[Личен архив] Десетилетията през ХХ имат различен почерк и дух,

[Личен архив] Десетилетията през ХХ имат друг почерк и дух, само че ХХI век стартира с съмнение в идентичността си. Прогнозите за бъдещето мъчно се откъсват от ежедневните проблеми, персоналните и международните рецесии от време на време са свързани, винтидж носталгията завладява поп културата. От друга страна живеем в свят, който може да опознаем осведомително и физически все по-лесно - въпреки и с цената смарт телефонът да следи всяка наша крачка. Отминаващото десетилетие, мъчно произносимите 2010-те, изостри крайностите в политиката и обществото, изостри и упованията към бъдещето, в този момент лимитирани до скептични прогнози. Какво в действителност (не) научихме през последното десетилетие? Как ще го запомним и можем ли още да приказваме за страховете си в един от ден на ден образен свят?

В поредицата от есета за последните 10 години и по какъв начин те се отразяват върху метода ни на живот вземат участие персони, които гравитират към няколко специалности и имат изчерпателен взор по какъв начин те се свързват с сякаш все по-променливото настояще: Еми Барух (журналистка, уредник на фестивала " Фотофабрика " ), Петър Денчев (писател и сценичен режисьор), Йоанна Елми (журналистка, драматуржка), Стефан Иванов (поет и драматург), Вера Млечевска (куратор на модерно изкуство), Георги Тенев (писател и режисьор), Албена Шкодрова (журналистка, писателка).
Десетилетието като бягство

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Сезонът на илюзиите " свърши. Десетилетието си отива, а ние се чудим какво да кажем за него – не останаха думи, в които да се съдържа някакъв смисъл и на които да имаме вяра.

Добре че към момента имаме сетива. Някои от нас още могат да си разрешат и въображение.

Това десетилетие мирише на пушек (огньовете горят нейде, само че към този момент не тук, по тази причина сме спокойни); на усет е горчиво; механично жужи и крещи; на досег е неестествено топло, като че е болно потно, лепкаво.

Десетилетието като един шаблонизиран облик е низходяща крива на медийната свобода; неоновочервен окървавен белег, който примигва едва-едва в публичния здрач.

През това десетилетие някой открадна смисъла на думите на писателите и публицистите (някои сами го изхвърлиха). Сега всички жонглират с думите както намерят за добре, а тълпата се кикоти. Словото даваше плът на въпросите, заложени от времето; след това се опитваше смирено да им отговори. Празното и неизказаното създадоха пленници на безвремието, лесна плячка за всеки оракул, който дава обещание, че ще ни поведе към Обетованата земя напълно, но напълно скоро

Краят на десетилетието е празнична софра, празник. 30 години преход. Не сме доста сигурни какво честваме. В тишината на безсмислието някои се осмеляват да зададат, въпреки и с малко забавяне, най-важния въпрос: Накъде " прехождаме "?

Десетилетието мълчи.

Ако беше придвижване, това десетилетие щеше да е бягство; моето потомство – на родените през 90-те, пре-хожда надалеч от вкъщи, поощрявани от родителските приказки за бленувана " нормалност ". Но пропуснахме " славното тридесетилетие " ; до момента в който се готвим да заспим и да сънуваме американската фантазия, други към този момент се разсънват, усетили в съня си мержелееща заплаха.

Ако беше обред, десетилетието щеше да е опело. На последния вероятен български избавител – пробвахме ги всичките, не остана кой да ни оправи Да опеем сувенирната визия за чужбината, която си остана върху пощенските картички. Светът, който България толкоз искаше да настигне, отказаният свят (по Георги Господинов), няма нищо общо с комфортната елементарност на червено-сините полюси на предишното. Времето не стопира.

Но пък десетилетието като чувство е и утешение: не сме чак толкоз разнообразни в последна сметка. Да, нашето място май въпреки всичко е в този свят. Въздишка на облекчение (и малко горест, че не сме чак такива жертви).

Десетилетието е огледало. Отразява парадокса на човешката природа да основава идеали, които с годините се свиват под ударите на действителността. Десетилетието има доста лица: на финансова рецесия, на задънени дипломатически улици, на дебела офшорна сметка в описите на " Панама пейпърс ", на рецесия в Близкия изток.

Десетилетието е израстък. Мутирали кафези шовинизъм и популизъм, неистини и нервност – трупът на предишното постоянно е извънредно противен.

Десетилетието е код. 10101010. Бинарно, виртуално. Човешките стремежи и недостатъци са електронна валута, по-ценна от златото. Десетилетието е обществена мрежа, която сходно на дете, играещо си с кубчета, щастливо гради своите цветни симулакруми.

Изминалото десетилетие е кръчмарска сметка. Сума, линия след всички тези минути, часове и дни, през които сме си казвали: " Е, това мене какво ме визира " За заплащане: още едно десетилетие на вересия.

Ако отражението не ви подхожда, не е нужно незабавно да се впускате към думите. Те в действителност са отровени и, убеждавам ви, изцяло безсмислени на този стадий. Нека разгледаме още малко диапозитиви, да помиришем, да вкусим, да чуем това десетилетие, което е/беше:

недовършенамагистрала;
свирепа навалица в някакъв град, някъде;
празно столче;
аватар;
#ДАНСwithme;
дупка в пътя;
пребита жена;
дрога;
пачка банкноти;
необикновена прогноза за времето;
бетон;
" последваща станция – " Летище София " ;
мъже в костюми, които се хилят тъпо;
жълта жилетка;
екран, екран, екран;
реклама;
господин Борисов;
ехо-стая;
гърмежът, който синовете на журналистката Дафне Галиция са чули, и разпиляването на парченцата от майка им по платното към тях;

пластмаса и найлон;
димящ таксиджия;
тихото мъркане на клавиатура;
разрушен тротоар;
жълт вестник във влака;
клик;
миризма на смог;
кашон с буркани за чужбина;
последно място в някаква интернационална класация;
сметка за ток;
неудобно мълчание;
гладен пенсионер;
MAKE AMERICA GREAT AGAIN;
изострен, финален мирис преди потъването, някъде из водите на Средиземно море;
нискотарифен полет;
гъделичкащ звън на известие в messenger; носталгия по нещо, което в никакъв случай не е съществувало;
гореща вълнаЙоанна Елми е журналистка, драматуржка, част от екипа на toest.bg. Живее в Париж.