Христо Стоичков: Барселона промени живота ми, несъмнено Кройф ми повлия много като човек, но като играч неизмеримо повече
Легендата на българския футбол и притежател на " Златната топка " Христо Стоичков даде обстойно изявление за Relevo, в което приказва за спортната си кариера. Камата се върна и към спомените си, когато беше част от ЦСКА, откъдето през 1990 година прави трансфер в Барселона.
„ ЦСКА беше тим на военните и всеки ден изискваха доста от мен - победи, победи и победи. Една година спечелихме шампионата със единствено една загуба и това се трансформира в скандал в България, тъй като ЦСКА е изгубил мач. Как е допустимо? Загуба на мач! Отиваш в тъмницата! Три дни наказване, една седмица наказване. Не можеш да загубиш! “, върна се обратно в спомените си Христо Стоичков.
" Когато играх в ЦСКА, имаше доста предложения за мен. Панатинайкос пристигна с доста пари, с цел да ме убеди да подпиша. В това време страната не ни позволяваше да напуснем. Трябваше да навършим 28 години, с цел да отидем да играем в Малта, Кипър, Швеция и други страни, с които България имаше съглашение ", продължи Камата.
" Барселона промени живота ми. Бързо взех решение да отпътува. Несъмнено Кройф ми повлия доста като човек. Но като състезател извънредно повече. Причината за това е, че първо имах привилегията треньорът да ме харесва. Сигурно е видял нещо в мен, което да го е впечатлило. С Йохан всеки ден беше предизвикателство. Но за мен беше нещо ново спрямо ЦСКА. Да, при загуба в ЦСКА в действителност ни хвърляха в тъмницата. И Кройф ме хвърляше, само че по различен, собствен си метод. Той се опитваше да се възползва по всевъзможен метод от всеки състезател. Много пъти на подготовка той ни биеше, крещеше ни безжалостно, по-късно говореше пред медиите: „ Този състезател към този момент не коства, по-добре е да си тръгне “. Такива неща са се случвали даже и откакто съм вкарал два гола, само че съм играл зле. Но, несъмнено, най-после, когато седнеш пред него и той стартира да ти изяснява нещата, разбираш, че е бил прав “, споделя Стоичков.
Той се върна и до нощта, в която му бе връчен наградата „ Златна топка “ за най-хубав футболист за 1994 година.
„ В момента, в който се върнахме от Париж видях Йохан благополучен, със сълзи на очите. Това в действителност ме накара да осъзная какво беше той за мен: татко и преподавател. На идващия ден, когато се завърнахме на тренировки, той даже не ме поздрави. Ддори не ме прегърна в съблекалнята. Нищо сходно. Но след заниманието ми се обади и ми сподели: „ Христо, аз си свърших работата, в този момент си е напълно твой казусът по какъв начин и какъв брой още ще останеш на върха “, спомня си още някогашният национал на България.
„ Най-лошият ми ден освен като футболист на Барселона, само че и напълно в кариерата ми, е при загубата в Шампионска лига през 1994 с 0:4 от Милан. Това беше краят на Дрийм тийма. След дуела даже не бях сърдит “, съобщи легендата.
Той даде мнението си и за моментното положение на „ блаугранас “, които се намират в едно от най-тежките си финансови положения в историята: „ Икономически съм обезпокоен за тима, да. Много е мъчно сега. Клубът имаше дълг от 2 милиарда. Сега той се увеличи с още 1.2 милиарда поради реновирането на стадиона. И всяка година този дълг пораства. “
За Стоичков огромна част от виновността е на президента Жоан Лапорта, на който той не има вяра изцяло като водач на Барселона.
„ В някои неща му имам вяра, а в други не. Икономически не сме в положителни ръце. От футболна позиция тимът е подготвен да побеждава. Но това, което ме тормози най-вече, е стопанската система. Как хората изясняват стопанската система на Барселона? Хората не му имат вяра “, приключи по тематиката Стоичков.
Камата се върна и към кариерата си в националния тим.
" Беше прелестно. Този тим играеше дружно от доста години. Балъков, Лечков, Трифон Иванов, който игра в Бетис, да почива в мир, Костадинов... Имахме огромен шанс, че това потомство израснахме дружно от доста дребни. С изключение на вратаря Михайлов и Сираков, които са с три-четири години по-големи от нас. Беше ни доста елементарно да четем един мач: по кое време би трябвало да пресираме, какъв брой би трябвало да пресираме, да се връщаме обратно, с цел да се пазиме, да търсим контраатаки... Ние сами контролирахме играта. Но ние страдахме доста като тим. Бях един от най-младите, които влизаха в този български тим. През 1987 година През 1988 година оставихме опцията да играем на Европейско да ни се изплъзне. През 1990 година не играхме в Италия на Световното. През 1992-а загубихме три значими дуела. Последното предизвикателство беше 94-а в Съединените щати ", спомни си носителят на Златната топка за 1994-а.
" Провалихме се в предходните два мача - две равенства тук в София в мачове, които трябваше да спечелим. Французите също се провалиха, губейки вкъщи против Израел с 2:3. Това беше Франция на Десайи, Дешан, Блан, Папен, Кантона, Дюгари, Жинола... Страхотен тим. Петелът стартира да пее, само че се озова във фурната. Победихме ги като посетители в последния мач. Невероятно ", сподели Стоичков за паметната подготовка на " Парк де Пренс ".
" Тялото има потребност от наслада. Да, играхме карти. Който искаше да пуши, пушеше. Ако сте желали бира, сте я взели. Не може да се мисли за мач всяка минута от деня. Сбъркахме, несъмнено, и всички бяха уплашени от това. Ходех с жена ми от самото начало, други сътрудници ходеха с дамите си, с приятелките си. Играли карти? До басейна? До басейна. Кога ядем? В три? В три часа закусваме? В три през нощта. В три през нощта закусихме. Но всеки знаеше какво би трябвало да направи на терена. Трифон за мен един от най-хубавите за това време. Игра за Бетис, игра за Бургос, в Австрия, с националния тим... Много му се любувах, доста ми липсва ", описа Стоичков по отношение на държанието на българските национали по време на Мондиала в Съединени американски щати.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
„ ЦСКА беше тим на военните и всеки ден изискваха доста от мен - победи, победи и победи. Една година спечелихме шампионата със единствено една загуба и това се трансформира в скандал в България, тъй като ЦСКА е изгубил мач. Как е допустимо? Загуба на мач! Отиваш в тъмницата! Три дни наказване, една седмица наказване. Не можеш да загубиш! “, върна се обратно в спомените си Христо Стоичков.
" Когато играх в ЦСКА, имаше доста предложения за мен. Панатинайкос пристигна с доста пари, с цел да ме убеди да подпиша. В това време страната не ни позволяваше да напуснем. Трябваше да навършим 28 години, с цел да отидем да играем в Малта, Кипър, Швеция и други страни, с които България имаше съглашение ", продължи Камата.
" Барселона промени живота ми. Бързо взех решение да отпътува. Несъмнено Кройф ми повлия доста като човек. Но като състезател извънредно повече. Причината за това е, че първо имах привилегията треньорът да ме харесва. Сигурно е видял нещо в мен, което да го е впечатлило. С Йохан всеки ден беше предизвикателство. Но за мен беше нещо ново спрямо ЦСКА. Да, при загуба в ЦСКА в действителност ни хвърляха в тъмницата. И Кройф ме хвърляше, само че по различен, собствен си метод. Той се опитваше да се възползва по всевъзможен метод от всеки състезател. Много пъти на подготовка той ни биеше, крещеше ни безжалостно, по-късно говореше пред медиите: „ Този състезател към този момент не коства, по-добре е да си тръгне “. Такива неща са се случвали даже и откакто съм вкарал два гола, само че съм играл зле. Но, несъмнено, най-после, когато седнеш пред него и той стартира да ти изяснява нещата, разбираш, че е бил прав “, споделя Стоичков.
Той се върна и до нощта, в която му бе връчен наградата „ Златна топка “ за най-хубав футболист за 1994 година.
„ В момента, в който се върнахме от Париж видях Йохан благополучен, със сълзи на очите. Това в действителност ме накара да осъзная какво беше той за мен: татко и преподавател. На идващия ден, когато се завърнахме на тренировки, той даже не ме поздрави. Ддори не ме прегърна в съблекалнята. Нищо сходно. Но след заниманието ми се обади и ми сподели: „ Христо, аз си свърших работата, в този момент си е напълно твой казусът по какъв начин и какъв брой още ще останеш на върха “, спомня си още някогашният национал на България.
„ Най-лошият ми ден освен като футболист на Барселона, само че и напълно в кариерата ми, е при загубата в Шампионска лига през 1994 с 0:4 от Милан. Това беше краят на Дрийм тийма. След дуела даже не бях сърдит “, съобщи легендата.
Той даде мнението си и за моментното положение на „ блаугранас “, които се намират в едно от най-тежките си финансови положения в историята: „ Икономически съм обезпокоен за тима, да. Много е мъчно сега. Клубът имаше дълг от 2 милиарда. Сега той се увеличи с още 1.2 милиарда поради реновирането на стадиона. И всяка година този дълг пораства. “
За Стоичков огромна част от виновността е на президента Жоан Лапорта, на който той не има вяра изцяло като водач на Барселона.
„ В някои неща му имам вяра, а в други не. Икономически не сме в положителни ръце. От футболна позиция тимът е подготвен да побеждава. Но това, което ме тормози най-вече, е стопанската система. Как хората изясняват стопанската система на Барселона? Хората не му имат вяра “, приключи по тематиката Стоичков.
Камата се върна и към кариерата си в националния тим.
" Беше прелестно. Този тим играеше дружно от доста години. Балъков, Лечков, Трифон Иванов, който игра в Бетис, да почива в мир, Костадинов... Имахме огромен шанс, че това потомство израснахме дружно от доста дребни. С изключение на вратаря Михайлов и Сираков, които са с три-четири години по-големи от нас. Беше ни доста елементарно да четем един мач: по кое време би трябвало да пресираме, какъв брой би трябвало да пресираме, да се връщаме обратно, с цел да се пазиме, да търсим контраатаки... Ние сами контролирахме играта. Но ние страдахме доста като тим. Бях един от най-младите, които влизаха в този български тим. През 1987 година През 1988 година оставихме опцията да играем на Европейско да ни се изплъзне. През 1990 година не играхме в Италия на Световното. През 1992-а загубихме три значими дуела. Последното предизвикателство беше 94-а в Съединените щати ", спомни си носителят на Златната топка за 1994-а.
" Провалихме се в предходните два мача - две равенства тук в София в мачове, които трябваше да спечелим. Французите също се провалиха, губейки вкъщи против Израел с 2:3. Това беше Франция на Десайи, Дешан, Блан, Папен, Кантона, Дюгари, Жинола... Страхотен тим. Петелът стартира да пее, само че се озова във фурната. Победихме ги като посетители в последния мач. Невероятно ", сподели Стоичков за паметната подготовка на " Парк де Пренс ".
" Тялото има потребност от наслада. Да, играхме карти. Който искаше да пуши, пушеше. Ако сте желали бира, сте я взели. Не може да се мисли за мач всяка минута от деня. Сбъркахме, несъмнено, и всички бяха уплашени от това. Ходех с жена ми от самото начало, други сътрудници ходеха с дамите си, с приятелките си. Играли карти? До басейна? До басейна. Кога ядем? В три? В три часа закусваме? В три през нощта. В три през нощта закусихме. Но всеки знаеше какво би трябвало да направи на терена. Трифон за мен един от най-хубавите за това време. Игра за Бетис, игра за Бургос, в Австрия, с националния тим... Много му се любувах, доста ми липсва ", описа Стоичков по отношение на държанието на българските национали по време на Мондиала в Съединени американски щати.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ