Легендарният футболист на ЦСКА Стойко Сакалиев поиска помощ за 20-годишната

Легендарният футболист на ЦСКА Стойко Сакалиев изиска помощ за 20-годишната си щерка Любомира, която се  бори с подла форма на рак. За продължение на лекуването й бяха нужни 70 000 евро, които Сакалиев съумя да събере благодарение на другари за няколко часа. Пред " Уикенд " той показа, че всеки ден се чува с момичето си и има вяра в цялостното й излекуване. 

- Г-н Сакалиев, чувствате ли се към този момент по-спокойно, откакто бе събрана сумата за лекуването на Любомира?

-  Искам да благодаря на всички, изключително на един човек, който през цялото време ми даде своята поддръжка и кураж, че нещата ще се оправят. Той ми оказа помощ и финансово, и душевен. Няма да му загатна името, тъй като по този начин взехме решение. Зная, че би било любопитно за публицистите, само че ще замълча. Благодаря на всички, които застанаха до мен в този сложен миг от живота ми. Очаквах реакция и помощ, само че получих в пъти повече от това, което си представях, че ще бъде. Почувствах голямо почитание и поддръжка. Щастлив съм. Цялата тази позитивна сила ще бъде ориентирана към Люби.

- Кога разбрахте, че щерка ви има проблем с бъбреците?

- На 2 ноември 2021 година Тя следваше в Южна Корея и беше там. Сподели, че има проблем с бъбреците, надявахме се да е нещо малко. Направиха й проучвания и се оказа по-сериозен проблем. Майка й незабавно отпътува за там. Оперираха я. След като се възвърне, отпътуваха за Англия. Въпросното лекуване ще продължи в Лондон с химиотерапия.

- Какво следва за Любомира от тук нататък?

- Лечение. Всички имаме вяра, че то ще бъде сполучливо, колкото и да е мъчно. Хората, които ме познават, знаят какъв брой съм положително надъхан. Моята максима постоянно е била, че няма невъзможни неща. Всичко е допустимо. Получихме толкоз солидна вълна от обич и съпричасност, че съм повече от сигурен, че щерка ми ще оздравее.

- Кой бе най-ценният ви съвет от другар в този сложен и от психическа позиция миг?

- В такива случай препоръките са под формата на кураж. Подкрепиха ме и фамилията, и приятелите. Когато получаваш обич и почитание от хората, с които живееш, минаваш през всевъзможни тествания.

- Как се промени животът ви откакто научихте за заболяването на Любомира?

- Силно казано е, че животът ми се е трансформирал. Просто мисълта за Любомира е преди всичко, непрекъснато в главата ми. Мисля за нея. Иначе не преставам да си правя работата в клуба. Не мога да кажа, че съзнанието ми е изчистено от мислите за заболяването. Подобно нещо би било неистина, само че ще се оправим, уверен съм.

- Как се оправя момичето ви в Лондон?

- Там е при майка си. Тя се грижи за нея и й оказва помощ. Дъщеря ми води естествен, пълностоен живот, само че би трябвало да се спре опцията тези образования да се разрастват. Любомира е положителен човек като мен. Силна е, само че допускам, че може би има и слаби моменти – единствено тя знае какво си мисли, само че пък ние за това сме до нея – да я поддържаме. С хубави мисли ще успеем, имам вяра в това. Чуваме се по телефона, пишем си. Коментираме разнообразни неща...

- С какво се занимава щерка ви?

- Преди да замине за Южна Корея, имаше танцува група с деца. Ходеха на участия, на фестивали... Зная, че Любомира ще се оправи! От нас се желае да й изпращаме обич и единствено обич!