Една тъжна истина за България
Липсата на нормалност, в която са принудени да оцеляват огромна част от българите, ражда обезсърчение и незаинтересованост. Но до момента в който не ни интересува по какъв начин наподобява светът към нас, той ще продължи да се разпада. А с него и ние.
Каква е разликата сред българите и другите ли? Клишетата са доста, отговорът е един: никаква. Проблеми има на всички места, неуредици и неразбории - също. Доброто и неприятното са черти на човешкия темперамент, не на избрана народност. Но неналичието на нормалност, в която са принудени да оцеляват огромна част от българите, ражда обезсърчение и незаинтересованост, които на собствен ред убиват смисъла да бъдеш част от общество и да се бориш за по-добро бъдеще. А това на собствен ред затваря порочния кръг.
Как се живее в България?
Науката потвърждава, че заобикалящата среда е един от главните съставни елементи, определящи качеството на живот. И когато тази заобикаляща среда се разпада или напряко липсва, резултатите се виждат с просто око.
Първи образец: Силвестър Сталоун споделил на премиера Борисов, че „ нещо, което в Америка става за два месеца, тук те го вършат за две седмици “. Дали обаче дребната страна България, която явно не е в положение да обезпечи естествени тротоари по улиците на градовете си, може да претендира за експедитивност и успеваемост?
И още веднъж: кметицата на Париж Ан Идалго заяви в Туитър, че от 2014 година във френската столица са основани 30 хектара зелени пространства. Междувременно на разискване за бъдещето на Борисовата градина в наличието на кметицата на София Йорданка Фандъкова жители попитаха дали са върнати 300 декара зелена повърхност в парка, обещани още през 2015 година. Този въпрос води до комплициране - и до извода, че очевидно не се знае чия благосъстоятелност са значими терени в градския парк.
И още: мъничка „ зелена “ автобусна спирка, появила се в Стара Загора, се трансформира в сензация, която в продължение на дни обикаля медиите и обществените мрежи. Но няма оригиналност, няма гражданска война - сходни решения за градската среда се ползват в Европа най-малко от 10 години насам. Вълнението идва оттова, че е направено нещо хубаво за градската среда. И хората се радват, тъй като това е необичайност. Доказателства за което има безброй: на основен бул. в Пловдив безоблачен панел и електронно табло стърчат гордо до ръждясала спирка, а „ нова “ електронна система за градския превоз на стойност 20 милиона лв. просто не работи. През 2018 година бе оповестено, че сходна система за София ще коства 73 милиона лв.. Из цяла България новопостроени пътни артерии, които би трябвало да са съобразени със актуалните условия, се трансформират в реки след значителни превалявания. Пътеки за слепи свършват в стени, тротоари (когато ги има) наподобяват на зле подреден тетрис, Ларгото в София се разпада директно след ремонт, а печалната промяна на „ Граф Игнатиев “ към този момент е увековечена и в изкуството.
Тъжната истина е, че България остава доста обратно по качество на живот даже спрямо страните от някогашния Източен блок. „ Индексът на настигането “, който си слага за цел да съпостави доколко тогавашните държави-сателити на Съюз на съветските социалистически републики са настигнали другите страни-членки на Европейски Съюз, демонстрира, че България изостава доста от своите сестри по орис. Словения да вземем за пример е на 12-то място по качество на живот, Чехия - на 14-то, а Естония - на 17-то.
Милиарди от Европейски Съюз, но…
Дори да търсим виновниците за този контрастност чак при византийците, напълно явно е къде се крие действителният проблем - в ръководството на страната явно липсва нужният потенциал, липсва може би и нужното визионерство, с цел да се върви към този стандарт на живот, който имат другите европейци. Само за 2017 година България е получила от Европейски Съюз 1,896 милиарда евро. За икономическа, обществена и териториална кохезия за същата година са получени 627 милиона евро, а от новата финансова рамка, която е в действие от 2014 година, общата сума до 2017 възлиза на 4,293 милиарда. Същевременно в страната към момента има обитаеми места, до които се стига с старомоден превоз на преломна възраст и които несъмнено нямат тип на населявани райони в държава-членка на Европейски Съюз.
Дори там, където е положено еднократно изпитание за възстановяване на градската среда, тя нормално не се поддържа - и по тази причина бързо се връща към първичния си тип. Пример е Дунавският парк в Лом. Мястото е актуализирано по стратегия на Европейски Съюз с план на стойност 9 милиона лв., получени като безплатна финансова помощ. Днес лампите ръждясват, пейките се лющят, плочките се редуват с туфи бурени.
Да, имаме си своя дял исторически злополуки, само че и сегашното по никакъв начин не оказва помощ. През април Камарата на архитектите в България разкри, че общини всеобщо организират публични поръчки с нереалистични периоди и бюджети, които отиват при избрани, „ наши “ хора. Очаква се въвеждането на електронна процедура за публичните поръчки да понижи опциите за корист. Това би трябвало да стане тази есен, само че може би е по-добре да имаме едно мислено - въпреки всичко става дума за страна, която влага 2 милиарда в електронно ръководство, без забележими резултати. За съпоставяне: в Естония, която похарчи 50 милиона за своето е-управление, множеството административни услуги се правят електронно.
Заслужаваме нормалност
Как да се решат всички тези проблеми, тъй че средата на живот в България да се промени? Нужна е гражданска интензивност, която обаче би трябвало да бъде възпитана, а не постоянно обругавана. Нужно е и рационално ръководство, което преглежда дотациите за развиване не като запас за зареждане на властта, а като метод за възстановяване на общата ни среда. Защото в последна сметка ръководещите вървят по същите пътища и дишат същия въздух. И най-много: нужно е всеки един от нас да осъзнае, че заслужаваме нормалност.
Защото до момента в който не ни интересува по какъв начин наподобява светът към нас, той ще продължи да се разпада. А с него и ние.
Автор: Йоанна Елми, Дойче веле
Каква е разликата сред българите и другите ли? Клишетата са доста, отговорът е един: никаква. Проблеми има на всички места, неуредици и неразбории - също. Доброто и неприятното са черти на човешкия темперамент, не на избрана народност. Но неналичието на нормалност, в която са принудени да оцеляват огромна част от българите, ражда обезсърчение и незаинтересованост, които на собствен ред убиват смисъла да бъдеш част от общество и да се бориш за по-добро бъдеще. А това на собствен ред затваря порочния кръг.
Как се живее в България?
Науката потвърждава, че заобикалящата среда е един от главните съставни елементи, определящи качеството на живот. И когато тази заобикаляща среда се разпада или напряко липсва, резултатите се виждат с просто око.
Първи образец: Силвестър Сталоун споделил на премиера Борисов, че „ нещо, което в Америка става за два месеца, тук те го вършат за две седмици “. Дали обаче дребната страна България, която явно не е в положение да обезпечи естествени тротоари по улиците на градовете си, може да претендира за експедитивност и успеваемост?
И още веднъж: кметицата на Париж Ан Идалго заяви в Туитър, че от 2014 година във френската столица са основани 30 хектара зелени пространства. Междувременно на разискване за бъдещето на Борисовата градина в наличието на кметицата на София Йорданка Фандъкова жители попитаха дали са върнати 300 декара зелена повърхност в парка, обещани още през 2015 година. Този въпрос води до комплициране - и до извода, че очевидно не се знае чия благосъстоятелност са значими терени в градския парк.
И още: мъничка „ зелена “ автобусна спирка, появила се в Стара Загора, се трансформира в сензация, която в продължение на дни обикаля медиите и обществените мрежи. Но няма оригиналност, няма гражданска война - сходни решения за градската среда се ползват в Европа най-малко от 10 години насам. Вълнението идва оттова, че е направено нещо хубаво за градската среда. И хората се радват, тъй като това е необичайност. Доказателства за което има безброй: на основен бул. в Пловдив безоблачен панел и електронно табло стърчат гордо до ръждясала спирка, а „ нова “ електронна система за градския превоз на стойност 20 милиона лв. просто не работи. През 2018 година бе оповестено, че сходна система за София ще коства 73 милиона лв.. Из цяла България новопостроени пътни артерии, които би трябвало да са съобразени със актуалните условия, се трансформират в реки след значителни превалявания. Пътеки за слепи свършват в стени, тротоари (когато ги има) наподобяват на зле подреден тетрис, Ларгото в София се разпада директно след ремонт, а печалната промяна на „ Граф Игнатиев “ към този момент е увековечена и в изкуството.
Тъжната истина е, че България остава доста обратно по качество на живот даже спрямо страните от някогашния Източен блок. „ Индексът на настигането “, който си слага за цел да съпостави доколко тогавашните държави-сателити на Съюз на съветските социалистически републики са настигнали другите страни-членки на Европейски Съюз, демонстрира, че България изостава доста от своите сестри по орис. Словения да вземем за пример е на 12-то място по качество на живот, Чехия - на 14-то, а Естония - на 17-то.
Милиарди от Европейски Съюз, но…
Дори да търсим виновниците за този контрастност чак при византийците, напълно явно е къде се крие действителният проблем - в ръководството на страната явно липсва нужният потенциал, липсва може би и нужното визионерство, с цел да се върви към този стандарт на живот, който имат другите европейци. Само за 2017 година България е получила от Европейски Съюз 1,896 милиарда евро. За икономическа, обществена и териториална кохезия за същата година са получени 627 милиона евро, а от новата финансова рамка, която е в действие от 2014 година, общата сума до 2017 възлиза на 4,293 милиарда. Същевременно в страната към момента има обитаеми места, до които се стига с старомоден превоз на преломна възраст и които несъмнено нямат тип на населявани райони в държава-членка на Европейски Съюз.
Дори там, където е положено еднократно изпитание за възстановяване на градската среда, тя нормално не се поддържа - и по тази причина бързо се връща към първичния си тип. Пример е Дунавският парк в Лом. Мястото е актуализирано по стратегия на Европейски Съюз с план на стойност 9 милиона лв., получени като безплатна финансова помощ. Днес лампите ръждясват, пейките се лющят, плочките се редуват с туфи бурени.
Да, имаме си своя дял исторически злополуки, само че и сегашното по никакъв начин не оказва помощ. През април Камарата на архитектите в България разкри, че общини всеобщо организират публични поръчки с нереалистични периоди и бюджети, които отиват при избрани, „ наши “ хора. Очаква се въвеждането на електронна процедура за публичните поръчки да понижи опциите за корист. Това би трябвало да стане тази есен, само че може би е по-добре да имаме едно мислено - въпреки всичко става дума за страна, която влага 2 милиарда в електронно ръководство, без забележими резултати. За съпоставяне: в Естония, която похарчи 50 милиона за своето е-управление, множеството административни услуги се правят електронно.
Заслужаваме нормалност
Как да се решат всички тези проблеми, тъй че средата на живот в България да се промени? Нужна е гражданска интензивност, която обаче би трябвало да бъде възпитана, а не постоянно обругавана. Нужно е и рационално ръководство, което преглежда дотациите за развиване не като запас за зареждане на властта, а като метод за възстановяване на общата ни среда. Защото в последна сметка ръководещите вървят по същите пътища и дишат същия въздух. И най-много: нужно е всеки един от нас да осъзнае, че заслужаваме нормалност.
Защото до момента в който не ни интересува по какъв начин наподобява светът към нас, той ще продължи да се разпада. А с него и ние.
Автор: Йоанна Елми, Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ