Прекомерната употреба на антибиотици крие все по-голям риск
Лечението с антибиотик крие и опасности. Погрешното им използване води до рискова устойчивост. А когато антибиотиците спрат да работят, животът на някои пациенти може да се окаже в заплаха. Вижте в
Антибиотиците унищожават бактерии и други микроорганизми, респективно предотвратяват по-нататъшното им размножаване. Антибиотиците са натурален артикул от обмяната на веществата на разнообразни бактерии и гъби, да вземем за пример пеницилин. Някои плесенни гъби, да вземем за пример, създават пеницилин, с цел да се пазят от бактерии. Други антибиотици се създават в лаборатории и посредством химически промени.
Антибиотиците унищожават бактериите или забавят растежа им, като по този метод укрепват съпротивителната сили на тялото. Те нападат основно клетъчните стени или обмяната на веществата на тези микроорганизми. Пеницилините да вземем за пример попречват основаването на клетъчната стена на бактериите. А когато тази клетъчна стена е пропусклива, причинителите на болести не могат да оцелеят.
Други лекарства пречат на едноклетъчните организми да създават белтъчини, които са им извънредно нужни. В трети случаи субстанциите блокират транспортните механизми на клетъчната стена. Така естественото равновесие на клетките се нарушава и те умират.
Кога да се употребяват антибиотици?
Хрема, кашлица, болки в гърлото и висока температура: защото признаците на болестта постоянно са сходни, първоначално е мъчно да се откри дали става въпрос за бактериална или за вирусна зараза. Повечето болести, свързани с простуда, както и грипът се предизвикват от вируси, против които антибиотиците въобще не работят.-->
iStock/Getty Images
Затова пък е подходящо е да се одобряват антибиотици, щом се окаже, че бактерии към този момент са проникнали и се развъждат в човешкото тяло. Това може да провокира тежки възпаления и да докара до трайно увреждане на някои вътрешни органи. Възпаления на белите дробове, на сливиците и на пикочния мехур най-често се провокират от бактерии. В такива случаи е вярно да се употребяват антибиотици.
За да се избегне устойчивост към антибиотиците , те би трябвало да се употребяват, единствено когато е безусловно неотложно. Лечението не трябва да се прекъсва прибързано, тъй като следователно оживелите бактерии ще развият устойчивост към съответния антибиотик.
При бактериална зараза най-често се предписва антибиотик. Поради всеобщата приложимост обаче тези лекарства постоянно не работят, защото бактериите прекомерно бързо се приспособяват към антибиотика и развиват защитни механизми против антибиотиците. Когато дадена бактерия развие подобен механизъм, при контакт тя предава променената си наследствена маса на всички последващи бактерии.
По подобен метод устойчивостта се популяризира от ден на ден. Понякога бактериите са резистентни по едно и също време против няколко антибиотика. По данни на Световната здравна организация, в резултат на устойчивост към антибиотиците в света годишно умират близо 700 000 души.
iStock/Getty Images
Защо не се създават нови антибиотици?
Единствената опция да се противодейства на устойчивостта в дълготраен проект е да се създават нови лекарствени средства, които бактериите към момента не разпознават. Само че фармацевтичните компании в това време влагат все по-малко средства в създаването на нови антибиотици. Това е по този начин, тъй като става дума за изключително скъпа и трудоемка активност - създаването на нов антибиотик коства стотици милиони евро. А в случай че медикаментът бъде позволен до пазара, към тези средства се прибавят също и разноските за производството, разпространяването и продажбата му.
Антибиотикът се приема от пациентите нормално единствено в течение на няколко дни, а новите антибиотици, които играят ролята на аварийни средства, се ползват единствено в крайни случаи, когато никое друго лекарство не демонстрира резултат. Поради тази причина фармацевтичните концерни печелят прекомерно малко от новите си разработки. Дори за огромните концерни доста по-печеливши се оказват други сфери - да вземем за пример производството на лекарства против ракови или против хронични болести.
Антибиотиците унищожават бактерии и други микроорганизми, респективно предотвратяват по-нататъшното им размножаване. Антибиотиците са натурален артикул от обмяната на веществата на разнообразни бактерии и гъби, да вземем за пример пеницилин. Някои плесенни гъби, да вземем за пример, създават пеницилин, с цел да се пазят от бактерии. Други антибиотици се създават в лаборатории и посредством химически промени.
Антибиотиците унищожават бактериите или забавят растежа им, като по този метод укрепват съпротивителната сили на тялото. Те нападат основно клетъчните стени или обмяната на веществата на тези микроорганизми. Пеницилините да вземем за пример попречват основаването на клетъчната стена на бактериите. А когато тази клетъчна стена е пропусклива, причинителите на болести не могат да оцелеят.
Други лекарства пречат на едноклетъчните организми да създават белтъчини, които са им извънредно нужни. В трети случаи субстанциите блокират транспортните механизми на клетъчната стена. Така естественото равновесие на клетките се нарушава и те умират.
Кога да се употребяват антибиотици?
Хрема, кашлица, болки в гърлото и висока температура: защото признаците на болестта постоянно са сходни, първоначално е мъчно да се откри дали става въпрос за бактериална или за вирусна зараза. Повечето болести, свързани с простуда, както и грипът се предизвикват от вируси, против които антибиотиците въобще не работят.-->
iStock/Getty Images Затова пък е подходящо е да се одобряват антибиотици, щом се окаже, че бактерии към този момент са проникнали и се развъждат в човешкото тяло. Това може да провокира тежки възпаления и да докара до трайно увреждане на някои вътрешни органи. Възпаления на белите дробове, на сливиците и на пикочния мехур най-често се провокират от бактерии. В такива случаи е вярно да се употребяват антибиотици.
За да се избегне устойчивост към антибиотиците , те би трябвало да се употребяват, единствено когато е безусловно неотложно. Лечението не трябва да се прекъсва прибързано, тъй като следователно оживелите бактерии ще развият устойчивост към съответния антибиотик.
При бактериална зараза най-често се предписва антибиотик. Поради всеобщата приложимост обаче тези лекарства постоянно не работят, защото бактериите прекомерно бързо се приспособяват към антибиотика и развиват защитни механизми против антибиотиците. Когато дадена бактерия развие подобен механизъм, при контакт тя предава променената си наследствена маса на всички последващи бактерии.
По подобен метод устойчивостта се популяризира от ден на ден. Понякога бактериите са резистентни по едно и също време против няколко антибиотика. По данни на Световната здравна организация, в резултат на устойчивост към антибиотиците в света годишно умират близо 700 000 души.
iStock/Getty Images Защо не се създават нови антибиотици?
Единствената опция да се противодейства на устойчивостта в дълготраен проект е да се създават нови лекарствени средства, които бактериите към момента не разпознават. Само че фармацевтичните компании в това време влагат все по-малко средства в създаването на нови антибиотици. Това е по този начин, тъй като става дума за изключително скъпа и трудоемка активност - създаването на нов антибиотик коства стотици милиони евро. А в случай че медикаментът бъде позволен до пазара, към тези средства се прибавят също и разноските за производството, разпространяването и продажбата му.
Антибиотикът се приема от пациентите нормално единствено в течение на няколко дни, а новите антибиотици, които играят ролята на аварийни средства, се ползват единствено в крайни случаи, когато никое друго лекарство не демонстрира резултат. Поради тази причина фармацевтичните концерни печелят прекомерно малко от новите си разработки. Дори за огромните концерни доста по-печеливши се оказват други сфери - да вземем за пример производството на лекарства против ракови или против хронични болести.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ