Кюстендил. Не може да има Илинденско–Преображенско въстание без Кюстендил и

Кюстендил. Не може да има Илинденско–Преображенско въстание без Кюстендил и Кюстендилския край. Това сподели пред Радио „ Фокус ” – Кюстендил историкът в Регионален исторически музей – Кюстендил основен помощник доктор Ангел Джонев. По думите му през 1903 година главната маса от чети, предвождани от знакови фигури в освободителното придвижване като Борис Сарафов, Христо Чернопеев, Гьорче Петров, редица военни като Сотир Атанасов, Борис Дрангов, минават под подразделения точно през Кюстендил. „ Кюстендилският пункт на българските македоно–одрински революционни комитети, по–късно придобило името Тайна македоно–одринска революционна организация и Вътрешна македоно–одринска революционна организация, съществува от 1896 година ”, сподели Ангел Джонев. По думите му това е първият пограничен пункт, регистриран на територията на Княжество България по това време и точно от него потеглят бойните формирования. „ В Кюстендил се събират средства, литература, кипи революционна активност, която е присъща за пограничната зона, главно за пограничната зона, и липсва във вътрешната част, вътрешните лимити на свободното Отечество. Кюстендил е нагледно наименуван вратата към Македония ”, сподели Ангел Джонев.
Венцеслав ИЛЧЕВ