Когато 17-годишният Манодж - който беше записан като женски пол при раждането си - каза на своите семейство, че се е чувствал като мъж и е обичал жена, той почти бил убит.
Той казва, че родителите му отказали да го приемат, вързали ръцете и краката му, били го вдигна лошо и го заключи в ъгъла на къщата. Баща му го заплашил с убийство.
„Насилието надхвърляше всичко, което си бях представял“, казва той.
„Аз мислех каквато и да е моята истина, ще бъда приет, все пак това беше моето семейство. Но родителите ми бяха готови да ме убият заради честта си."
За жена в селските райони на Индия, която иска да отстоява правото си да се идентифицира като транс мъж, може да доведе до рязко отмъщение.
Манодж казва, че е бил изваден от селското училище в един от най-бедните щати на Индия – Бихар в Северна Индия – и насилствено омъжена за мъж, два пъти по-възрастен от него.
"Дори обмислях да посегна на живота си, но моят приятелката ми стоеше до мен през всичко това. Това, че съм жив и сега сме заедно, е защото тя не се отказа от мен", казва той.
Сега на 22 години и криейки се в голям град през последната година, Манодж и приятелката му Рашми с нетърпение очакват присъдата на Върховния съд по петицията им, изискваща законно право да се оженят.
Индия декриминализира гей секса през 2018 г., но еднополовите бракове все още не са признати. Тази година Върховният съд разгледа 21 петиции с искане за легализация и скоро се очаква решение.
Докато други спорят за правото на брак като въпрос на равенство, петицията на Манодж и Рашми, подадена съвместно с две двойки и четирима ЛГБТК+ феминистки активисти, твърди, че бракът е изход от бруталното физическо и психическо насилие, нанесено им от собствените им семейства.
"Правното признаване на нашата връзка е единственият изход от това живот на страх", казва Манодж.
Индия има половин милион транссексуални хора, както е преброено при последното преброяване през 2011 г., брой, който активистите смятат, че грубо подценяване.
През 2014 г. Върховният съд постанови транс хората да бъдат признати за трети пол. Пет години по-късно Индия прие закон, който забранява дискриминацията в образованието, заетостта, здравеопазването и криминализира престъпленията срещу тях, включително физическо, сексуално, емоционално и икономическо насилие.
Но насилието от семейства е сложно предизвикателство.
