интернационална студентска група, която беше в някакъв смисъл осведомявана и ръководена от млад, безусловно прелестен сътрудник Александър – Саша Лангер, също студент по славистика, с майка българка и татко чешки евреин. Саша беше чудесно подложен в Университета, с някакви функционалности измежду уредниците и човек на " ти " с центъра на града. Той беше една от душите на конгреса и знаеше постоянно къде и по кое време има неофициални срещи, незабавно ни ориентираше какво би трябвало да вършим. С тази група в действителност ние скитахме, а денем ходихме на конгреса да слушаме популярни фигури като Виктор Жирмунски и самият Роман Якобсон. Беше безпределно забавно, само че най-важното беше, че след 4- 5 ч. след обед успявахме да скитаме из Прага.
Беше безусловно необикновено, тъй като на всички места имаше спонтанни митинги – улиците бяха цялостни с народ. Тогава на доста места в Прага се събираха подписи против работническата милиция. Това бяха нещо като неофициални, доброволни отряди, основани от Новотни. Чешките интелектуалци убеждаваха самите служащи да се саморазпуснат и че не би трябвало да има такова опълчване на работничество и междинна буржоазия, макар че тогава сякаш нямаше буржоазия.
Освен това в Прага отвън нашия конгрес се бяха стекли отвред леви младежи - от Франция, Италия и Америка, с цел да видят има ли в действителност " трети път " сред социализма и капитализма, вероятен ли е социализмът с човешко лице. Бяха пристигнали от любознание. Всяка вечер имаше безусловно спонтанни и неофициални концерти пред паметника на Ян Хус. Навсякъде звънтяха китари. Тогава бяха съвременни революционните песни, само че фини. Беше удивително, само че някак сдържано, възпитано и толерантно.
© Юлия Лазарова
Михаил Неделчев
Ще сътворяваме европейски юношески либерален съюз
Едно от най-драматичните събития беше в последните дни, когато Саша Лангер ме заведе в джаз клуб рано следобяд и ми сподели: Ще сътворяваме европейски юношески либерален съюз и ти ще бъдеш представител на България. Отидох, имаше по един - двама от всяка източна страна. Говорихме си и когато на мен ми дадоха думата, споделих, че вземам участие в персоналното си качество, естествено съм безусловно " за ", само че не съставлявам никого, не мога да приказвам от името на българите.
Като черна станция, споделих на чехите, че съгласно мен руснаците няма да ги оставят и ще има навлизане в Чехия. Те бяха уверени, че това няма да се случи. Аз просто знаех какво мислят нашите комунисти. Малко преди да отидем към този момент беше ясно.
Среща с Александър Дубчек
Последният ден, до момента в който се разхождахме из Прага, на Вацлавски намести видяхме двама души, костюмирани с телохранители. Към тях се затича група от 5-6 американци и една чехкиня. Започнаха да се събират хора и ние също се запътихме. Оказа се, че това са Александър Дубчек и новият министър-председател Олдржих Черник. В някакъв миг всички се втурнаха за подписи от Дубчек и когато отидох да си взема, не знам за какво споделих на съветски " Я из Болгарии ". Тогава той ме погледна с едни тъжни очи. В погледа му прочетох " тук ли сте към този момент? ". Това се случи на 14 - 15 август (по-малко от седмица преди окупацията)... Беше предходна фамозната среща на Черна-над-Тиса, на която са предупреждавали Дубчек какво ще последва.
Неправилни позиции по чешките събития
Вече беше ясно, че в Прага има две трендове – " социализъм с човешко лице ", само че към този момент имаше и антикомунистически хрумвания в самата комунистическа партия. Сред студентите се виждаха тези две трендове и трета - прозападна, демократическа.
На 21 август, когато в София чухме за нахлуването /тогава публично се наричаше " въвеждане " /, когато обсъждахме с сътрудници, всички бяхме извънредно възмутени и говорихме по какъв начин това е закононарушение. Естествено, някой ни изпя и на мен вечно ми остана в досието, че съм имал неправилни позиции по чешките събития. Повече от година по-късно ми направиха дело за оперативно наблюдаване и започваха да ме викат и предизвестяват от Държавна сигурност.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 50 години след бунтовната 1968-ма (14)
Едни от най-важните дни от моя живот
Тези десетина дни в Прага са едни от най-важните дни от моя живот и колкото повече време минава, толкоз по-значими стават те. Защо са толкоз значими - тогава към този момент бях политизиран антикомунистически с помощта на контактите с моите полски другари. Основното нещо, което тогава преживявахме беше източноевропейската взаимност – антикомунистическата взаимност. Ние съпреживявахме това, което ставаше в Полша и, несъмнено, това, което ставаше в Чехия. Още от декември 1967 година започнахме да следим събитията и чух по време на една особена, странна среща /по мотив студентския празник/ с тогавашния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Венелин Коцев какво в действителност мисли комунистическата партия, без да го оповестява обществено. Те възприемаха събитията като контрареволюционни.
Получих доста непредвидена покана дружно с моя сътрудник Александър Ангелов да се включим в българската делегация в международния конгрес по славистика в Прага. Просто имаше квота за студенти и ние доста щастливо се оказахме там. Още в първия момент попаднахме на откриването, което беше в една голяма, прелестна постройка - Сметанови дум. Тя събираше няколко хиляди - слависти, професори, публицисти от целия свят - залата беше претъпкана. Да, имаше и руснаци, които бяха безусловно съпричастни към чешките събития.
След формалните приветствия дадоха думата на един човек, чужд за нас. Стана нещо доста необичайно – внезапно чехите скочиха и започнаха да му ръкопляскат в продължение на 15-20 минути. Ние, чужденците, комплицирани, също станахме и ръкопляскахме. Казваше се Честимир Цисарж. После разбрахме, че е бил секретар на Централен комитет на комсомола, кандидат-член на Политбюрото и любим на Антонин Новотни - предходният президент и първи секретар на партията. Цисарж се е бил трансформирал в емблематична фигура и любим на академията. След това видяхме по улиците на всички места надписи " Свобода + Цисарж ", говорещи, че при идните президентски избори хората желаят Лудвиг Свобода да номинира Цисарж за вице-президент и по този метод да има компромис сред старите и новите реформисти. Сложна композиция... като " социализъм с човешко лице ".
На " ти " с центъра на Прага
Сформирахме интернационална студентска група, която беше в някакъв смисъл осведомявана и ръководена от млад, безусловно прелестен сътрудник Александър – Саша Лангер, също студент по славистика, с майка българка и татко чешки евреин. Саша беше чудесно подложен в Университета, с някакви функционалности измежду уредниците и човек на " ти " с центъра на града. Той беше една от душите на конгреса и знаеше постоянно къде и по кое време има неофициални срещи, незабавно ни ориентираше какво би трябвало да вършим. С тази група в действителност ние скитахме, а денем ходихме на конгреса да слушаме популярни фигури като Виктор Жирмунски и самият Роман Якобсон. Беше безпределно забавно, само че най-важното беше, че след 4- 5 ч. след обед успявахме да скитаме из Прага.
Беше безусловно необикновено, тъй като на всички места имаше спонтанни митинги – улиците бяха цялостни с народ. Тогава на доста места в Прага се събираха подписи против работническата милиция. Това бяха нещо като неофициални, доброволни отряди, основани от Новотни. Чешките интелектуалци убеждаваха самите служащи да се саморазпуснат и че не би трябвало да има такова опълчване на работничество и междинна буржоазия, макар че тогава сякаш нямаше буржоазия.
Освен това в Прага отвън нашия конгрес се бяха стекли отвред леви младежи - от Франция, Италия и Америка, с цел да видят има ли в действителност " трети път " сред социализма и капитализма, вероятен ли е социализмът с човешко лице. Бяха пристигнали от любознание. Всяка вечер имаше безусловно спонтанни и неофициални концерти пред паметника на Ян Хус. Навсякъде звънтяха китари. Тогава бяха съвременни революционните песни, само че фини. Беше удивително, само че някак сдържано, възпитано и толерантно.
© Юлия Лазарова
Михаил Неделчев
Ще сътворяваме европейски юношески либерален съюз
Едно от най-драматичните събития беше в последните дни, когато Саша Лангер ме заведе в джаз клуб рано следобяд и ми сподели: Ще сътворяваме европейски юношески либерален съюз и ти ще бъдеш представител на България. Отидох, имаше по един - двама от всяка източна страна. Говорихме си и когато на мен ми дадоха думата, споделих, че вземам участие в персоналното си качество, естествено съм безусловно " за ", само че не съставлявам никого, не мога да приказвам от името на българите.
Като черна станция, споделих на чехите, че съгласно мен руснаците няма да ги оставят и ще има навлизане в Чехия. Те бяха уверени, че това няма да се случи. Аз просто знаех какво мислят нашите комунисти. Малко преди да отидем към този момент беше ясно.
Среща с Александър Дубчек
Последният ден, до момента в който се разхождахме из Прага, на Вацлавски намести видяхме двама души, костюмирани с телохранители. Към тях се затича група от 5-6 американци и една чехкиня. Започнаха да се събират хора и ние също се запътихме. Оказа се, че това са Александър Дубчек и новият министър-председател Олдржих Черник. В някакъв миг всички се втурнаха за подписи от Дубчек и когато отидох да си взема, не знам за какво споделих на съветски " Я из Болгарии ". Тогава той ме погледна с едни тъжни очи. В погледа му прочетох " тук ли сте към този момент? ". Това се случи на 14 - 15 август (по-малко от седмица преди окупацията)... Беше предходна фамозната среща на Черна-над-Тиса, на която са предупреждавали Дубчек какво ще последва.
Неправилни позиции по чешките събития
Вече беше ясно, че в Прага има две трендове – " социализъм с човешко лице ", само че към този момент имаше и антикомунистически хрумвания в самата комунистическа партия. Сред студентите се виждаха тези две трендове и трета - прозападна, демократическа.
На 21 август, когато в София чухме за нахлуването /тогава публично се наричаше " въвеждане " /, когато обсъждахме с сътрудници, всички бяхме извънредно възмутени и говорихме по какъв начин това е закононарушение. Естествено, някой ни изпя и на мен вечно ми остана в досието, че съм имал неправилни позиции по чешките събития. Повече от година по-късно ми направиха дело за оперативно наблюдаване и започваха да ме викат и предизвестяват от Държавна сигурност.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 50 години след бунтовната 1968-ма (14)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ