Хавана, Куба – Докато люта пот изпълва влажна боксова зала в източна Хавана, вода капе през пукнатина в тавана.
До малка локва до ринга, жени, носещи защитна подплата, докато други удрят протрита боксова круша или правят коремни преси под избледняващ постер на боксовата легенда Теофило Стивънсън, спечелил три олимпийски златни медала по време на Студената война.< /p>
Мощна страна в бокса за аматьори, Куба спечели 41 олимпийски златни медала в бокса – на второ място след САЩ. На Олимпийските игри в Токио през 2021 г. карибският остров спечели четири златни медала в бокса. Но досега само мъжете са върнали боксовата слава.
В нация, където е трудно да се разклащат утвърдените роли на половете, на жените беше разрешено да тренират, но доскоро им беше забранено да влизат на ринга, за да се състезават или дори да правят спаринг.
Това се промени през декември, когато Кубинската боксова федерация вдигна забраната си върху женския бокс и обяви създаването на национален отбор за жени.
Докато обикновено на талантливите спортисти са нужни много години тренировки, за да се класират за Олимпийските игри, жените в кубинския национален отбор – някои от които слагат боксови ръкавици за първи път едва преди седем месеца – се опитват да стигнат до Олимпийските игри в Париж догодина.
„Преди мечтата ми беше да одобрят бокса за жени“, каза Карен Кантило в категория перо пред Al Jazeera във фитнеса.
„Сега, след като е одобрен, мечтата ми се промени: искам да бъда шампион, да печеля медали и да правя история.“
„Завоевание за жени“
Когато боксьорките се състезаваха на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. за първи път, кубинските жени можеха само да гледат как техните сънародници мъже връщат златни медали. Същото беше в Рио де Жанейро през 2016 г. и Токио 2020 г., проведен през 2021 г. поради пандемията от COVID.
През последното десетилетие решението на кубинските власти да попречат на боксьорките да се състезават стана по-неуместно; не само защото кубинската държава се рекламира като авангард на правата и равенството на жените, но и защото Националният спортен институт (INDER) отдавна позволява на жените да се състезават на Олимпийските игри в редица други контактни спортове като борба, таекуондо и джудо.< /p>
Почти всички страни, свързани с Международната боксова асоциация (IBA), практикуват женски бокс – но не и Куба.
Президентът на боксовата федерация на Куба, Алберто Пуиг де ла Барка, каза пред Ал Джазира, че забраната върху женския бокс се корени в опасения за безопасността.
„Имаше притеснения относно това дали женският бокс може да увреди телата на жените, преди всичко когато са бременни“, каза той, добавяйки, че властите са извършили разследвания, продължили години, за да гарантират, че безопасността на спортистите ще бъде защитена.
Боксьорките трябва да правят периодични тестове за бременност, след като забраната е премахната и жените трябва да носят подплата за защита.
Но за мнозина основната причина за протакането е вкоренената култура на мачизма и патерналистичната култура на свръхзакрила на жените.
Например през 2009 г., когато Международният олимпийски комитет одобри женския бокс, главният треньор на мъжкия отбор на Куба Педро Роке каза пред журналисти, че „кубинските жени са там, за да покажат красивите си лица, а не да поемат удари.“
На скорошна тренировка Кантило каза, че забраната е несправедлива.
„Винаги съм смятал, че докато мъжете са по-силни от нас физически, ние, жените, сме по-силни психически. Така че никога не разбрах защо не ни беше позволено [да се боксираме],” каза Кантило.
Нейният спаринг партньор Мелани де ла Каридад Жирадо се съгласи.
„Те не искаха да се боксираме – това се смяташе за спорт за мъже, а жените трябваше да са вкъщи“, каза тя.
Но разочарованието се превърна в екстаз, когато през декември властите обявиха, че забраната върху женския бокс ще бъде вдигната и че ще проведат изпитания за национален женски отбор.
Животът се трансформира почти за една нощ. Лежащата Елиани де ла Каридад Гарсия, която дотогава работеше в кухня в основно училище, „подскочи от радост“, когато научи новината.
„Чакахме това от години“, каза Гарсия и добави: „Това е завоевание за жените.“
Капитанът на отбора Лианет Гомес, лека категория, започна да се занимава с бокс само една седмица преди изпитанията на националния отбор. „Това беше първият път, когато сложих ръкавиците“, каза тя спортистката, която до декември представляваше националния отбор по карате.
И откакто държавата премахна забраната и започна да показва женски бокс по телевизията, обществените възприятия изглежда са се променили.
Кантило, която е тренирала години наред в боксова зала, за да поддържа форма, но не се е била състезателно, каза, че хората са я критикували на улицата, казвайки й, че „спортът е за мъже, не е женствен“.
Тя каза, че това вече не се случва: „Откакто го одобриха, тези отрицателни коментари спряха.“
12-те жени, които направиха националния отбор – по две във всяка тегловна категория – сега напуснаха ежедневната си работа и като всички елитни кубински спортисти получават заплата – въпреки че условията им на живот са спартански: отборът спи в двуетажни легла и трябва да се измие с кофи студена вода.
Отборът направи своя международен дебют този април в ALBA Games, турнир, отворен за предимно леви нации от Латинска Америка и Карибите.
Най-добрите шестима бойци отидоха на Игрите в Централна Америка и Карибите в Сан Салвадор през юни. Те върнаха два бронзови и един сребърен медал.
32-годишната Легнис Кала в лека категория, която за няколко месеца се превърна от домакиня в сребърен медалист от Игрите в Централна Америка и Карибите, каза пред Al Jazeera, че е смятала, че ще стигне до Париж.
Но тя трябва да вземе злато или сребро на Панамериканските игри този октомври, ако иска да се класира.
„Вече осъществявам мечтата си, като се състезавам за страната си в международни събития, представям знамето и се качвам на подиума с медали“, каза тя.
Източник: Ал Джазира
