Давам цял континент за здраво корабно въже
ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „ БОТЕВ “
15.03.1982 година, Варна – Бургас, кея
Със бележка № 295 на контрольор Съботинов се качвам на транспортен съд „ Христо Ботев “, с цел да сменя рулевия Душко Атанасов Панайотов.
След корабоплаване до Западна Европа и протекциите на сътрудниците от вестник „ Маяк “, още веднъж надупчвам административната преграда на Български морски флот и искрено благополучен потеглям към порт Бургас, където ме чака назначението ми. Имам и благословията на основния редактор на пловдивския официоз „ Отечествен глас “: „ Какво пък, добре е в публицистичния екип да има един авантюрист за цвят. Щастливо корабоплаване! “ Този път – към Далечния изток.
Порт Бургас, второ кейово място, транспортен съд „ Ботев “. Катеря се по трапа, подгизнал и премръзнал поради непрестанния дъжд. В моряшкия салет ме посреща старши помощника. Висок, чорлав, мустакат, разгърден и необут млад мъж. От него лъха на тропик след 15-месечен автобус. В този миг не можех да зная, че чак до 20 май ще увисвам на котва, ще бъда каботажник по трасето Бургас-Варна-Бургас-Варна. После, вместо в Банкок, Шанхай, Йокохама, през Атлантика, през иглените уши на Панамския канал ще изляза в Пасифика и ще се озова на границата сред Перу и Чили. Още първите дни на кораба потеглиха като латиносериал. Писано било да не плувам против изгрева на слънцето, а да последвам залеза.
16.03.1982 година, Бургас – кея
Оказа се, че корабът е към този момент трета седмица в България, само че аз съм първият, който се качва като нов член на екипажа. „ Хайде, нека повлечеш крайник “, пожела остарелият моряк бай Иван, който към този момент губи самообладание да чака промяна. Реши, че неугледните ми гуменки са извънредно несъответствуващи за студената и мокра палуба и ми подари чифт боти – напълно по размер. Безценна облага. Изглежда най-красив е навременният жест. Бай Иван си взе душ, преоблече се и подготви багажа при нозе. Смяна не пристигна.
17.03.1982 година, Бургас – кея
Не съм допускал, че заради незабавна, оказала се безсмислена работа в хамбар, ще пропусна мача на ЦСКА срещу настоящия европейски първенец Ливърпул. Изпотрошихме си пръстите от бързане, разкрепвахме и подготвяхме булдозери, а дойде докерска бригада за разтоварване на китайски тютюн, който се намира в различен хамбар. Сигурно бях по-недоволен от бай Иван, който се обръсна, само че промяна отново не пристигна.
18.03.1982 година, Бургас – кея
Карам вахтата от 20,00 часа до среднощ и се укривам в талиманската стаичка току до вратата на надстройката. Компания ми прави бай Иван, който през днешния ден заряза всевъзможни мерки, само че промяна още веднъж не се появи. Успокоявам го, че съгласно Бекет упованието на Годо няма по какъв начин да се получи, само че тук все някой ден някой ще се появи. Да, към 22,30 часа откъм палубата нахлу по-тежък от мазут аромат на бъчва. Колега от остарелия екипаж, пийнал като дракон съгласно локалната терминология. Опитът му да се покатери по трапа нагоре към каютата си е неуверен, срути се на кълбо през десетина стъпала и се стовари долу с кървава глава. Веднага по оперативния телефон позвъних на Бърза помощ, обясних случая и прецизирах къде тъкмо се намира корабът. С бай Иван някакси присурнахме „ змея “ до канапе и зачакахме медиците. Но минутите минават, 10-15-20 и започнах да се тормозя да не стане като промяната на бай Иван. Загубих самообладание и хукнах по трапа надолу, само че още преди да стъпя на кея ме заслепиха фаровете на колата за спешна помощ.
20.03.1982 година, 22,30 часа, Бургас – кея
Тежък ден. Съвсем по мартенски времето подвигна, още с утрото детониращият връв на водните гейзери прехвърляше вълнолома. За левия ръб на „ Ботев “ е вързан ливанският „ Джево “ с български екипаж. Момчетата нямат нищо общо с БМФ и се поздравяват с „ Долар ден “. Днес обаче доларите са отровно зелени. Поривистият вятър отваря двата кораба надалеч от кея и прави трапа негоден. По обед сътрудниците от „ Джево “ посрещнаха неколцина посетители, сред които една жена. Качиха се по трапа на подветрения ръб на „ Джево “, докарани от рейдовата лодка. И това в пристанищни води! О,кей, „ капиталистите “ могат да си платят удоволствието с валута. Скъса се въже на бака и замяната му с друго в щормово време се оказа упражнение с нараснала компликация. Вятърът смъкна от ръкава ми алената вацманска лента и я запокити в морето. И въпреки всичко някой би трябвало да слезе на кея, с цел да закачи въжето на пушка. Единствена опция – по клатеща се дъска, която хвърля мост сред трапа и кея. Крайно рисково. При жребия късата съчка се падна на различен.
21.03.1982 година, Бургас – кея
Гостите от „ Джево “ би трябвало да слизат. Мъжете, както и да е, само че жена с високи токчета по дъската – това е повече от полуда. Съпругът откри ексцентрично решение. Появи се пристанищен влекач, който натисна борда на „ Джево “, по този начин „ Ботев “ опря кея. Само за минута високите токчета се спуснаха по трапа. И макар че обрахме въжетата на бака и кърмата, едвам що влекачът наду сирената за завършек на маневрата, трапът още веднъж увисна надалеч от кея. Сега пък се скъса въже на кърмата… Добре, че в късния следобяд времето падна толкоз ненадейно, както и подвигна.
Край на темпото, което ме трансформира в пристанищна продажница. Обличай-събличай-обличай-събличай. И тичай! Дискретно почукване на вратата на каютата ми. Някаква пристанищна „ кака “. Нищо апетитно в пейзажа. Може ли една цигара? Банална интродукция, само че това въпреки всичко може. Ако остана при теб знайш к,во хубаво ще прекараме? Показвам и голата малайзийка, която някой от предходните жители е закачил на стената във формат А1. Събличам се единствено за нещо такова.
Най-после умерено се оставям на вълната на „ Хоризонт “. Два военни преврата за деня – в Гватемала и Бангладеш. Централна Америка и Азия. Ричард Трети е давал кралство за кон, в този миг бих заменил цялостен континент за едно крепко корабно въже.
Това са мемоари в дневници, водени 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
15.03.1982 година, Варна – Бургас, кея
Със бележка № 295 на контрольор Съботинов се качвам на транспортен съд „ Христо Ботев “, с цел да сменя рулевия Душко Атанасов Панайотов.
След корабоплаване до Западна Европа и протекциите на сътрудниците от вестник „ Маяк “, още веднъж надупчвам административната преграда на Български морски флот и искрено благополучен потеглям към порт Бургас, където ме чака назначението ми. Имам и благословията на основния редактор на пловдивския официоз „ Отечествен глас “: „ Какво пък, добре е в публицистичния екип да има един авантюрист за цвят. Щастливо корабоплаване! “ Този път – към Далечния изток.
Порт Бургас, второ кейово място, транспортен съд „ Ботев “. Катеря се по трапа, подгизнал и премръзнал поради непрестанния дъжд. В моряшкия салет ме посреща старши помощника. Висок, чорлав, мустакат, разгърден и необут млад мъж. От него лъха на тропик след 15-месечен автобус. В този миг не можех да зная, че чак до 20 май ще увисвам на котва, ще бъда каботажник по трасето Бургас-Варна-Бургас-Варна. После, вместо в Банкок, Шанхай, Йокохама, през Атлантика, през иглените уши на Панамския канал ще изляза в Пасифика и ще се озова на границата сред Перу и Чили. Още първите дни на кораба потеглиха като латиносериал. Писано било да не плувам против изгрева на слънцето, а да последвам залеза.
16.03.1982 година, Бургас – кея
Оказа се, че корабът е към този момент трета седмица в България, само че аз съм първият, който се качва като нов член на екипажа. „ Хайде, нека повлечеш крайник “, пожела остарелият моряк бай Иван, който към този момент губи самообладание да чака промяна. Реши, че неугледните ми гуменки са извънредно несъответствуващи за студената и мокра палуба и ми подари чифт боти – напълно по размер. Безценна облага. Изглежда най-красив е навременният жест. Бай Иван си взе душ, преоблече се и подготви багажа при нозе. Смяна не пристигна.
17.03.1982 година, Бургас – кея
Не съм допускал, че заради незабавна, оказала се безсмислена работа в хамбар, ще пропусна мача на ЦСКА срещу настоящия европейски първенец Ливърпул. Изпотрошихме си пръстите от бързане, разкрепвахме и подготвяхме булдозери, а дойде докерска бригада за разтоварване на китайски тютюн, който се намира в различен хамбар. Сигурно бях по-недоволен от бай Иван, който се обръсна, само че промяна отново не пристигна.
18.03.1982 година, Бургас – кея
Карам вахтата от 20,00 часа до среднощ и се укривам в талиманската стаичка току до вратата на надстройката. Компания ми прави бай Иван, който през днешния ден заряза всевъзможни мерки, само че промяна още веднъж не се появи. Успокоявам го, че съгласно Бекет упованието на Годо няма по какъв начин да се получи, само че тук все някой ден някой ще се появи. Да, към 22,30 часа откъм палубата нахлу по-тежък от мазут аромат на бъчва. Колега от остарелия екипаж, пийнал като дракон съгласно локалната терминология. Опитът му да се покатери по трапа нагоре към каютата си е неуверен, срути се на кълбо през десетина стъпала и се стовари долу с кървава глава. Веднага по оперативния телефон позвъних на Бърза помощ, обясних случая и прецизирах къде тъкмо се намира корабът. С бай Иван някакси присурнахме „ змея “ до канапе и зачакахме медиците. Но минутите минават, 10-15-20 и започнах да се тормозя да не стане като промяната на бай Иван. Загубих самообладание и хукнах по трапа надолу, само че още преди да стъпя на кея ме заслепиха фаровете на колата за спешна помощ.
20.03.1982 година, 22,30 часа, Бургас – кея
Тежък ден. Съвсем по мартенски времето подвигна, още с утрото детониращият връв на водните гейзери прехвърляше вълнолома. За левия ръб на „ Ботев “ е вързан ливанският „ Джево “ с български екипаж. Момчетата нямат нищо общо с БМФ и се поздравяват с „ Долар ден “. Днес обаче доларите са отровно зелени. Поривистият вятър отваря двата кораба надалеч от кея и прави трапа негоден. По обед сътрудниците от „ Джево “ посрещнаха неколцина посетители, сред които една жена. Качиха се по трапа на подветрения ръб на „ Джево “, докарани от рейдовата лодка. И това в пристанищни води! О,кей, „ капиталистите “ могат да си платят удоволствието с валута. Скъса се въже на бака и замяната му с друго в щормово време се оказа упражнение с нараснала компликация. Вятърът смъкна от ръкава ми алената вацманска лента и я запокити в морето. И въпреки всичко някой би трябвало да слезе на кея, с цел да закачи въжето на пушка. Единствена опция – по клатеща се дъска, която хвърля мост сред трапа и кея. Крайно рисково. При жребия късата съчка се падна на различен.
21.03.1982 година, Бургас – кея
Гостите от „ Джево “ би трябвало да слизат. Мъжете, както и да е, само че жена с високи токчета по дъската – това е повече от полуда. Съпругът откри ексцентрично решение. Появи се пристанищен влекач, който натисна борда на „ Джево “, по този начин „ Ботев “ опря кея. Само за минута високите токчета се спуснаха по трапа. И макар че обрахме въжетата на бака и кърмата, едвам що влекачът наду сирената за завършек на маневрата, трапът още веднъж увисна надалеч от кея. Сега пък се скъса въже на кърмата… Добре, че в късния следобяд времето падна толкоз ненадейно, както и подвигна.
Край на темпото, което ме трансформира в пристанищна продажница. Обличай-събличай-обличай-събличай. И тичай! Дискретно почукване на вратата на каютата ми. Някаква пристанищна „ кака “. Нищо апетитно в пейзажа. Може ли една цигара? Банална интродукция, само че това въпреки всичко може. Ако остана при теб знайш к,во хубаво ще прекараме? Показвам и голата малайзийка, която някой от предходните жители е закачил на стената във формат А1. Събличам се единствено за нещо такова.
Най-после умерено се оставям на вълната на „ Хоризонт “. Два военни преврата за деня – в Гватемала и Бангладеш. Централна Америка и Азия. Ричард Трети е давал кралство за кон, в този миг бих заменил цялостен континент за едно крепко корабно въже.
Това са мемоари в дневници, водени 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ