Кризата със Северна Македония може и да се разреши политически,

Кризата със Северна Македония може и да се позволи политически, само че на битово равнище вредата е нанесена задълго.

Депутати от “Възраждане ” издигнаха в Народното събрание плакати “Македония е България ”. Северна Македония изиска явната тирада на ненавист.

Това политическо наказание може и да пристигна, само че вредата е към този момент нанесена. В общуването сред хората от двете страни от дълго време има проблеми, а в този момент те единствено ще се задълбочат. Ето два образеца - с едно неродено бебе и с едно научно проучване.
Как да кръстим детето
Македонец, живеещ в България, чака дете с партньорката си българка. Мислят за име, и двамата харесват по какъв начин звучи Бранко. Само че не майката, а бащата се тормози. “С това име и с моята фамилия в България няма да му е добре ”, споделя той.

Такива паники нормално се пораждат от политическия климат и от публичните настройки. Когато се появяват, има риск те занапред да порастват, в случай че средата, която ги е породила, не се усъвършенства.

Съществуват прохождащи македонски създатели, които се притесняват, че книгите им няма по какъв начин да доближат до българската аудитория в съответен тип, тъй като “кой в България ще превежда в този момент ”.
Ако "няма " македонски език, по какъв начин се превеждат книгите?
Дори и да е некомпетентен, един създател не би трябвало да изпитва сходни подозрения – живописен текст на македонски има потребност от превод и това е напълно ясно и на българските издатели. Неслучайно стратегиите за подкрепяне на културния бранш на Европейска комисия и плановете на редица неправителствени организации предизвикват таман това - книжовен продан. Само че в актуалната обстановка има нещо друго, което внезапно стана публично – съгласно България македонски език няма.

Ако човек е привикнал да върви на концерти в Скопие, в случай че поддържа връзка с представители на македонските университетски среди или със студенти, думи като тези на "Възраждане " вероятно биха му дали мотив за позор или за нужда да ги преработи в доброжелателна смешка. Въздействие обаче има, както и вреди.
Малка скоба за националните идентичности
Според концепцията, направена от Фридрих Майнеке в самото начало на XX век, има, най-общо казано, две линии на конструиране на национална еднаквост – политическа и културна. Едната е учредена на политическо единение, споделена политическа история и конституция, а другата – на споделен език, литература и вяра.

Различни културни народи могат да бъдат част от една политическа нация, както и противоположното – една културна нация може да включва разнообразни политически народи.

Макар двете линии да се преплитат, на тях се основава и едно от вероятните разграничения сред национализъм и шовинизъм. В този случай патриотизмът е свестен като обич към своето, отношение към живота и общите каузи на съ-гражданите и грижа за страната в този момент, до момента в който национализмът консолидира общността, като по-скоро поставя другите, “тях ”, като врагове и търси гробове, старини и исконни учредения.

Едната идея е динамична и обвързвана с сегашното, до момента в който другата е доста по-статична. Статична, несъмнено, до момента в който не се появи политическа и идеологическа потребност от нов роман за предишното и произхода.
"Българи сме, само че не напълно "
Това е заглавието на неотдавна издадено теренно проучване, което се развива на тройната граница сред България, Сърбия и Македония. Авторката доктор Мина Христова се занимава с методите, по които популацията на пограничните региони мисли приликите и отликите сред свои и непознати, имената, с които биват наричани, изгодите и минусите, свързани с близостта на границата.
Много от запитаните повтарят едно и също изречение: "Българи сме, само че не напълно "
Заглавието е в действителност откъс от това, което доста хора натрапчиво изричат пред откривателите, защото за мнозина от респондентите етническата еднаквост не съответствува с поданството.

Най-любопитни са наблюденията към придобиването на български паспорти от македонски жители. Особено по-младите македонци, взели участие в проучването, не гласоподават, едва се интересуват от действието на институциите. Според Мина Христова обаче, макар по-ниската си политическа просвета, тези хора ясно осъзнават разликата сред двата вида идентичности.

Те желаят да придобият паспорт, който ще им обезпечи по-лесен достъп до работа и обучение в рамките на Европейски Съюз, и приказват на македонски, знаейки, че служителят в българската паспортна работа ще го разпознае като български акцент.

Осъзнават, че българският разказ ги сродява с българите, само че наред с това осъзнават принадлежността си към македонците и съответната си непричастност към българите. И по този начин, най-малко през езика, преодоляват една в действителност мека граница – трансформират институционалната си еднаквост и по едно и също време с това не престават да бъдат македонци.
Какво е да си шоп
Какво значи да си част или да не си част от еди коя си група? Ако се върнем към проучването на Мина Христова, какво значи да си шоп? Между другото този етноним се употребява отрицателно и в България, и в Македония, а в Сърбия се появява като допустимо определение на последното броене.

Според социолозите и антрополозите локалните и локалните идентичности са по-твърди и някак по-непосредствено значими. Това, че си от Кюстендил да вземем за пример се претърпява всекидневно, за разлика от това, че си жител на Европейски Съюз.
Това, че си от Кюстендил, се претърпява всекидневно, само че не и това, че си жител на Европейски Съюз
Това е и равнището, в което се случва дейното другарство, инспекцията на стандартите. На локално равнище респондентите в проучването на Мина Христова да вземем за пример виждат прилики и сходства с българите, които живеят по-близо до западната ни граница. Наред с шегите, че от България в Крива Паланка идват “мèсо туристи ” и с отгласите от югославската традиция (паспортите ги дават “фашистите ”, може ли да си на страната на “немците ”), се повтаря: “исти сме ” (тоест, "същите сме ").

В опита на тези македонци сред хората проблем няма, а страната е тази, която насочва “провокации ”. Нещо повече – те в идентична степен не утвърждават счупването на паметната плоча на Каймакчалан и самото ѝ слагане.

Всъщност, има метод да реагираме на следващото обостряне на метода, по който обществено се приказва за Република Северна Македония в България. Да отидем на концерт в Скопие, каквито се провеждат и от българи, и да се порадваме на симпатичните отлики сред софийската и скопската аудитория на ъндърграунд музика – въпреки всичко дълго време преди 1989 те са били свободните, пътуващите, изложени на повече въздействия. Полезно дотолкоз, доколкото другояче се лишаваме от привилегията да поддържаме връзка със съседите си.

*Становищата, изказани в рубриката "Мнение ", могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.