Купата на конфедерациите по принцип е подценявана и осмивана от

Купата на конфедерациите по принцип е подценявана и осмивана от много експерти. Въпреки това стечението на събитията и пристрастеността на немските национали към футбола направиха шампионата специфичен най-малко за страната си. Имаше един миг като на „ Маракана ” от 13 юли 2014 година. Както тогава Лионел Меси в добавеното време на продълженията, по този начин и този път Алексис Санчес секунди преди края извърши директен свободен удар от добра позиция. На всеки на стадиона, на първо място на въодушевените чилийски почитатели беше ясно, че това ще е последният късмет за южноамериканците. И както Меси преди съвсем три години, по този начин и Санчес нямаше шанс с удара си. Няколко мига по-късно съдията Милорад Мазич даде последния сигнал във финала на Купата на конфедерациите през 2017 година. Германия завоюва с 1:0 против Чили и взе трофея, който липсваше във витрината на Бундестима. Вместо в Рио де Жанейро, този път възприятията за благополучие и шанс откриха своя дом в Санкт Петербург. Естествено, че нещата не може да се съпоставят с тези след триумфа на международното състезание. В последна сметка това бе единствено едно мини международно състезание, което постоянно е описвано единствено като един скучен шампионат. Един турнирен триумф, който може единствено да се вземе под внимание и в тази ситуация на драго сърце от германците. Много по-значимо би било, в случай че идващото лято се отбрани международната купа от 2014 година. И въпреки всичко еуфорията не е неразрешена във футболна Германия. Да, тя даже би трябвало да е и изразително мечтана. Респект единствено към това, което Бундестимът реализира в последните две седмици. Тони Кроос, Месут Йозил, Томас Мюлер, Сами Кедира, Матс Хумелс, Жером Боатенг – листата на  звездите, които от дълго време си почиват, е дълга. Тези, които ги заместиха, не позволиха загуба в петте мача от Купата на конфедерациите. Победа против Австралия (3:2), равенството против Чили (1:1), победа против Камерун (3:1), победа против Мексико (4:1) на полуфинала и победа против Чили (1:0) на финала. Особено триумфите на полуфинала и финала би трябвало да бъдат оценени високо. Срещу мексиканците и чилийците, които участваха с най-хубавите си сформира. От страни, в които шампионатът очевидно е спечелил по-голямо внимание и е по-значим, в сравнение с в Германия. „ Всяка купа е особена, само че стечението на събитията я направи тази в действителност особена ”, показа след финала капитанът на Бундестима Юлиан Дракслер от ПСЖ. „ Видя се по какъв начин се радваме и какъв брой доста значи тя за нас ”, добави пък Йошуа Кимих от Байерн. При това немският народен отбор, това би трябвало да бъде установено сигурно, се нуждаеше и от шанс. Срещу Мексико и на първо място във финала. След 13 минути чилийците водеха с 5:0 при точните удари. Видал, Санчес и компания нападнаха немския отбор доста рано и предизвикаха неточности в построяването на офанзивите. Момчетата на Льов имаха щастието да не изостават в резултата, както бе в мача против Чили от груповата фаза. Вместо това те внезапно поведоха, защото Германия удари Чили с неговото лично оръжие. Тимо Вернер и Ларс Щиндъл пресираха Марсело Диас в противниковото наказателно поле, а някогашният футболист на Хамбургер загуби топката. Вернер подаде към Щиндъл и Германия поведе! Германският тим стискаше зъби до тогава, изпълняваше поставените от Льов задания макар чилийската преса, сподели зрялост и благоприятни условия. Съперникът продължи да нападна рисково и в края на полувремето можеше да изравни, освен това не несправедливо. Такъв един край има нещо магическо ”, акцентира Йоги Льов. Дори той знае, че Германия имаше огромен шанс и освен това против един от най-хубавите тимове в света – Чили, който завоюва две следващи издания на Копа Америка и стана първенец на Южна Америка. Срещу този тим Бундестимът без никакви съмнения не загуби, макар че преди шампионата не бе отракан и това се видя в мача против Австралия (3:2) макар положителните комбинации. Съставът на Льов обаче предложи нападателни офанзиви и положителни вероятности за бъдещето на немския народен отбор. Юлиан Дракслер, който бе определен за най-хубав футболист на шампионата, израсна в ролята на капитан и продължи да се развива. Тимо Вернер стана топ изпълнител на конкуренцията и сподели, че вероятно е дълго предстоящото решение за централен нападател. Себастиан Руди игра учудващо устойчиво, Леон Горетцка също притегли внимание с изявите си, а Йошуа Кимих удостовери, че може да замести Филип Лам отдясно на отбраната. В умозаключение малко и ясно: Купата на конфедерациите се отрази добре на немския футбол. Той потвърди, че минусите може да бъдат изгладени и че с тези играчи тимът може да бъде свястно допълнен, с цел да стане още по-силен. „ Всеки състезател, който бе тук, при всички случаи има по-добри позиции, в сравнение с е имал преди шампионата. Ще се възползваме от това ”, показа Льов, хвалейки играчите, които преди шампионата бяха със статут на запаси. А най-красивото е, че макар че бе единствено Купата на конфедерациите, чийто трофей Дракслер подвигна високо като първи от отбора, еуфорията изглеждаше толкоз същинска, толкоз първична. И по този начин би трябвало да бъде. Еуфорията не е неразрешена! По материал на Оливер Майвурм, Goal.com Превод от немски, Георги Георгиев/БЛИЦ СПОРТ КУПАТА НА КОНФЕДЕРАЦИИТЕ - ПРОГРАМА, РЕЗУЛТАТИ И КЛАСИРАНЕ - ТУК!!!