Лекарите от Югоизточна Европа предпочитат да работят в по-богатите западни

Лекарите от Югоизточна Европа избират да работят в по-богатите западни страни. Дефицитът на фрагменти е дълготраен проблем в страни като България, Румъния и Сърбия. По време на пандемия той е още по-осезаем, отбелязва в собствен разбор Deutsche Welle.

Във времената на пандемична рецесия за всяка страна е значимо да разполага с задоволително лекари и санитари, само че опциите на мощно засегнатите страни от Югоизточна Европа в това отношение са лимитирани - лекарите от тези страни избират да работят в Северна и Западна Европа. Германия, Швейцария, Норвегия или Англия ги притеглят като магнит.

Най-голям растеж е регистриран при лекарите от Албания, пристигнали да работят в Германия – 765 през 2019-а, или 21 % повече спрямо миналата година.

Докато в самата Албания броят на лекари и санитари на глава от популацията е най-нисък в цяла Европа. В началото на века 7% от албанските лекари са работили в чужбина, през 2019 година те към този момент са 18%.

Същевременно Румъния, Хърватия, Словения, Сърбия и Словакия приготвят повече лекари и санитари на 100 000 души, в сравнение с е междинното европейско равнище.

Търсенето на дипломиран медицински личен състав в богатите страни от Европейски Съюз през идващите години ще продължи да се усилва поради възходящата дълготрайност на живота. " Борбата за медицински личен състав ще се изостри ", сочи наклонността.

Междувременно в Германия всеки осми доктор е чужденец – без задграничните лекари някои райони от страната биха останали съвсем без здравно обслужване.

По информация на Федералната лекарска камара най-голямата част от лекарите-чужденци са от страните в Източна и Югоизточна Европа – Полша, Унгария и Украйна, България, Гърция и други балкански страни.