Лекарство за диабет тип 2 може да забави развитието на Паркинсон
Лекарство, употребявано за лекуването на диабет, може да понижи риска от развиване на заболяването на Паркинсон, сочи ново проучване, което дава евентуално нови разновидности за лекуването и управлението на това дегенеративно мозъчно заболяване.
След като изследват данните на 100 288 пациенти с диабет вид 2, учените откриват, че въпреки и тези хора да са изложени на кардинално по-висок риск от развиването на Паркинсон, постоянно предписвани медикаменти против диабет наподобява понижават този риск.
Онези, които взимат две съответни медикаменти против диабет - GPL-1 рецепторни агонисти и DPP4 инхибитори – имат по-малък късмет да бъдат диагностицирани с Паркинсон на по-късен стадий от живота си спрямо тези, приемащи други лекарства. В случая с GPL-1 рецепторните агонисти рискът пада с 60 %.
„ Нашето изследване дава още доказателства, подкрепящи връзката сред диабет вид 2 и заболяването на Паркинсон, въпреки че към момента не е ясно за какво множеството хора с диабет не развиват Паркинсон “, споделя невроученът Том Фолтайн от Лондонския академични лицей във Англия.
Проучване на над 2 млн. души, извършено през 2018-а да вземем за пример, открива, че въпреки и хората с диабет вид 2 да са по-малко податливи на Паркинсон, диабетът усилва риска от развиването на това невродегенеративно заболяване с към 1/3. Защо? Науката към момента няма съответен отговор на този въпрос.
В момента учените биха желали да проучат евентуална на лекарството екзенатид, което е GLP-1 рецепторен агонист – дребни проучвания към този момент демонстрираха, че то може да ограничи някои от дегенеративните резултати на заболяването на Паркинсон.
В новото изследване данните за пациентите са били събирани приблизително за интервал от 3 години, като 329 от тези 100 288 души са развили Паркинсон за това време. Броят не е огромен, само че е задоволителен, с цел да покаже, че по-малък брой от хората, приемащи DPP4 инхибитори и GLP-1 рецепторни агонисти, са се разболели от Паркинсон спрямо тези, пиещи трето лекарство срещу диабет (или тези, които изобщо не са приемали каквито и да било медикаменти).
„ Това може да бъде от изгода на лекарите при отчитането и на други рискови фактори за развиването на заболяването на Паркинсон, когато предписват лекарства за диабет вид 2. Нужни са обаче спомагателни изследвания, които да потвърдят клиничните изводи “, споделя фармакоепидемиологът Ли Уей от Лондонския академични лицей.
GLP-1 рецепторните агонисти са основани по този начин, че да се свързват с протеиновите рецептори в панкреаса и невронните кафези и да ги задействат, с цел да подтикват секрецията на инсулин. Това от своя страна намалява равнищата на кръвната захар. Изследвания, извършени върху животни, демонстрират, че това по един или различен метод GLP1-рецепторните агонисти защищават и самите неврони. Новото изследване поддържа това изобретение.
Всичко звучи в действителност обещаващо, само че все са нужни доста спомагателни изследвания. В момента екипът, провел новото проучване, набира доброволци за фаза 3 на клиничните проби, които ще ревизират по-задълбочено евентуалните резултати на екзенатида върху болесттите, свързани с мозъка.
Днес милиони хора страдат от заболяването на Паркинсон. Очаква се техният брой да продължава да се усилва. Повече от всеки път са нужни нови способи за битка с това невродегенеративно заболяване и екзанатидът може да е едно от евентуалните решения.
Изследването е оповестено в Brain.
Източник: Science Alert
