Кюстендил отбеляза 36 години от гибелта на алпиниста, поета и мечтателя Людмил Янков
Кюстендил означи 36 години от гибелта на алпиниста, поета и мечтателя Людмил Янков
Събралите се пред паметника на улицата на Людмил Янков притихнаха в минута безмълвие и отдадоха респект към паметта на трагично починалите на 17 април 1988 година двама кюстендилци – героят от Еверест, поетът Людмил Янков и надареният млад планинар Стоян Наков.
Людмил умира единствено на 34-годишна възраст в обичаната си планина Рила, в подножието на връх Камилата. На съдбовния 17 април 1988 година героят е един до друг с алпиниста Стоян Наков. Двамата падат от 200-метрова канара, след което потегля лавина и ги затрупва. Сърцето на Янков стопира там, където е биело най-силно през годините.
Венци и цветя сервираха регионалният шеф инж. Александър Пандурски, зам.- регионалният Мария Зарева, ръководителят на Общински съвет Димитър Велинов, зам.- кметът Кристиян Иванчов, общински съветници,представители на политически партии и организации, туристи, жители.
Туристически хор " Осогово “ извърши песни, отдадени на Людмил Янков.
Тъжно, красиво и с безгранична религия в човешките възможности- по този начин звучаха думите за Людмил Янков.
„ Хора катоЛюдмата, както го назовават неговите другари, идват на света, с цел да ни напомнят кое е скъпото. И даже да ги считаме за безразсъдниавантюристи, които рискуват живота си поради едната концепция, те ще не престават да горят с неугасимото огънче напървооткривателите. Именно тези хора, изкачили се на най-високитевърхове, ни дават вяра, че всичко е допустимо. Тезихорани демонстрират, че човечеството не трябва да се отхвърля от фантазиите си и свободата си “…..
Събралите се пред паметника на Людмил Янков си припомниха вдъхновяващите думи, които той написа в книгата си „ Мечта оттатък долините ":
" Създадени сме да тръгваме и да се завръщаме, да се стремим нанякъде неспокойни и търсещи и още веднъж да преоткриваме себе си в очите на бащите, децата и приятелите. Имаме потребност от върхове, с цел да се спускаме и да узнаваме още веднъж цената на скъпите ни неща ".
Събралите се пред паметника на улицата на Людмил Янков притихнаха в минута безмълвие и отдадоха респект към паметта на трагично починалите на 17 април 1988 година двама кюстендилци – героят от Еверест, поетът Людмил Янков и надареният млад планинар Стоян Наков.
Людмил умира единствено на 34-годишна възраст в обичаната си планина Рила, в подножието на връх Камилата. На съдбовния 17 април 1988 година героят е един до друг с алпиниста Стоян Наков. Двамата падат от 200-метрова канара, след което потегля лавина и ги затрупва. Сърцето на Янков стопира там, където е биело най-силно през годините.
Венци и цветя сервираха регионалният шеф инж. Александър Пандурски, зам.- регионалният Мария Зарева, ръководителят на Общински съвет Димитър Велинов, зам.- кметът Кристиян Иванчов, общински съветници,представители на политически партии и организации, туристи, жители.
Туристически хор " Осогово “ извърши песни, отдадени на Людмил Янков.
Тъжно, красиво и с безгранична религия в човешките възможности- по този начин звучаха думите за Людмил Янков.
„ Хора катоЛюдмата, както го назовават неговите другари, идват на света, с цел да ни напомнят кое е скъпото. И даже да ги считаме за безразсъдниавантюристи, които рискуват живота си поради едната концепция, те ще не престават да горят с неугасимото огънче напървооткривателите. Именно тези хора, изкачили се на най-високитевърхове, ни дават вяра, че всичко е допустимо. Тезихорани демонстрират, че човечеството не трябва да се отхвърля от фантазиите си и свободата си “…..
Събралите се пред паметника на Людмил Янков си припомниха вдъхновяващите думи, които той написа в книгата си „ Мечта оттатък долините ":
" Създадени сме да тръгваме и да се завръщаме, да се стремим нанякъде неспокойни и търсещи и още веднъж да преоткриваме себе си в очите на бащите, децата и приятелите. Имаме потребност от върхове, с цел да се спускаме и да узнаваме още веднъж цената на скъпите ни неща ".
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ