Радвам се, че мама умря – историята на Дженет Маккърди
Лесно можем да се ужасим, когато прочетем заглавието на бестселъра с историята на Дженет Маккърди, само че евентуално доста деца страдат от прекомерната амбициозност на родителите си. Кой би чествал намерено гибелта на майка си, което за доста хора се счита за една от най-разтърсващите загуби? Явно някой, който смята това за избавление.
Майката на Дженет Маккърди, Дебра, умира от рак на гърдата през 2013 година, когато Дженет е на 21 години. Докато стои до леглото на умиращата си майка, тя схваща, че в действителност не знае коя е без нея. Винаги е желала да прави майка си щастлива. Как да продължи живота си, когато нея към този момент я няма?
В автобиографичната си книга, Дженет Маккърди споделя по какъв начин е била следена през целия си живот. Осъзнава, че майка й я е подтиквала към анорексия, което в следствие води до булимия, в опит да предотврати пубертета й и да я резервира мъничка за детски функции. Тя се чувствала отговорна, че пораства.
„ Е? Искаш ли да играеш? Искаш ли да бъдеш дребната актриса на мама? " я пита майка й, а актрисата споделя: „ Имаше единствено един верен отговор. "
Маккърди е отгледана в Гардън Гроув, Калифорния, в относително оскъдно семейство, член на „ Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни “. Майка й Дебра МаКкърди (1957–2013), образова вкъщи нея и тримата й по-големи братя. МакКърди разказва най-ранните си мемоари като „ доста трагични “, поради диагнозата рак на майка й, когато е била още на две години. Бабата и дядото на Маккърди живеели със фамилията й, а къщата била зарината от движимости и в цялостна неразбория. Братята спели на гимнастически постелки в хола, тъй като спалните пространства били толкоз цялостни с движимости, че не можело даже да се доберат до леглата си.
Майката на Маккърди е била натрапчиво завладяваща и налагаща се персона. Тези качества се ускоряват след слагането на диагнозата й за рак. Може би е желала умерено да си отиде от този свят, като научи щерка си да оцелява без нея, само че става тъкмо противоположното. Дженет съумява да изкара пари от първата си реклама за двуетажно легло, само че макар че желае да спи на горното, майка й не й разрешава, с цел да не падне и да не се нарани. Затова го запълва с купища книги, играчки и други остарели движимости.
Дженет би трябвало непрекъснато да върви на уроци по актьорско майсторство и на прослушвания. Често, когато пазарят с майка й, тя казвала просто: „ Давай! “ и Дженет започвала да рецитира заучените реплики. Момичето не е харесвала актьорството, само че желало да зарадва майка си. „ Нейното благополучие ми струваше – моето! Но от време на време я поглеждам и просто я ненавиждам. И тогава ненавиждам и себе си, че се усещам по този начин. След това поглъщам това възприятие и споделям: Толкова те обичам, мамче “.
На 18 години целува за първи път момче не пред камера. Но майка й се намесва във всички нейни връзки и я кара да се усеща като мръсница. Чувството за виновност се ускорява с времето. Когато майка й умира, първото нещо, което Дженет прави, е да се напие и да погълне големи количества храна, която след това отговорно повръща. На погребението й се подготвя по този начин, както майка й би желала, само че не съумява да изпее песента, която я е помолила.
С времето схваща, че е послушна и комфортна в работата си. Хранителните й булимични проблеми не престават. Следват провалени планове и паникатаки. Продължава да се налива с текила и да се тъпче с храна, а след това да повръща. Започва да прекалява с всевъзможен алкохол и персоналният и професионален й живот се разпада. Булимията я изтощава напълно. Животът й губи смисъл. Дори на рождения си ден не знае какво да си пожелае.
Но пък получава първата си независима основна роля. В този миг Дженет взема решение да се вземе в ръце. И ориста я среща със Стивън. Връзката им я подтиква към мечтаната смяна. Отива на лекуване при експерт и осъзнава сериозността на казуса си с алкохола и булимията и стартира да работи върху тях.
Когато лечението доближава до диалог за майка й, Дженет разкрива, че майка ѝ я стимулирала да се храни с малко калории, което я е трансформирала в анорексичка, което е било безусловно нездравословно за нея. Това разобличаване я убеждава, че целият й живот е бил издигнат върху подправени основи.
След куп житейски прекарвания Дженет стартира нов стадий в живота си, като напуща актьорската кариера и написа автобиографична книга. Тя се пробва да опознае себе си, да се храни вярно и да обича, започвайки от самата себе си.
Купете книгата на Дженет Маккърди с 20% понижение до 19 април от тук
Майката на Дженет Маккърди, Дебра, умира от рак на гърдата през 2013 година, когато Дженет е на 21 години. Докато стои до леглото на умиращата си майка, тя схваща, че в действителност не знае коя е без нея. Винаги е желала да прави майка си щастлива. Как да продължи живота си, когато нея към този момент я няма?
В автобиографичната си книга, Дженет Маккърди споделя по какъв начин е била следена през целия си живот. Осъзнава, че майка й я е подтиквала към анорексия, което в следствие води до булимия, в опит да предотврати пубертета й и да я резервира мъничка за детски функции. Тя се чувствала отговорна, че пораства.
„ Е? Искаш ли да играеш? Искаш ли да бъдеш дребната актриса на мама? " я пита майка й, а актрисата споделя: „ Имаше единствено един верен отговор. "
Маккърди е отгледана в Гардън Гроув, Калифорния, в относително оскъдно семейство, член на „ Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни “. Майка й Дебра МаКкърди (1957–2013), образова вкъщи нея и тримата й по-големи братя. МакКърди разказва най-ранните си мемоари като „ доста трагични “, поради диагнозата рак на майка й, когато е била още на две години. Бабата и дядото на Маккърди живеели със фамилията й, а къщата била зарината от движимости и в цялостна неразбория. Братята спели на гимнастически постелки в хола, тъй като спалните пространства били толкоз цялостни с движимости, че не можело даже да се доберат до леглата си.
Майката на Маккърди е била натрапчиво завладяваща и налагаща се персона. Тези качества се ускоряват след слагането на диагнозата й за рак. Може би е желала умерено да си отиде от този свят, като научи щерка си да оцелява без нея, само че става тъкмо противоположното. Дженет съумява да изкара пари от първата си реклама за двуетажно легло, само че макар че желае да спи на горното, майка й не й разрешава, с цел да не падне и да не се нарани. Затова го запълва с купища книги, играчки и други остарели движимости.
Дженет би трябвало непрекъснато да върви на уроци по актьорско майсторство и на прослушвания. Често, когато пазарят с майка й, тя казвала просто: „ Давай! “ и Дженет започвала да рецитира заучените реплики. Момичето не е харесвала актьорството, само че желало да зарадва майка си. „ Нейното благополучие ми струваше – моето! Но от време на време я поглеждам и просто я ненавиждам. И тогава ненавиждам и себе си, че се усещам по този начин. След това поглъщам това възприятие и споделям: Толкова те обичам, мамче “.
На 18 години целува за първи път момче не пред камера. Но майка й се намесва във всички нейни връзки и я кара да се усеща като мръсница. Чувството за виновност се ускорява с времето. Когато майка й умира, първото нещо, което Дженет прави, е да се напие и да погълне големи количества храна, която след това отговорно повръща. На погребението й се подготвя по този начин, както майка й би желала, само че не съумява да изпее песента, която я е помолила.
С времето схваща, че е послушна и комфортна в работата си. Хранителните й булимични проблеми не престават. Следват провалени планове и паникатаки. Продължава да се налива с текила и да се тъпче с храна, а след това да повръща. Започва да прекалява с всевъзможен алкохол и персоналният и професионален й живот се разпада. Булимията я изтощава напълно. Животът й губи смисъл. Дори на рождения си ден не знае какво да си пожелае.
Но пък получава първата си независима основна роля. В този миг Дженет взема решение да се вземе в ръце. И ориста я среща със Стивън. Връзката им я подтиква към мечтаната смяна. Отива на лекуване при експерт и осъзнава сериозността на казуса си с алкохола и булимията и стартира да работи върху тях.
Когато лечението доближава до диалог за майка й, Дженет разкрива, че майка ѝ я стимулирала да се храни с малко калории, което я е трансформирала в анорексичка, което е било безусловно нездравословно за нея. Това разобличаване я убеждава, че целият й живот е бил издигнат върху подправени основи.
След куп житейски прекарвания Дженет стартира нов стадий в живота си, като напуща актьорската кариера и написа автобиографична книга. Тя се пробва да опознае себе си, да се храни вярно и да обича, започвайки от самата себе си.
Купете книгата на Дженет Маккърди с 20% понижение до 19 април от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ