Всенародната любимка Йорданка Христова пред „Труд“: Всичко далеч от суетата е прекрасно
Куба е моята нирвана
Каква е тайната на гранд дамата на естрадната музика у нас? Защо не остарява? Защо не повярхва хубостта й, за какво гласът си остава прелестен? Йорданка Христова не крие нищо от нас. Тя черпи мощ от места, които са надалеч от суетата.
– Госпожо Христова, каква е тайната на съвършения ви външен тип, хубостта и лъчезарната усмивка? Ген или специфични грижи?
– Не считам, че съм красива след толкоз години, само че да, може би за годините си имам порядъчен, добър външен тип. Може би с цел да наподобявам по този начин с някои дадености – кожа, усмивка и темперамент, в действителност това е ген. Майка ми имаше изключителна кожа, и усмивката ми е на нея, както и виталният темперамент. Това са значимите неща, които ме съпътстват в живота и които дължа на нея. Останалото е метод на живот и въпрос на темперамент. Защото, в случай че човек е оптимистичен и бодър, и животът му е по- бодър. Не би трябвало да се вглеждаме в непотребни детайлности. С годините пребивавам все по-разумно.
– Формулата за щастието, съгласно Айнщайн е скромният и спокоен живот?
– Този разкош, тази многотия, тази вещомания и шопингмания, която обзема някои хора- това са едни търговски трикове и защото човешкото око е ненаситно по принцип, в случай че не си постави спирачки, човек става плебей на комерсиализацията, която ни заобикаля и не може да отдели доста време на себе си персонално. Така, че съм съгласна с Айнщайн. Всичко просто, нормално, непретенциозно и обикновено, надалеч от суетата и прожекторите е прелестно
– Какво ви носят студените дни – повече домакински уют или ви нахъсват за работа?
– Нахъсват ме по скоро да избягам отсам. Въпреки, че в последно време е много ведро и слънчево, и прелестно, не е като предходната година, когато беше снежно и ужасно. Но по този начин или другояче, имам традиция, към този момент много- доста годишна. Прекарвам известно време някъде на топло и това ще се реализира другия месец. Аз избирам топлината. Както през лятото слънцето, по този начин през зимата домашната топлота и уют.
– Къде е вашата нирвана?
– Имам концерт в Куба, на втори март, и на десети в Мексико сити. Те са свързани с нашите задачи там, отдадени са на нашия народен празник, само че тъй като не мога да пея на Трети март в двете столици, първо ще пея в Куба, а по-късно в Мексико. Концертите са отдадени на Националния празник, на нашето Европредседателство и на моя празник, който предходната година не се реализира – 50 години от първото ми посещаване в Куба, другарство, обич и какво да кажа още…вие го казахте- нирвана/.
От 60-те години, не съм престанала по два – три месеца в годината, да вървя или в Куба, или в Египет.. Разбира се, за известно време. Но това си е традиция от 50 години.
– Може ли човек да живее без другарството и любовта?
– Човек не може да има благополучен живот, в случай че няма другарство и обич. Не е задоволително единствено професионално да имаш някакви триумфи и оптимистичен темперамент. Без другари и без сродни души, доста е мъчно да бъде човек благополучен. Това са доста значими неща, другарството е извънредно значимо, шерването също. Макар, че човек е най добре да споделя и да намира равновесието в себе си, само че от време на време има полюсни, разтърсващи, мощни моменти и има потребност да показа с някого. И когато има подобен човек е доста хубаво. Както споделят: когато споделиш, ти олеква. И то не е инцидентно, и е тъкмо по този начин, изключително когато е нещо тъжно – разлъка, проблем…- Аз съм много отворена, с необятно разтворени ръце и душа съм към доста хора и когато усещам някого непосредствен, аз го заобичвам вечно, в случай че не ме разочарова, несъмнено. Защото доста държа на честност, на честност, извънредно доста. Може да сме от разнообразни тимове, разнообразни усети да имаме, това няма нищо общо с другарството. Говоря за напълно други изменничества.
– Предателствата рани ли са или и уроци?
– Естествено, че ще има рана, само че поставям завесата и повече не ме интересува този човек. Разбира се с годините става доста по елементарно да се диференцирам от тези хора и да не ги позволявам повече до себе си. А не да тая някакви отрицателни страсти и да диря възмездие и по този начин нататък. Това е извънредно. Никога не съм отмъщавала. Това за мене- да живееш цялостен живот и да кроиш проекти по какъв начин да направиш гадно на някого, това е извънредно. Това е подобен трагичен живот, че просто не мога да си показва. Като виждам и някои филми, чета книги и чувам някои истории си споделям: Как може да има такива хора, които да се занимават с такива ужасни неща.
Човек постоянно би трябвало да се учи от едно рухване, когато се изправя, и би трябвало да знае по какъв начин да стъпва по-късно. Да е не толкоз лековерен, по- внимателен. Освен с някого, на който има цялостно доверие, макар, че няма безспорни неща и отново може някой да не те разбере, да интерпретира по различен метод всичко това, което си споделил с него. Но по тази причина сме разнообразни хора и по тази причина е цветен животът и забавно да живеем.
– В какво би трябвало да имаме вяра? Вие в какво вярвате?
– Аз имам вяра във всичко, цялостен оптимист съм. Първо имам вяра в положителното, тъй като знам, че всеки човек се ражда с добротата и гения в себе си, само че не го намира постоянно. Еднакви се раждаме, несъмнено някъде Бог е бил по- благоразположен, когато човек има повече гении. Когато пък успее и да ги осъществя, това си е жив шанс, тъй като съвсем всички са надарени хора, само че не всеки открива гения си.
– Харесвате ли младите реализатори, какво се промени от вашите златни години насам в българската сцена?
– За това не са отговорни българите. Ние се отворихме към света и в света поначало ценностната система е изместена. Всичко е толкоз комерсиализирано, толкоз принизено, че ние не можем да останем отвън този свят, към който с отворени ръце и очи сме се стремили. Много неточности са позволени, към този момент генерации изместени неща мъчно се възпитават. Ако у дома не е възпитано, в никакъв случай не може да стане. Защото оттова се тръгва- ползата и мирогледът на детето…Много е значима атмосферата у дома. какво ще видиш ти, по какъв начин постъпват твоите родители, по какъв начин се отнасят към теб и към другите хора. И те попиват. Децата са като едни попивателни. Това са доста значими неща за битието.
За младите реализатори да кажа – има доста положителни. Тези формати по малкия екран демонстрират, че сме доста надарено племе, извънредно надарено племе. Второ, неприятното е, че сме доста дребна страна, няма и 7 милиона към този момент, и в света не могат да ни одобряват, ние нямаме лоби- хора, които да влагат в някой надарен българин. Това е. Имаме ужасно надарени артисти и в операта, и в попмузиката.
Сега, като композитори към този момент тука (защото е доста значим аранжиментът и музиката, която се прави), множеството от музиката ни не е доста конкурентна, тъй като тя общо взето наподобява на другата…Даже постоянно съм чувала сътрудници да споделят: “Това е едно към едно ”. Много харесват да копират. Аранжиментите… Много постоянно някой казва- “Направи ми подобен аранжимент. Няма го този креативен миг да се търси нещо ново, нещо друго.
И това е, дребна страна, като няма пазар, всеки гледа да съществува. Много е проблематично.
– Това към този момент не звучи оптимистично.
– Младите хора от блестящата сцена внезапно потъват в действителния живот. Много хора вършат песни на британски, като си мислят, че ще пробият желязната завеса. А там, с цел да пробиеш би трябвало някой да заплати, никой няма да ти даде безплатно от залъка. И аз доста постоянно споделях, още преди 10 години- не ми би трябвало Европейския съюз, в случай че няма да мога да пея умерено в Париж, примерно, и да ми продават там моите албуми. По нашето радио да вземем за пример има стратегии за европейски звезди. Нас пропагандира ли ни някой в Париж?
Много е озъбен светът, доста е комерсиализиран, няма я тази идеализация към изкуството. Вече и в спорта, и във всичко е по този начин. Аз нуждая се от успокоение, от тишина, от хубост в музиката.
Говорим за младите. Те, младите не са отговорни. Времето ги кара да вършат такава музика. Но че има гении, има и във всички жанрове тотално. Като започнеш от поп фолк, всички жанрове, тъй като доста е цветен светът на поп музиката и имаме триумфи на всички места, само че те са отново единствено, за жалост, на родно равнище. Никой не е пробил, само в Евровизия, отново обаче с доста интернационално присъединяване, прелестният Кристиян. За мен най- огромният триумф беше на Стунджи и на Елица. Защото си е фолк, наше и раздруса. И просто беше гениално. И след това доста взеха да излизат така- с ударни барабани.
Ние сме си вълци единаци, нямаме поддръжка. Ние, българите, бихме могли да бъдем щастливи, само че сме принудени да живеем по този метод, в този свят, пластмасов, фиктивен, на заеми и фалш.
– Как ви подейства словото на български на Доналд Туск, развълнува ли ви?
– Изключително ме развълнува. Това е върховен пилотаж, висша дипломация. Трябва да се учим от такива неща. А не незабавно да търсим… имаме си поговорки за всичко. Някак си- огромни критикари сме, което ни пречи да се радваме ей на такива неща. За мен Европейското председателство е значимо, би трябвало да се представим почтено.
Искам една хубава 2018-та година. Тя за мен е юбилейна. Аз имам общо сумирано 130 годишен празник (75 и 55 като ги сумирам), и ми е приповдигнато поначало. И пожеланията ми за българския народ: успокоение и мир да има, мир и здраве. И по-малко естествени бедствия, тъй като ние не можем да се оправим и с тях.
Нашият посетител
Йорданка Христова наподобява съвършено, пие на топло вкъщи съботното си кафе и гледа тенис. Разказва, че е фенка на Григор, и на волейбола, леката атлетика, и футбола. “От ЦСКА съм. Вкъщи бяхме- баща “славист ”, майка от “Левски ”, заради роднинската си връзка с Гунди, сестра ми е по-голяма, тя беше от “Левски ” и аз съм си от ЦСКА от дребна. Това си е мое определено нещо и не скърбя, пея даже химна на ЦСКА, на футболния тим. Имаше време когато даже не знаех кои играят, тъй като бях доста ядосана и на българския футбол, и на ЦСКА и бях от Бразилия, само че както и да е. Това се случва на всеки, моменти на пристрастия. По подобен метод ти имаш отдушник някъде с нещо. Защото страстите, позитивните, отрицателните- те ти разнообразяват всекидневието. Ежедневието ни сервира доста еднообразност, която и мори, и е извънредно едно и също да се повтаря всеки ден. Освен със спорт, гази еднообразност може да я пребориш с книги, с другари. ”, споделя примата на българската сцена. Гледа и турските сериали. Преди много години била впечатлена от музиката на “1001 нощ ”. Загледала се и по този начин се зарибила. Гледа вечер, изключително през зимата. Любим неин филм е и “Гордата Аси ”.
Родена е на 10 септември в София. Завършва школата за естрадни артисти в класа на Милчо Левиев през 1964 До 1967 година е солистка на оркестър “София ”. С първото си присъединяване във фестивала “Златният Орфей ” през 1966 година печели I премия за песента – “Делфините ” (м. Димитър Вълчев). Концертната є активност включва участия в доста страни на света. Любима певица на генерации българи и най-известната българска певица в Куба.
Каква е тайната на гранд дамата на естрадната музика у нас? Защо не остарява? Защо не повярхва хубостта й, за какво гласът си остава прелестен? Йорданка Христова не крие нищо от нас. Тя черпи мощ от места, които са надалеч от суетата.
– Госпожо Христова, каква е тайната на съвършения ви външен тип, хубостта и лъчезарната усмивка? Ген или специфични грижи?
– Не считам, че съм красива след толкоз години, само че да, може би за годините си имам порядъчен, добър външен тип. Може би с цел да наподобявам по този начин с някои дадености – кожа, усмивка и темперамент, в действителност това е ген. Майка ми имаше изключителна кожа, и усмивката ми е на нея, както и виталният темперамент. Това са значимите неща, които ме съпътстват в живота и които дължа на нея. Останалото е метод на живот и въпрос на темперамент. Защото, в случай че човек е оптимистичен и бодър, и животът му е по- бодър. Не би трябвало да се вглеждаме в непотребни детайлности. С годините пребивавам все по-разумно.
– Формулата за щастието, съгласно Айнщайн е скромният и спокоен живот?
– Този разкош, тази многотия, тази вещомания и шопингмания, която обзема някои хора- това са едни търговски трикове и защото човешкото око е ненаситно по принцип, в случай че не си постави спирачки, човек става плебей на комерсиализацията, която ни заобикаля и не може да отдели доста време на себе си персонално. Така, че съм съгласна с Айнщайн. Всичко просто, нормално, непретенциозно и обикновено, надалеч от суетата и прожекторите е прелестно
– Какво ви носят студените дни – повече домакински уют или ви нахъсват за работа?
– Нахъсват ме по скоро да избягам отсам. Въпреки, че в последно време е много ведро и слънчево, и прелестно, не е като предходната година, когато беше снежно и ужасно. Но по този начин или другояче, имам традиция, към този момент много- доста годишна. Прекарвам известно време някъде на топло и това ще се реализира другия месец. Аз избирам топлината. Както през лятото слънцето, по този начин през зимата домашната топлота и уют.
– Къде е вашата нирвана?
– Имам концерт в Куба, на втори март, и на десети в Мексико сити. Те са свързани с нашите задачи там, отдадени са на нашия народен празник, само че тъй като не мога да пея на Трети март в двете столици, първо ще пея в Куба, а по-късно в Мексико. Концертите са отдадени на Националния празник, на нашето Европредседателство и на моя празник, който предходната година не се реализира – 50 години от първото ми посещаване в Куба, другарство, обич и какво да кажа още…вие го казахте- нирвана/.
От 60-те години, не съм престанала по два – три месеца в годината, да вървя или в Куба, или в Египет.. Разбира се, за известно време. Но това си е традиция от 50 години.
– Може ли човек да живее без другарството и любовта?
– Човек не може да има благополучен живот, в случай че няма другарство и обич. Не е задоволително единствено професионално да имаш някакви триумфи и оптимистичен темперамент. Без другари и без сродни души, доста е мъчно да бъде човек благополучен. Това са доста значими неща, другарството е извънредно значимо, шерването също. Макар, че човек е най добре да споделя и да намира равновесието в себе си, само че от време на време има полюсни, разтърсващи, мощни моменти и има потребност да показа с някого. И когато има подобен човек е доста хубаво. Както споделят: когато споделиш, ти олеква. И то не е инцидентно, и е тъкмо по този начин, изключително когато е нещо тъжно – разлъка, проблем…- Аз съм много отворена, с необятно разтворени ръце и душа съм към доста хора и когато усещам някого непосредствен, аз го заобичвам вечно, в случай че не ме разочарова, несъмнено. Защото доста държа на честност, на честност, извънредно доста. Може да сме от разнообразни тимове, разнообразни усети да имаме, това няма нищо общо с другарството. Говоря за напълно други изменничества.
– Предателствата рани ли са или и уроци?
– Естествено, че ще има рана, само че поставям завесата и повече не ме интересува този човек. Разбира се с годините става доста по елементарно да се диференцирам от тези хора и да не ги позволявам повече до себе си. А не да тая някакви отрицателни страсти и да диря възмездие и по този начин нататък. Това е извънредно. Никога не съм отмъщавала. Това за мене- да живееш цялостен живот и да кроиш проекти по какъв начин да направиш гадно на някого, това е извънредно. Това е подобен трагичен живот, че просто не мога да си показва. Като виждам и някои филми, чета книги и чувам някои истории си споделям: Как може да има такива хора, които да се занимават с такива ужасни неща.
Човек постоянно би трябвало да се учи от едно рухване, когато се изправя, и би трябвало да знае по какъв начин да стъпва по-късно. Да е не толкоз лековерен, по- внимателен. Освен с някого, на който има цялостно доверие, макар, че няма безспорни неща и отново може някой да не те разбере, да интерпретира по различен метод всичко това, което си споделил с него. Но по тази причина сме разнообразни хора и по тази причина е цветен животът и забавно да живеем.
– В какво би трябвало да имаме вяра? Вие в какво вярвате?
– Аз имам вяра във всичко, цялостен оптимист съм. Първо имам вяра в положителното, тъй като знам, че всеки човек се ражда с добротата и гения в себе си, само че не го намира постоянно. Еднакви се раждаме, несъмнено някъде Бог е бил по- благоразположен, когато човек има повече гении. Когато пък успее и да ги осъществя, това си е жив шанс, тъй като съвсем всички са надарени хора, само че не всеки открива гения си.
– Харесвате ли младите реализатори, какво се промени от вашите златни години насам в българската сцена?
– За това не са отговорни българите. Ние се отворихме към света и в света поначало ценностната система е изместена. Всичко е толкоз комерсиализирано, толкоз принизено, че ние не можем да останем отвън този свят, към който с отворени ръце и очи сме се стремили. Много неточности са позволени, към този момент генерации изместени неща мъчно се възпитават. Ако у дома не е възпитано, в никакъв случай не може да стане. Защото оттова се тръгва- ползата и мирогледът на детето…Много е значима атмосферата у дома. какво ще видиш ти, по какъв начин постъпват твоите родители, по какъв начин се отнасят към теб и към другите хора. И те попиват. Децата са като едни попивателни. Това са доста значими неща за битието.
За младите реализатори да кажа – има доста положителни. Тези формати по малкия екран демонстрират, че сме доста надарено племе, извънредно надарено племе. Второ, неприятното е, че сме доста дребна страна, няма и 7 милиона към този момент, и в света не могат да ни одобряват, ние нямаме лоби- хора, които да влагат в някой надарен българин. Това е. Имаме ужасно надарени артисти и в операта, и в попмузиката.
Сега, като композитори към този момент тука (защото е доста значим аранжиментът и музиката, която се прави), множеството от музиката ни не е доста конкурентна, тъй като тя общо взето наподобява на другата…Даже постоянно съм чувала сътрудници да споделят: “Това е едно към едно ”. Много харесват да копират. Аранжиментите… Много постоянно някой казва- “Направи ми подобен аранжимент. Няма го този креативен миг да се търси нещо ново, нещо друго.
И това е, дребна страна, като няма пазар, всеки гледа да съществува. Много е проблематично.
– Това към този момент не звучи оптимистично.
– Младите хора от блестящата сцена внезапно потъват в действителния живот. Много хора вършат песни на британски, като си мислят, че ще пробият желязната завеса. А там, с цел да пробиеш би трябвало някой да заплати, никой няма да ти даде безплатно от залъка. И аз доста постоянно споделях, още преди 10 години- не ми би трябвало Европейския съюз, в случай че няма да мога да пея умерено в Париж, примерно, и да ми продават там моите албуми. По нашето радио да вземем за пример има стратегии за европейски звезди. Нас пропагандира ли ни някой в Париж?
Много е озъбен светът, доста е комерсиализиран, няма я тази идеализация към изкуството. Вече и в спорта, и във всичко е по този начин. Аз нуждая се от успокоение, от тишина, от хубост в музиката.
Говорим за младите. Те, младите не са отговорни. Времето ги кара да вършат такава музика. Но че има гении, има и във всички жанрове тотално. Като започнеш от поп фолк, всички жанрове, тъй като доста е цветен светът на поп музиката и имаме триумфи на всички места, само че те са отново единствено, за жалост, на родно равнище. Никой не е пробил, само в Евровизия, отново обаче с доста интернационално присъединяване, прелестният Кристиян. За мен най- огромният триумф беше на Стунджи и на Елица. Защото си е фолк, наше и раздруса. И просто беше гениално. И след това доста взеха да излизат така- с ударни барабани.
Ние сме си вълци единаци, нямаме поддръжка. Ние, българите, бихме могли да бъдем щастливи, само че сме принудени да живеем по този метод, в този свят, пластмасов, фиктивен, на заеми и фалш.
– Как ви подейства словото на български на Доналд Туск, развълнува ли ви?
– Изключително ме развълнува. Това е върховен пилотаж, висша дипломация. Трябва да се учим от такива неща. А не незабавно да търсим… имаме си поговорки за всичко. Някак си- огромни критикари сме, което ни пречи да се радваме ей на такива неща. За мен Европейското председателство е значимо, би трябвало да се представим почтено.
Искам една хубава 2018-та година. Тя за мен е юбилейна. Аз имам общо сумирано 130 годишен празник (75 и 55 като ги сумирам), и ми е приповдигнато поначало. И пожеланията ми за българския народ: успокоение и мир да има, мир и здраве. И по-малко естествени бедствия, тъй като ние не можем да се оправим и с тях.
Нашият посетител
Йорданка Христова наподобява съвършено, пие на топло вкъщи съботното си кафе и гледа тенис. Разказва, че е фенка на Григор, и на волейбола, леката атлетика, и футбола. “От ЦСКА съм. Вкъщи бяхме- баща “славист ”, майка от “Левски ”, заради роднинската си връзка с Гунди, сестра ми е по-голяма, тя беше от “Левски ” и аз съм си от ЦСКА от дребна. Това си е мое определено нещо и не скърбя, пея даже химна на ЦСКА, на футболния тим. Имаше време когато даже не знаех кои играят, тъй като бях доста ядосана и на българския футбол, и на ЦСКА и бях от Бразилия, само че както и да е. Това се случва на всеки, моменти на пристрастия. По подобен метод ти имаш отдушник някъде с нещо. Защото страстите, позитивните, отрицателните- те ти разнообразяват всекидневието. Ежедневието ни сервира доста еднообразност, която и мори, и е извънредно едно и също да се повтаря всеки ден. Освен със спорт, гази еднообразност може да я пребориш с книги, с другари. ”, споделя примата на българската сцена. Гледа и турските сериали. Преди много години била впечатлена от музиката на “1001 нощ ”. Загледала се и по този начин се зарибила. Гледа вечер, изключително през зимата. Любим неин филм е и “Гордата Аси ”.
Родена е на 10 септември в София. Завършва школата за естрадни артисти в класа на Милчо Левиев през 1964 До 1967 година е солистка на оркестър “София ”. С първото си присъединяване във фестивала “Златният Орфей ” през 1966 година печели I премия за песента – “Делфините ” (м. Димитър Вълчев). Концертната є активност включва участия в доста страни на света. Любима певица на генерации българи и най-известната българска певица в Куба.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ