Лаура Кьовеши изглежда няма доверие на българския представител в европейската

Лаура Кьовеши наподобява няма доверие на българския представител в европейската институция Теодора Георгиева, щом изпраща одиторска задача в София

„ Европейската прокуратура проверява ТЕЦ-ове за нездравословни излъчвания “ и „ Европрокуратурата се заема с ремонта на „ Графа “. Такива заглавия от началото на седмицата пълнят медиите с информация за интензивността на Европейската прокуратура у нас, написа.

Те предшестваха годишния доклад на европейската институция със седалище в Люксембург, ръководена от именитата румънска обвинителка Лаура Кьовеши. От доклада разбрахме, че за близо 2 години действие българските европрокурори са завършили дефинитивно единствено едно дело. Става въпрос за признание на виновност, против което е издадена условна присъда. Успокоително ненапълно е, че въпреки в други страни Европрокуратурата да е била по-активна, общото усещане е за към момента неубедителни резултати.

Случаят с България обаче има своята специфичност. У нас Европейската прокуратура, още преди основаването си, бе показана като универсалното лекарство, което ще ни избави от корупцията. Привържениците на Лаура Кьовеши и до през днешния ден вършат нескончаеми опити да опълчват нея персонално, а и ръководената от нея институция, на българския обвинител №1 и на българската прокуратура.

Особено огромни старания в тази посока постави някогашният министър председател Кирил Петков и подкрепящите го партии. В  47-ия парламент те гласоподаваха такива законови ремонти, които осигуриха цялостна самостоятелност на европейските делегирани прокурори у нас и то не просто по хода на следствията, само че даже и на чисто административно-битово равнище.

Нещо повече, около ареста на водача на опозицията Бойко Борисов се оказа, че Петков е привиквал европрокурори в премиерския кабинет на „ Дондуков “ 1. В последна сметка, единствено няколко месеца по-късно се разбра, че българският офис на Европрокуратурата е пред разпад, та се постанова от Люксембург да идват специфични пратеници на Кьовеши да открият аргументите за напрежението.

Напрежение явно има. От девет делегирани прокурори трима към този момент напуснаха, а най-малко още 4-5 вземат участие във всевъзможни състезания за работа в правосъдната власт у нас или на други позиции в европейски институции. Разпад е налице и в администрацията – оказа се, че четири от пет деловодителки са напуснали и се връщат на старите си места.

Интересно е, че за това се разбра от медии, известни със своята фиксация върху основния прокурор Иван Гешев. Дори и те обаче не съумяха да намерят причини, с цел да вменят виновност било на него, било на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. Неуспешно това се пробват да вършат сътрудници на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Очевидно проблем има, само че той надалеч не е там, където някой се пробва да го показа.

Акцията от понеделник против няколко топлофикационни сдружения и топлоцентрали наподобява имаше за цел да отклони вниманието точно от разпада на българския европрокурорски офис. Незнайно за какво над 150 служители на реда бяха пратени, с цел да съберат документи, която можеше да бъде изискана без да се провокира медийна нервност. Дори няма и един арестуван, още по-малко някой упрекнат. Има изказвания, основани на някогашни длъжностни лица, на неправителствени организации. Нищо извънредно или изискващо толкоз шумни дейности, в случай че не е издирван тъкмо този резултат. Нарича се опит за спешен ПР.

Като подобен може да се дефинира и опитът за претопляне на тематиката за ремонта на софийската улица „ Граф Игнатиев “.

Изглежда някой е желал да покаже какъв брой доста работят европрокурорите, на фона на годишния им отчет, като в същото време не се приказва за напускащите магистрати и правосъдни чиновници. Пък и защото след месец ще се проведат следващите парламентарни избори – да се поддържат косвено тези обединения, чието битие се обуславя от неспирните опити на олигархични групи у нас да унищожават независимостта на българската прокуратура.

Трудно е да се допусна какво тъкмо ще излезе от целия звук с акцията от понеделник против няколкото топлоцентрали, само че е видно, че методът е преднамерен. Нима единствено и тъкмо тези централи замърсяват? Употребената мощ е несъразмерна и неоправдана. И това се схваща от всеки правист. Очевидно някой се възползва от пълномощията си, с цел да разсее облаците от проблемите, които самичък е сътворил.

Европейската прокуратура има едно познато лице – това на европейския основен обвинител Лаура Кьовеши. Малко прочут факт е, че всяка от 22-те страни, които са част от институцията, имат собствен представител в централата в Брюксел. За България това е административният арбитър Теодора Георгиева, която преди три години е определена при процедура, която още тогава разсънва доста въпроси. Дори европейски депутати желаеха отзоваването й, само че по европейски тематиката позаглъхна, с цел да не се хвърля подозрение върху институцията като цяло. Не е загадка, че Георгиева е обвързвана с избрани стопански кръгове у нас, които намерено поддържат „ Продължаваме промяната “. Това очевидно дава съображение на българския представител в Люксембург да се усеща прекомерно убеден в пълномощията си, до степен, че да пробва да оказва въздействие върху активността на самостоятелните делегирани прокурори у нас.

Именно Георгиева съумява да дефинира прокурора Димитър Беличев за началник на офиса на българските делегирани прокурори в София. Негова е отговорността след приемането на законовите ремонти през предходната година, прокарани с дейното лобиране на кабинета „ Петков “, да обезпечи цялостната административна самостоятелност на представителството. За да няма никакви подозрения за въздействие от страна на Гешев и на родната прокуратура, нашите европрокурори получиха щат от цели 35 чиновници, чието заплащане е допустимо най-високото в правосъдната власт. Малка детайлност е, че досега не е известно да са обявявани състезания за асортимент на фрагменти. А това е трябвало да стане още преди края на предходната година. Освен Беличев, който се употребява с персоналната защита на Теодора Георгиева, такава има и един различен чиновник на европрокурорския офис в София – Милена Паргова, която е единствената деловодителка, която не напуща. Вероятно тъй като Паргова чака да бъде назначена за административен секретар.

Какво тъкмо правят Георгиева, Беличев и Паргова, с цел да има подобен отлив на фрагменти, засегнатите не желаят да разясняват. Поне на този стадий. Очевидно обаче се касае за неприятно менажиране и липса на административен потенциал за ръководство на толкоз значима конструкция, освен това наднационална. Ситуацията със софийския офис може да се утежни още повече, тъй като по закон, структурата би трябвало да обезпечава безусловно самостоятелно своето битие. Това включва осъществяване на публични поръчки и даже лично счетоводство. Тези детайлности, въпреки и чисто битови, безспорно имат значение за успеваемостта на структурата. От годишния отчет на Европейската прокуратура се схваща, че тя надалеч не образува инспекции по сигнали на жители, каквито внушения преди година лансираше Кирил Петков, а от други институции, в които влизат и тези, които българското държавно обвиняване би трябвало да  трансферира по подготвеност.

Най-съществен безспорно се оказва казусът с делегираните прокурори. По искане на Лаура Кьовеши, което тя насочи при среща с българския основен прокурор, в България би трябвало да има 15 европейски делегирани прокурори. Към момента те са едвам 6. Прокурорската гилдия открива процедури, само че ползата към присъединяване е дребен. Това също има пояснение и то не е с получател София, а по-скоро Люксембург. Дори и Висш съдебен съвет да предложи магистрати, то финалното решение за назначението се взема от Колежа на европейските прокурори, където кандидатурите се показват и пазят от националния представител – в тази ситуация още веднъж Теодора Георгиева. Не са малко магистратите, чиито имена се оказаха безусловно използвани, защото българският показал в Европейската прокуратура е имал свое субективно мнение.

Всички тези обстоятелства слагат Лаура Кьовеши пред тежък проблем, чието разрешаване не зависи единствено от нея предвид на спецификата по лъчение на националните представители в Европрокуратурата.

Проблемите пред българския офис на евромагистратите са налице и никакви ПР-акции не могат да прикрият нагледния факт, че магистрати с безупречна биография и кариера, в това число в европейски институции, като Виктор Тарчев (бивш народен представител в „ Евроджъст “), Станислав Стойков, Светлана Шопова (бивш претендент за представител на България в Европрокуратурата), явно са подготвени да изоставен постовете на делегирани прокурори, откакто е известно, че са кандидатствали за надалеч по-ниски позиции и откъм възнаграждение в други интернационалните институции.

Фактът, че Кьовеши търси излаз от обстановката, като не разпорежда одит на българското посланичество (което изключва присъединяване на Теодора Георгиева) недвусмислено сочи, че европейският основен прокурор няма доверие на националния ни представител.