Христо Стоичков е песимист за българския спорт
Легендата на българския футбол Христо Стоичков е песимистично надъхан за развиването на българския спорт. Носителят на " Златната топка " на Франс Футбол за 1994 година и водач на златното ни потомство от международното в Съединени американски щати счита, че у нас царува едно безвремие и не се влага в бази, образование и тренировки на децата.
" Времето си минава, ние нищо не вършим за това. Това е най-болната тематика. Мисля, че няма скоро да се повтори. Забравихме децата, които би трябвало да учим, да ги упражняваме. Един развой на развиване на едно дете не е от през днешния ден за на следващия ден. Забравихме, че резултатите не са от през днешния ден за на следващия ден, а са една стратегия с време и труд.
Когато почнеш да сменяш треньори и игрища, когато нямаш база, няма по какъв начин да научиш това дете да обича тима, да знае историята.
Водим знайни и незнайни. Слагаш го на стадиона, гледа две фотоси, някой му е споделил, че тук сме играли аз, Емо, Любо. И те знаят горе долу какво е ЦСКА и другите тимове. Това е... като врабчетата. Днес са на едно дърво, на следващия ден са на друго, нямат дом. Ако не мислим за нашите деца - по какъв начин да ги храним, по какъв начин да ги учим, по какъв начин да ги възпитаме да знаят каква е историята...
Когато виждаш, че имаш материал, а не работиш, това е... Ние нямаме експерти, нямаме тактика за работа. Като е от през днешния ден за на следващия ден, на третия ден какво правиш? ", сподели Камата в предаването " Тази неделя " по bTV.
Той не е оптимист и за концепцията България да бъде хазаин на международно или европейско състезание. Причината е, че счита, че нужната инфраструктура ще бъде построена доста мъчно и приказва от опит.
" Преди време докарах хора, те ги изгониха. Искаме да аплайваме за нещо, за което шансът е от 0 до никакъв - да станем претенденти за европейско или международно състезание. Нямаме инфраструктура, хотели, игрища, а желаеме да се кандидатираме за нещо. Когато ги докарах преди години, ние ги изгонихме.
В Пловдив не можа да стане стадиона, тъй като една старица искаше да бяга по пистата, там била станала някаква бегачка на къси и междинни дистанции. После имаше един скачач от Пловдив, където не можел да скача. И на него трябваше да създадем стадион. В София не можеше да си намерят терен, където да го създадат.
Обикалях цяла София, до момента в който един ден ме накараха да изляза отвън града. Отидохме на " Септември " на стадиона. Там на хората от блока доста шумно щяло да им бъде. Сега къде ще ги създадем и аз не знам. Сигурно би трябвало горе, на Копитото, на Витоша. Нямаше късмет. Най-много да имаме кръг от европейско или международно състезание. Видяхте в Румъния какъв стадион направиха, дето е тук на 200 км. В Македония видяхте какъв стадион са създали. Ние караме на един народен стадион, който, в случай че духне малко повече вятър или завали малко повече дъжд, ще го няма ", безапелационен е именитият футболист.В момента той е на турне в България, където показва своята биографична книга и се среща с хилядите си фенове.
" Винаги моите кумири са били от моето семейство. След това имах кумири във футбола, тъй като без да имаш кумир, да следваш неговите триумфи, няма по какъв начин да постигнеш свои. В България съм имал няколко - Наско Узунов, Петьо Зехтински, Антим Пехливанов, Коце Костадинов, Митко Аргиров, Цецо Цветанов, Борето Тютюков... Старите имена на нашия спорт. След това фантазията ми беше да играя в " А " група. Златната топка беше детска фантазия, реализирана с доста труд.
За първи път видях Кевин Кийгън да държи Златната топка за 1977/78 година, си споделих: " Защо и аз да не мога да я имам? ". Когато започнах да чета, че Петър Жеков има Златна обувка, по какъв начин Георги Славков през 1981 година стана голмайстор на България, по какъв начин Наско Сираков изравни върха на Петър Жеков с 36 гола... Поставих си го за цел.
Следвах си моите цели. Но те постоянно са били свързани с моя колектив, с моите другари, треньори, доктори, масажисти. Без тях и без почитателите нямаш късмет! Никой, в никакъв спорт няма късмет да успее! За това съм постоянно признателен! " Аз " съм го не запомнил, " Аз " не съществува. Без фамилия, без другари, без сътрудници... в живота няма късмет да успееш. За това се старая да бъда покрай тях, да " попия " и да последвам някакви цели. В живота си постоянно съм следял някакви цели, за това съм съумял ", даде част от рецептата си за триумф Стоичков.
След събитието в Панагюрище, той ще посети още Стара Загора (22 юли), Петрич (23 юли), Каварна (25 юли), Плевен (26 юли) и Русе (28 юли).
" Времето си минава, ние нищо не вършим за това. Това е най-болната тематика. Мисля, че няма скоро да се повтори. Забравихме децата, които би трябвало да учим, да ги упражняваме. Един развой на развиване на едно дете не е от през днешния ден за на следващия ден. Забравихме, че резултатите не са от през днешния ден за на следващия ден, а са една стратегия с време и труд.
Когато почнеш да сменяш треньори и игрища, когато нямаш база, няма по какъв начин да научиш това дете да обича тима, да знае историята.
Водим знайни и незнайни. Слагаш го на стадиона, гледа две фотоси, някой му е споделил, че тук сме играли аз, Емо, Любо. И те знаят горе долу какво е ЦСКА и другите тимове. Това е... като врабчетата. Днес са на едно дърво, на следващия ден са на друго, нямат дом. Ако не мислим за нашите деца - по какъв начин да ги храним, по какъв начин да ги учим, по какъв начин да ги възпитаме да знаят каква е историята...
Когато виждаш, че имаш материал, а не работиш, това е... Ние нямаме експерти, нямаме тактика за работа. Като е от през днешния ден за на следващия ден, на третия ден какво правиш? ", сподели Камата в предаването " Тази неделя " по bTV.
Той не е оптимист и за концепцията България да бъде хазаин на международно или европейско състезание. Причината е, че счита, че нужната инфраструктура ще бъде построена доста мъчно и приказва от опит.
" Преди време докарах хора, те ги изгониха. Искаме да аплайваме за нещо, за което шансът е от 0 до никакъв - да станем претенденти за европейско или международно състезание. Нямаме инфраструктура, хотели, игрища, а желаеме да се кандидатираме за нещо. Когато ги докарах преди години, ние ги изгонихме.
В Пловдив не можа да стане стадиона, тъй като една старица искаше да бяга по пистата, там била станала някаква бегачка на къси и междинни дистанции. После имаше един скачач от Пловдив, където не можел да скача. И на него трябваше да създадем стадион. В София не можеше да си намерят терен, където да го създадат.
Обикалях цяла София, до момента в който един ден ме накараха да изляза отвън града. Отидохме на " Септември " на стадиона. Там на хората от блока доста шумно щяло да им бъде. Сега къде ще ги създадем и аз не знам. Сигурно би трябвало горе, на Копитото, на Витоша. Нямаше късмет. Най-много да имаме кръг от европейско или международно състезание. Видяхте в Румъния какъв стадион направиха, дето е тук на 200 км. В Македония видяхте какъв стадион са създали. Ние караме на един народен стадион, който, в случай че духне малко повече вятър или завали малко повече дъжд, ще го няма ", безапелационен е именитият футболист.В момента той е на турне в България, където показва своята биографична книга и се среща с хилядите си фенове.
" Винаги моите кумири са били от моето семейство. След това имах кумири във футбола, тъй като без да имаш кумир, да следваш неговите триумфи, няма по какъв начин да постигнеш свои. В България съм имал няколко - Наско Узунов, Петьо Зехтински, Антим Пехливанов, Коце Костадинов, Митко Аргиров, Цецо Цветанов, Борето Тютюков... Старите имена на нашия спорт. След това фантазията ми беше да играя в " А " група. Златната топка беше детска фантазия, реализирана с доста труд.
За първи път видях Кевин Кийгън да държи Златната топка за 1977/78 година, си споделих: " Защо и аз да не мога да я имам? ". Когато започнах да чета, че Петър Жеков има Златна обувка, по какъв начин Георги Славков през 1981 година стана голмайстор на България, по какъв начин Наско Сираков изравни върха на Петър Жеков с 36 гола... Поставих си го за цел.
Следвах си моите цели. Но те постоянно са били свързани с моя колектив, с моите другари, треньори, доктори, масажисти. Без тях и без почитателите нямаш късмет! Никой, в никакъв спорт няма късмет да успее! За това съм постоянно признателен! " Аз " съм го не запомнил, " Аз " не съществува. Без фамилия, без другари, без сътрудници... в живота няма късмет да успееш. За това се старая да бъда покрай тях, да " попия " и да последвам някакви цели. В живота си постоянно съм следял някакви цели, за това съм съумял ", даде част от рецептата си за триумф Стоичков.
След събитието в Панагюрище, той ще посети още Стара Загора (22 юли), Петрич (23 юли), Каварна (25 юли), Плевен (26 юли) и Русе (28 юли).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ