Летните фестивали в България винаги събират много публика - музикални

Летните фестивали в България постоянно събират доста аудитория - музикални ценители, любопитни фенове и туристи. Особена магия витае над всяко едно от тези места, само че Античният спектакъл в Пловдив носи особена сила. Тази година е изключително мощна и доста специфична за екипа на Пловдивската опера и фестивала „ Opera Open ". След грандиозното разкриване, изумителната „ Орфей и Евридика " на Глук, не щеш ли пристигна ред на „ Риголето ". Оказа се това е първата режисура на акад. Пламен Карталов на тази сцена. В креативната му биография има доста постановки на разнообразни открити подиуми - на крепостта Царевец във Велико Търново, на летния спектакъл във Варна, на площади в София, Белоградчишките скали, пещерата Магура, на шлеп на Дунав и на крепостта „ Баба Вида ". Сигурно изпускам нещо. Сам той сподели, че още когато са откривали Античния спектакъл е следил работата, само че някак през годините не се е случвало да работи там. Поканата да гостува в Пловдив води до предложение за копродукция за софийската режисура на „ Риголето ". Разбира се, мащабите на пловдивския открит спектакъл в действителност водят до нова идея за оформяне на сцената. Прочутата колонада от софийската режисура, тук разгърната по-просторно, отлично допълваше известните антични колони и оформяше пространствата съгласно сюжетното развиване - балната зала на Херцога, къщата в предградията, бърлогата на Спарафучиле.

От първата си театрална реализация до ден сегашен тази творба на Верди се радва на непрекъснат триумф. Със сигурност малко са хората, които си спомнят за първообраза - пиесата на Виктор Юго „ Кралят се забавлява ", а разногласието на Юго с Верди от дълго време е минал в графата „ градски митове ".Да, отлично е „ четирима да приказват по едно и също време, като в това време се схваща какво споделя всеки един от тях ". В тази опера даже и елементарният фен знае най-малко половината от всички превъзходни арии и ансамбли, и те постоянно са били измежду най-обичаните оперни моменти. За да поставиш сходна творба сигурно би трябвало да разполагаш с превъзходен състав. За благополучие Пловдивската опера ни сервира тъкмо подобен. Ще стартира с изпълнителката на Джилда - Станислава Момекова. Тази роля като че ли е основана за очарователната, гласовита и артистична певица. Бях я гледала преди години като Олимпия от „ Хофманови разкази " на Офенбах с тези кристални височини и брилянтни вокални пасажи, а по-късно и като Адина от „ Любовен балсам " на Доницети - искряща, пламенна, занимателна. Сега още веднъж бях възхитена от чудесния й, овладян глас, от елегантните пианисими и от по-драматичните нюанси в центъра. Гостувалият неведнъж в София мексикански баритон Карлос Алмагер беше величествен Риголето, който владееше сцената и с недотам елегантните си закачки с придворните, и с нежната любов към дъщерята, а по-късно и с избухналата гняв към господаря. Италианският тенор Паоло Лардицоне показа нахален и завладяващ Херцог, който даже и в най-лиричните моменти ясно показваше кой е господарят. В тази опера мисля няма дребни функции. Много се зарадвах да чуя още веднъж Камелия Кадер като Мадалена, чийто непрозрачен глас и ярка артистичност приковаха вниманието. Изграждане направи и Пламен Кумпиков като Спарафучиле - възвишен и целенасочен. Не бих пропуснала да отбележа и останалите солисти, които се раздадоха вокално и актьорски Елена Чавдарова-Иса - Джованна, Август Методиев - Маруло, Борис Кучков - Борса, Живко Пейчев - граф Чепрано, Цветанка Ангелова - графиня Чепрано, Благовеста Господинова - Паж и Михаил Пулиев - граф Монтероне. Диригентът Лучано Ди Мартино решително ръководеше спектакъла с грижа към всеки солист, към хоровите подиуми и музикалното създаване на партитурата.