Прочутата схема за заплатите 60:40 в Германия е 60:0
Критиките против " дизайна " на най-прочутата у нас мярка за избавяне на бизнеса от коронакризата, се множат. Спорното разпореждане, уреждащо държавната помощ за предприятията в съответствие 60:40, вече е в действие, само че досега са постъпили едвам 59 поръчки за поддръжка. Слабият интерес не е изненада.
Преди дни Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) показа свои подробни калкулации, с цел да изясни, че мярката 60:40 в действителност е 23:77, тъй като на процедура с нея страната поема за своя сметка 60% от осигурителния приход на служащия, само че след това прибира налози и осигуровки от " избавения " служащ и от предприятието. Насърчавайки компаниите да съхраняват личния състав си, страната в действителност се пробва да понижи опашките пред бюрата по труда и да си спести от задаващите се колосални разноски за компенсации, които се заплащат от фонд " Безработица:
В своя отбрана ръководещите настояват, че напълно същата скица се ползва в Германия и в другите страни от Европейски Съюз. На пръв взор е по този начин, само че както постоянно дяволът е в детайлите. Ако ще употребяваме немския опит за опазване на заетостта, дано да го вършим като тях, а не по български, приканват от АИКБ. Асоциацията даде думата на вложител от Германия, който изяснява по какъв начин се ползва там мярката. Ето по какъв начин:
При брутна заплата 2000 евро разходите на предприятието за служащия са 2473,70 евро (т.е. 473,70 евро спомагателни разноски на предприятието за осигуровки и други заплащания към бюджета).
Нетната заплата е 1400 евро (с редица условности поради по-сложната система на данъчно облагане там).
В режим на понижена претовареност сметките са следните:
Заплата: 60% от естествената чиста, т.е. 840 евро (= 60% х 1400). Това се поема от Агенция по заетостта.
Разходи за предприятието: 80% от осигуровките върху естествената брутна заплата, като предприятието би трябвало да поеме и каузи от осигуровките, изискуем от служащия. Върху 2000 евро бруто предприятието обикновено дължи 397,50 евро осигуровки, а служащият 402,50 евро, т.е. общо осигуровките са 800 евро. От тях предприятието заплаща 640 евро (= 80% х 800). Това в действителност е разходът на работодателя за цялостен месец, в който служащият не върви на работа. Като % от естествените разноски за този служащ се получава 26% (= 640 / 2473,80).
И сега, внимание! Като спомагателна мярка поради коронакризата в Германия сега платените осигуровки се възвръщат на предприятието. Т.е. в интервала на рецесията разноските на компанията за служащия са 0% по отношение на естествените .
Казано в резюме, страната заплаща цялата отплата, равна на 60% от чистата заплата на служащия. Което значи, че схемата, известна у нас като 60:40, в Германия е 60/0 “.
На фона на немския опит АИКБ напомня по какъв начин се ползва в България " аналогичната мярка " и за какво 60:40 у нас в действителност е 23:77:
Ако заплатата е 1000 лева бруто, разноските на предприятието за служащия са 1194,20 лева. Нетната заплата е 775,98 лева
При държавна помощ по модела 60/40 сметките са следните:
Нетната заплата си остава 775,98 лева (въпреки че има криза).
Разходите на предприятието са 594,20 лева (= 40% х1000 + 194,20) за цялостен месец, в който служащият не върви на работа. Като % от естествените разноски за този служащ се получава 50 % (594,20 спрямо брутната заплата 1194,20 лева.). А като % от чистата заплата на служащия предприятието плаща 77% (594,20 спрямо 775,98 лева.). Т.е. в Германия схемата е 60:0, а у нас - 23/77.
" Решението е просто - да го създадем като в Германия. В рамките на същия заделен запас от 1 милиарда лева Алтернативата е служащия да бъде скъсен. Държавата отново ще харчи пари - за компенсации, без да е запазила заетостта ", акцентират от АИКБ.
Преди дни Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) показа свои подробни калкулации, с цел да изясни, че мярката 60:40 в действителност е 23:77, тъй като на процедура с нея страната поема за своя сметка 60% от осигурителния приход на служащия, само че след това прибира налози и осигуровки от " избавения " служащ и от предприятието. Насърчавайки компаниите да съхраняват личния състав си, страната в действителност се пробва да понижи опашките пред бюрата по труда и да си спести от задаващите се колосални разноски за компенсации, които се заплащат от фонд " Безработица:
В своя отбрана ръководещите настояват, че напълно същата скица се ползва в Германия и в другите страни от Европейски Съюз. На пръв взор е по този начин, само че както постоянно дяволът е в детайлите. Ако ще употребяваме немския опит за опазване на заетостта, дано да го вършим като тях, а не по български, приканват от АИКБ. Асоциацията даде думата на вложител от Германия, който изяснява по какъв начин се ползва там мярката. Ето по какъв начин:
При брутна заплата 2000 евро разходите на предприятието за служащия са 2473,70 евро (т.е. 473,70 евро спомагателни разноски на предприятието за осигуровки и други заплащания към бюджета). Нетната заплата е 1400 евро (с редица условности поради по-сложната система на данъчно облагане там).
В режим на понижена претовареност сметките са следните:
Заплата: 60% от естествената чиста, т.е. 840 евро (= 60% х 1400). Това се поема от Агенция по заетостта.
Разходи за предприятието: 80% от осигуровките върху естествената брутна заплата, като предприятието би трябвало да поеме и каузи от осигуровките, изискуем от служащия. Върху 2000 евро бруто предприятието обикновено дължи 397,50 евро осигуровки, а служащият 402,50 евро, т.е. общо осигуровките са 800 евро. От тях предприятието заплаща 640 евро (= 80% х 800). Това в действителност е разходът на работодателя за цялостен месец, в който служащият не върви на работа. Като % от естествените разноски за този служащ се получава 26% (= 640 / 2473,80).
И сега, внимание! Като спомагателна мярка поради коронакризата в Германия сега платените осигуровки се възвръщат на предприятието. Т.е. в интервала на рецесията разноските на компанията за служащия са 0% по отношение на естествените .
Казано в резюме, страната заплаща цялата отплата, равна на 60% от чистата заплата на служащия. Което значи, че схемата, известна у нас като 60:40, в Германия е 60/0 “.
На фона на немския опит АИКБ напомня по какъв начин се ползва в България " аналогичната мярка " и за какво 60:40 у нас в действителност е 23:77:
Ако заплатата е 1000 лева бруто, разноските на предприятието за служащия са 1194,20 лева. Нетната заплата е 775,98 лева
При държавна помощ по модела 60/40 сметките са следните:
Нетната заплата си остава 775,98 лева (въпреки че има криза).
Разходите на предприятието са 594,20 лева (= 40% х1000 + 194,20) за цялостен месец, в който служащият не върви на работа. Като % от естествените разноски за този служащ се получава 50 % (594,20 спрямо брутната заплата 1194,20 лева.). А като % от чистата заплата на служащия предприятието плаща 77% (594,20 спрямо 775,98 лева.). Т.е. в Германия схемата е 60:0, а у нас - 23/77.
" Решението е просто - да го създадем като в Германия. В рамките на същия заделен запас от 1 милиарда лева Алтернативата е служащия да бъде скъсен. Държавата отново ще харчи пари - за компенсации, без да е запазила заетостта ", акцентират от АИКБ.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ