Мъжът на Биляна Йотовска с покъртителен разказ: Аз убих, но после се случи нещо, което ме разтърси!
Културистът Димитър Димитров - половинката на Биляна Йотовска, трогна до сълзи почитателите си в обществените мрежи. Той разгласява трогателен описа за гибелта, живота и прошката. Това, което е написал Димитров не се се нуждае от коментар.
Предлагаме ви текста без редакторска интервенция.
" Тези дни имах сполучлив улов. Намерих скривалище на вълци. Вълчицата я убих с един изстрел, а двете дребни вълчета удавих в близката река. Живея напълно покрай гората и занесох натрупа на вълчицата у дома, с цел да се похваля пред фамилията и приятелите си. По пътя някъде зад мен се раздаде вълчи писък, само че този път беше някак необикновен. Беше напоен с тъга.
На идващото утро, ме разбуди лаят на кучето. Станах и излезнах на двора. Картината, която видях ме вцепени. Огромен сив вълк стоеше в средата на двора, а дребната ми щерка си играеше радостно с опашката му, кучето беше вързано на верига и лаеше лудо, само че надали можеше с нещо да помогне, даже и да беше развързано. Погледите ни с вълка се срещнаха и незабавно разбрах, че това е той, че през вчерашния ден бях умъртвил неговото семейство.
Стоях заледен на прага и ясно разбирах, че с нищо не мога да оказа помощ на дъщеричката си, а тя самата въобще не разбираше в каква заплаха е. Очите ми се изпълниха със сълзи, а щерка ми, като ме видя, остави вълка и изтича засмяна към мен. Прегърнах я и я притиснах мощно към гърдите си. Вълкът ни гледа известно време, обърна се и си потегли. И не стори нищо неприятно нито на щерка ми, нито на мен. Не отмъсти за болката, която му бях предизвикал, за гибелта на неговата вълчица и децата му. И въпреки всичко той си отмъсти. Но без да пролива кръв. Даде ми да схвана, че съм умъртвил деца и ми съобщи неговата болежка. Доказа, че е по-силен от хората! ".
Предлагаме ви текста без редакторска интервенция.
" Тези дни имах сполучлив улов. Намерих скривалище на вълци. Вълчицата я убих с един изстрел, а двете дребни вълчета удавих в близката река. Живея напълно покрай гората и занесох натрупа на вълчицата у дома, с цел да се похваля пред фамилията и приятелите си. По пътя някъде зад мен се раздаде вълчи писък, само че този път беше някак необикновен. Беше напоен с тъга.
На идващото утро, ме разбуди лаят на кучето. Станах и излезнах на двора. Картината, която видях ме вцепени. Огромен сив вълк стоеше в средата на двора, а дребната ми щерка си играеше радостно с опашката му, кучето беше вързано на верига и лаеше лудо, само че надали можеше с нещо да помогне, даже и да беше развързано. Погледите ни с вълка се срещнаха и незабавно разбрах, че това е той, че през вчерашния ден бях умъртвил неговото семейство.
Стоях заледен на прага и ясно разбирах, че с нищо не мога да оказа помощ на дъщеричката си, а тя самата въобще не разбираше в каква заплаха е. Очите ми се изпълниха със сълзи, а щерка ми, като ме видя, остави вълка и изтича засмяна към мен. Прегърнах я и я притиснах мощно към гърдите си. Вълкът ни гледа известно време, обърна се и си потегли. И не стори нищо неприятно нито на щерка ми, нито на мен. Не отмъсти за болката, която му бях предизвикал, за гибелта на неговата вълчица и децата му. И въпреки всичко той си отмъсти. Но без да пролива кръв. Даде ми да схвана, че съм умъртвил деца и ми съобщи неговата болежка. Доказа, че е по-силен от хората! ".
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ