Коя е тя? Атрактивна брюнетка застава начело на Молдова
Лидерката на опозиционната проевропейската Партия на действието и солидарността Мая Санду безапелационно води на втория тур на президентските избори в Молдова. Според предвалителните данни тя получава 54 % от гласовете, а съперника й - сегашният президент Игор Додон, непосредствен до Москва, получава 46 %.
Най-вероятно успеха на Санду ще е още по-убедителна, тъй като още не са регистрирани гласовете на молдовските мигранти зад граница, с помощта на които Санду си завоюва минимална преднина пред Додон на първия тур на изборите.
Санду през днешния ден съумя да направи това, което пропусна преди 4 години, когато Додон я би на предходните избори, а съдът отхвърли жалбите й за нередности при вота.
Властна, само че и педантична, горделива, само че и ерудирана, Санду е ентусиазъм за демократично настроените хора в огромните градове, които се назовават „ новите и положителните “, само че неразбираема за политическата и икономическата върхушка, както и за по-възрастното потомство, живеещо по-старому в дребните градове и села. Западът я припознава, Русия й се подиграва. Със Санду Кишинев поема към дългия европейки път, изпълнен с другари на Запад и с врагове от Изток.
Животът на Санду е фантазия за доста от молдовците, тръгнали по света да търсят добра кариера и високи приходи, обезверени от ниското възнаграждение и висока корупция в страната си. В някаква степен, биографията й е сходна с тази на Меглена Кунева.
Още преди да приключи специалността Международни връзки в университета в Кишинев, Санду стартира да натрупа забележителна държавна кариера. Преминала е през няколко министерства, след това през ведомства, най-после и в организации, отговарящи за връзките с Европейски Съюз, Световната банка и Организация на обединените нации.
„ За малко време работих в UNICEF, където бях съветник в региона на политиката по понижаване на бедносттта. По-късно организирах проучване по предписание на Световната банка за положението на икономическите промени в страната. Работила съм и като съветник в общата държавна администрация в отдела за ръководство на политиката по външните помощи “, споделя Санду.
Натрупала административен опит вкъщи, Санду се насочва на ново образование – този пък в Харвард, във Факултета по държавно ръководство. Очевидно там е впечатлила американците с познанията си, тъй като още преди да го приключи, към този момент е назначена на шеметна за годините й служба – консултант на изпълнителния шеф на Световната банка.
Работи във Вашингтон две години – до 2012 -та, когато получава покана за поста на министър на образованието. Това е и времето на най-голямата промяна в Молдова – тя пренаписва учебниците по западен пример, подменя огромна част от шефовете, въвеждайки мандатност, назначава доста млади учители, поставя драконовски санкции против преписване на възпитаници и студенти, трансформира напълно изпитите.
Две години по-късно, през 2014-та либералите са на власт и оферират на Санду поста министър.председател, въпреки и тя да не членува в нито една партия. Всички други партии обаче се афишират против кандидатурата й и тя освен, че не става министър председател, само че и губи позицията си на учебен министър. Когато човек губи обаче не знае какво печели.
Изгонена от изпълнителната власт, Санду взема решение да влезе през парадния вход със своя партия. Така основава "Действие и взаимност ", чиято съществена идеология е обществения демократизъм, евроинтеграцията, върховенството на закона, ефикасната система на обучение и битката с корупцията. С тази партия Мая се явява на изборите за президент през 2016-та година, само че губи от Додон.
"Бедност, корупция и олигархия – това са основните аргументи, поради които младежите напущат Молдова. Един от целите ми е образованието и аз считам, че точно качественото обучение може да реши проблемите, които претърпява обществото ни “, споделя по това време Санду в предизборната си акция.
Резултатите от вота са разочароващи за Санду, само че разликата от 5 %, с която губи, изкарва огромна част от либералите на улицата. Протестите упорстват за повторни избори поради нарушавания на вота, а диаспората в Европа месеци наред стои със флагове пред посолствата на Молдова, скандирайки по какъв начин властта в Кишинев е корумпирана и би трябвало незабавно да си отиде.
Обвиняват и Русия в операции на изборите. Санду подава иск в Конституционния съд, само че той не трансформира резултата. Така вместо на премиерския стол, Санду сяда в Народното събрание като ръководител на проевропейския алианс ACUM, който прави дружно с Андрей Настасе.
Българското лято 2020, съгласно сюжетите на някои от създателите му, трябваше да повтори тежките политически борби в Молдова в горещите дни на 2019-та година. За наслада, това не стана. Но в Молдова година по-рано летните пристрастености нажежиха ситуацията до кърваво алено.
Тогава страната изпадна в голяма държавна рецесия, а в продължение на няколко седмици в страната съществуваха две държавни управления, едното управлявано от близкия до демократите – Павел Филип, а второто – от Мая Санду. И двата кабинета не признаваха легитимността на другия.
Напрежението пристигна още през юни 2019, когато Конституционният съд на Молдова в профил от служба Додон по заявление, написано от народен представител от Демократическата партия. Тогава тя се ръководеше от авторитетния предприемач Владимир Плахотнюк, който в този момент в Молдова упрекват в огромни банкови измами, присъединяване в престъпни групи и корупция.
Тогава обаче предприемачът съумя да провара решение в съда и пое властта като назначи за министър председател Павел Филип. Подписан беше декрет за разформироване на Народното събрание, назначени бяха нови избори.
Тогава се случи нещо доста ненадейно, което за следващ път потвърди, че в политиката другари и врагове няма, има единствено общи ползи. Партията на отстранения президент Игор Додон се сплоти с проевропейската ACUM и обединението излъчи свое държавно управление, на което министър председател стана Мая Санду. Това накара Съединени американски щати, Европейски Съюз и Русия да я поздравят за новата служба, само че Конституционният съд по този начин и не одобри кабинета за легален.
В патовата обстановка, демократите подвигнаха бял байрак и се отхвърлиха от властта, а маститият предприемач незабавно изнесе от Молдова в Швейцария, където е и до през днешния ден. Конституционният съд пък анулира решението и върна Додон на власт. Той пък, вдъхновен от успеха, реши че Санду към този момент не му би трябвало и 5 месеца откакто беше назначена, бе свалена от служба с избор на съмнение, гласуван от останалите партии.
Разбрала, че са я изиграли за следващ път, Санду се закани да промени продънената политическа система като завоюва изборите и стане президент.
"За да очистим този парламент, ни е необходим почтен президент. Друг, който не назначава корумпирани хора по съдилищата. Такъв, който да сплотява обществото, който хората да почитат. Искаме парламент, с който да се гордеем, тъй като ни чака доста работа “, сподели Санду дни преди изборите в изявление за молдовската редакция на Радио Свободна Европа.
След като завоюва и първия тур, либералите и демократите я поддържаха и видяха в нейно лице знак на смяната, която ще измете корупцията, ще възвърне стопански страната като притегли западни вложители и ще донесе господство на закона.
Опонентите й обаче са скептични. Те я подлагат на критика в популизъм и двуличие. Обвиняват я в съдействие със Сорос, чиито фонд тя оглавяваше преди години и настояват, че задачата му е да провокира в Молдова поредна цветна гражданска война. Упрекват я, че получава пари по банковата си сметка оттатък океана, само че е реалност, че тя от дълго време е в тесни връзки с предприемачи от прилежащи страни, в това число и от България.
Бъдещето й е повече от забавно. Оттук нататък идващите 4 години от Санду ще зависят и премиера, и министрите, а мощно рамо ще получава от европейските си сътрудници. Ако обаче не успее да задвижи промените, да пречупи корупцията и да отнеме от ресурса на олигархията, би трябвало да е подготвена за не по-малък политически удар от този, който претърпя Додон както преди година, по този начин и през днешния ден.
Най-вероятно успеха на Санду ще е още по-убедителна, тъй като още не са регистрирани гласовете на молдовските мигранти зад граница, с помощта на които Санду си завоюва минимална преднина пред Додон на първия тур на изборите.
Санду през днешния ден съумя да направи това, което пропусна преди 4 години, когато Додон я би на предходните избори, а съдът отхвърли жалбите й за нередности при вота.
Властна, само че и педантична, горделива, само че и ерудирана, Санду е ентусиазъм за демократично настроените хора в огромните градове, които се назовават „ новите и положителните “, само че неразбираема за политическата и икономическата върхушка, както и за по-възрастното потомство, живеещо по-старому в дребните градове и села. Западът я припознава, Русия й се подиграва. Със Санду Кишинев поема към дългия европейки път, изпълнен с другари на Запад и с врагове от Изток.
Животът на Санду е фантазия за доста от молдовците, тръгнали по света да търсят добра кариера и високи приходи, обезверени от ниското възнаграждение и висока корупция в страната си. В някаква степен, биографията й е сходна с тази на Меглена Кунева.
Още преди да приключи специалността Международни връзки в университета в Кишинев, Санду стартира да натрупа забележителна държавна кариера. Преминала е през няколко министерства, след това през ведомства, най-после и в организации, отговарящи за връзките с Европейски Съюз, Световната банка и Организация на обединените нации.
„ За малко време работих в UNICEF, където бях съветник в региона на политиката по понижаване на бедносттта. По-късно организирах проучване по предписание на Световната банка за положението на икономическите промени в страната. Работила съм и като съветник в общата държавна администрация в отдела за ръководство на политиката по външните помощи “, споделя Санду.
Натрупала административен опит вкъщи, Санду се насочва на ново образование – този пък в Харвард, във Факултета по държавно ръководство. Очевидно там е впечатлила американците с познанията си, тъй като още преди да го приключи, към този момент е назначена на шеметна за годините й служба – консултант на изпълнителния шеф на Световната банка.
Работи във Вашингтон две години – до 2012 -та, когато получава покана за поста на министър на образованието. Това е и времето на най-голямата промяна в Молдова – тя пренаписва учебниците по западен пример, подменя огромна част от шефовете, въвеждайки мандатност, назначава доста млади учители, поставя драконовски санкции против преписване на възпитаници и студенти, трансформира напълно изпитите.
Две години по-късно, през 2014-та либералите са на власт и оферират на Санду поста министър.председател, въпреки и тя да не членува в нито една партия. Всички други партии обаче се афишират против кандидатурата й и тя освен, че не става министър председател, само че и губи позицията си на учебен министър. Когато човек губи обаче не знае какво печели.
Изгонена от изпълнителната власт, Санду взема решение да влезе през парадния вход със своя партия. Така основава "Действие и взаимност ", чиято съществена идеология е обществения демократизъм, евроинтеграцията, върховенството на закона, ефикасната система на обучение и битката с корупцията. С тази партия Мая се явява на изборите за президент през 2016-та година, само че губи от Додон.
"Бедност, корупция и олигархия – това са основните аргументи, поради които младежите напущат Молдова. Един от целите ми е образованието и аз считам, че точно качественото обучение може да реши проблемите, които претърпява обществото ни “, споделя по това време Санду в предизборната си акция.
Резултатите от вота са разочароващи за Санду, само че разликата от 5 %, с която губи, изкарва огромна част от либералите на улицата. Протестите упорстват за повторни избори поради нарушавания на вота, а диаспората в Европа месеци наред стои със флагове пред посолствата на Молдова, скандирайки по какъв начин властта в Кишинев е корумпирана и би трябвало незабавно да си отиде.
Обвиняват и Русия в операции на изборите. Санду подава иск в Конституционния съд, само че той не трансформира резултата. Така вместо на премиерския стол, Санду сяда в Народното събрание като ръководител на проевропейския алианс ACUM, който прави дружно с Андрей Настасе.
Българското лято 2020, съгласно сюжетите на някои от създателите му, трябваше да повтори тежките политически борби в Молдова в горещите дни на 2019-та година. За наслада, това не стана. Но в Молдова година по-рано летните пристрастености нажежиха ситуацията до кърваво алено.
Тогава страната изпадна в голяма държавна рецесия, а в продължение на няколко седмици в страната съществуваха две държавни управления, едното управлявано от близкия до демократите – Павел Филип, а второто – от Мая Санду. И двата кабинета не признаваха легитимността на другия.
Напрежението пристигна още през юни 2019, когато Конституционният съд на Молдова в профил от служба Додон по заявление, написано от народен представител от Демократическата партия. Тогава тя се ръководеше от авторитетния предприемач Владимир Плахотнюк, който в този момент в Молдова упрекват в огромни банкови измами, присъединяване в престъпни групи и корупция.
Тогава обаче предприемачът съумя да провара решение в съда и пое властта като назначи за министър председател Павел Филип. Подписан беше декрет за разформироване на Народното събрание, назначени бяха нови избори.
Тогава се случи нещо доста ненадейно, което за следващ път потвърди, че в политиката другари и врагове няма, има единствено общи ползи. Партията на отстранения президент Игор Додон се сплоти с проевропейската ACUM и обединението излъчи свое държавно управление, на което министър председател стана Мая Санду. Това накара Съединени американски щати, Европейски Съюз и Русия да я поздравят за новата служба, само че Конституционният съд по този начин и не одобри кабинета за легален.
В патовата обстановка, демократите подвигнаха бял байрак и се отхвърлиха от властта, а маститият предприемач незабавно изнесе от Молдова в Швейцария, където е и до през днешния ден. Конституционният съд пък анулира решението и върна Додон на власт. Той пък, вдъхновен от успеха, реши че Санду към този момент не му би трябвало и 5 месеца откакто беше назначена, бе свалена от служба с избор на съмнение, гласуван от останалите партии.
Разбрала, че са я изиграли за следващ път, Санду се закани да промени продънената политическа система като завоюва изборите и стане президент.
"За да очистим този парламент, ни е необходим почтен президент. Друг, който не назначава корумпирани хора по съдилищата. Такъв, който да сплотява обществото, който хората да почитат. Искаме парламент, с който да се гордеем, тъй като ни чака доста работа “, сподели Санду дни преди изборите в изявление за молдовската редакция на Радио Свободна Европа.
След като завоюва и първия тур, либералите и демократите я поддържаха и видяха в нейно лице знак на смяната, която ще измете корупцията, ще възвърне стопански страната като притегли западни вложители и ще донесе господство на закона.
Опонентите й обаче са скептични. Те я подлагат на критика в популизъм и двуличие. Обвиняват я в съдействие със Сорос, чиито фонд тя оглавяваше преди години и настояват, че задачата му е да провокира в Молдова поредна цветна гражданска война. Упрекват я, че получава пари по банковата си сметка оттатък океана, само че е реалност, че тя от дълго време е в тесни връзки с предприемачи от прилежащи страни, в това число и от България.
Бъдещето й е повече от забавно. Оттук нататък идващите 4 години от Санду ще зависят и премиера, и министрите, а мощно рамо ще получава от европейските си сътрудници. Ако обаче не успее да задвижи промените, да пречупи корупцията и да отнеме от ресурса на олигархията, би трябвало да е подготвена за не по-малък политически удар от този, който претърпя Додон както преди година, по този начин и през днешния ден.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ