Съдът в Страсбург с удар срещу институционалната власт на прокуратурата
Липсата на опция за обжалване в съд на задържането на обвинени лица с прокурорско разпореждане за период до 72 часа е в нарушаване на обезпеченото от Европейската спогодба за правата на индивида (Конвенцията) право на правосъден надзор над законността на лишаването от независимост. Това постанови Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по от 13 октомври 2020 година.
В случая, по който се е произнесъл Европейски съд по правата на човека, става въпрос за някогашния кмет на Садово Марин Йосифов. През 2010 година неговият офис е претърсен и са конфискувани предмети и компютърно съоръжение - поради формирано наказателно произвеждане за рушвет. Садов е задържан поради данни за осъществено закононарушение със заповед на полицията за 24 часа по реда на Закона за Министерство на вътрешните работи. След приключване на оптималния период за задържане, Йосифов не е освободен. Вместо това е отведен пред проверяващите органи, които му повдигат обвиняване и го задържат отначало, този път с прокурорско разпореждане за период до 72 часа. Жалбоподателят остава в ареста до края на допустимия период на задържане, без да е изправен пред съд. В последна сметка, прокуратурата отхвърля да желае непрекъсната мярка за задържане на жалбоподателя и той е освободен под гаранция. По-късно Йосифов прави опит да апелира 72-часовото прокурорско задържане, само че съдилищата отхвърлят жалбата заради неналичието на нормативно съображение за нея.
![Даниел Смилов: Докладът на прокуратурата съдържа единствено цифри]( "Даниел Смилов: Докладът на прокуратурата съдържа единствено цифри")
Даниел Смилов: Докладът на прокуратурата съдържа единствено цифри
„ Тази процедура в действителност е опция да се задават въпроси и тя е невиждана, само че отговорите няма да се намерят в този отчет...
Именно поради това, Европейски съд по правата на човека смята, че има нарушаване на права - че Садов не е изправен неотложно пред съд. Посочено е и за какво - поради член 5 § 3 от Европейската конвенцията за правата на индивида. Още на 26-тия час от задържането прокуратурата е разполагала с информацията, въз основа на която по-късно Садов е бил освободен. Този факт е направил престоя му в ареста след 26-тия час голословен и в нарушаване на Конвенцията, се показва в правосъдното решение.
Освен това, Европейски съд по правата на човека се произнася, че жалбоподателят не е разполагал с уместно средство за отбрана, което да му разреши да ревизира законността и нуждата от задържането му, както се изисква от член 5 § 4 от Конвенцията. Европейски съд по правата на човека открива, че към оня миг нито законодателството, нито правосъдната процедура са допускали обжалване на прокурорската мярка за задържане.
Европейски съд по правата на човека също по този начин намира, че претърсването в офиса на жалбоподателя е било в нарушаване на правото на ценене на персоналния му живот. Претърсването е осъществено без предварителното позволение на арбитър, какъвто е общият ред по българското законодателство. Наказателно-процесуалният кодекс позволява следващо одобрение на дейностите по претършуване единствено в неотложни случаи, когато това е единствена опция за събиране и опазване на доказателствата. Националният съд обаче е одобрил протокола от претърсването без да показва никакви причини за съществуването на необходимост. Това е довело до неефективност на осъществения правосъден надзор за правда на намесата в персоналния живот на жалбоподателя.
В случая, по който се е произнесъл Европейски съд по правата на човека, става въпрос за някогашния кмет на Садово Марин Йосифов. През 2010 година неговият офис е претърсен и са конфискувани предмети и компютърно съоръжение - поради формирано наказателно произвеждане за рушвет. Садов е задържан поради данни за осъществено закононарушение със заповед на полицията за 24 часа по реда на Закона за Министерство на вътрешните работи. След приключване на оптималния период за задържане, Йосифов не е освободен. Вместо това е отведен пред проверяващите органи, които му повдигат обвиняване и го задържат отначало, този път с прокурорско разпореждане за период до 72 часа. Жалбоподателят остава в ареста до края на допустимия период на задържане, без да е изправен пред съд. В последна сметка, прокуратурата отхвърля да желае непрекъсната мярка за задържане на жалбоподателя и той е освободен под гаранция. По-късно Йосифов прави опит да апелира 72-часовото прокурорско задържане, само че съдилищата отхвърлят жалбата заради неналичието на нормативно съображение за нея.
„ Тази процедура в действителност е опция да се задават въпроси и тя е невиждана, само че отговорите няма да се намерят в този отчет...
Именно поради това, Европейски съд по правата на човека смята, че има нарушаване на права - че Садов не е изправен неотложно пред съд. Посочено е и за какво - поради член 5 § 3 от Европейската конвенцията за правата на индивида. Още на 26-тия час от задържането прокуратурата е разполагала с информацията, въз основа на която по-късно Садов е бил освободен. Този факт е направил престоя му в ареста след 26-тия час голословен и в нарушаване на Конвенцията, се показва в правосъдното решение.
Освен това, Европейски съд по правата на човека се произнася, че жалбоподателят не е разполагал с уместно средство за отбрана, което да му разреши да ревизира законността и нуждата от задържането му, както се изисква от член 5 § 4 от Конвенцията. Европейски съд по правата на човека открива, че към оня миг нито законодателството, нито правосъдната процедура са допускали обжалване на прокурорската мярка за задържане.
Европейски съд по правата на човека също по този начин намира, че претърсването в офиса на жалбоподателя е било в нарушаване на правото на ценене на персоналния му живот. Претърсването е осъществено без предварителното позволение на арбитър, какъвто е общият ред по българското законодателство. Наказателно-процесуалният кодекс позволява следващо одобрение на дейностите по претършуване единствено в неотложни случаи, когато това е единствена опция за събиране и опазване на доказателствата. Националният съд обаче е одобрил протокола от претърсването без да показва никакви причини за съществуването на необходимост. Това е довело до неефективност на осъществения правосъден надзор за правда на намесата в персоналния живот на жалбоподателя.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ