Трудът възпитава
Красимир Кумчев
От през вчерашния ден медиите жигосват едни хора, позволили едно дете да реди павета на улица в София. Започвали и инспекции.
И се сещам за моето, и на хората от моето потомство, време.
Бях шест-седем годишен, когато ни викаха на работа! Силажираше се царевица, само че верижните трактори, които следваше да тъпчат ямата, не доближиха. И ние, хлапетата, трябваше да вършим тяхната работа.
Работата беше да си ИГРАЕМ върху ямата с към този момент силажираната царевица. Да тъпчем силажа.
И ние, десетките деца, РАБОТЕХМЕ.
Няколко години по-късно, девет-десет годишен, работата към този момент бе по-отговорна. Тютюневите посеви изискваха да се окопават с коне. Работата ми бе да повеждам коня в браздата, с цел да се заобикаля тъпченето на растенията. Оставах без крайници, само че изкарвах по 60-70 стотинки дневно.
След това пристигнаха юношеските години.
И летните ваканции.
ТКЗС-то имаше към петнайсетина камиона. И всяка вечер в 20 часа диспечерът, Бати Данчо Караиванов, даваше наряда за идващия ден.
Тридесетина момчета чакахме РАБОТА за общи служащи.
Тези, които оставаха без нея, бяха разочаровани! В доста от случаите и бях аз измежду тях.
Шестдесет години по-късно, нищо ми няма. Жив и здрав съм.
По сегашните ПРАВИЛА, макар че той в никакъв случай не ме е карал да върша това, тати не трябваше да излиза от пандиза.
Преди пет месеца описах за три деца, сирачета, без майка. От деца работят по нивята на Трилистник. Слава Богу, че хора от Агенцията за отбрана на децата и всякакви НПО-та, не наминаха през селото.
Бащата щеше да бъде глобен, децата щяха да заловен други пътища - кафенета, цигари, алкохол, дрога...
Сега, десетина години по-късно, баткото Иван, приключва Аграрния университет в Пловдив, а близначките аплайват в Медицинския университет!
Дълбокото ми и осъзнато разбиране е, че най-хубавото средство за образование е ТРУДЪТ!> Facebook
(редакцията е подготвена да разгласява и други отзиви по темата)
От през вчерашния ден медиите жигосват едни хора, позволили едно дете да реди павета на улица в София. Започвали и инспекции.
И се сещам за моето, и на хората от моето потомство, време.
Бях шест-седем годишен, когато ни викаха на работа! Силажираше се царевица, само че верижните трактори, които следваше да тъпчат ямата, не доближиха. И ние, хлапетата, трябваше да вършим тяхната работа.
Работата беше да си ИГРАЕМ върху ямата с към този момент силажираната царевица. Да тъпчем силажа.
И ние, десетките деца, РАБОТЕХМЕ.
Няколко години по-късно, девет-десет годишен, работата към този момент бе по-отговорна. Тютюневите посеви изискваха да се окопават с коне. Работата ми бе да повеждам коня в браздата, с цел да се заобикаля тъпченето на растенията. Оставах без крайници, само че изкарвах по 60-70 стотинки дневно.
След това пристигнаха юношеските години.
И летните ваканции.
ТКЗС-то имаше към петнайсетина камиона. И всяка вечер в 20 часа диспечерът, Бати Данчо Караиванов, даваше наряда за идващия ден.
Тридесетина момчета чакахме РАБОТА за общи служащи.
Тези, които оставаха без нея, бяха разочаровани! В доста от случаите и бях аз измежду тях.
Шестдесет години по-късно, нищо ми няма. Жив и здрав съм.
По сегашните ПРАВИЛА, макар че той в никакъв случай не ме е карал да върша това, тати не трябваше да излиза от пандиза.
Преди пет месеца описах за три деца, сирачета, без майка. От деца работят по нивята на Трилистник. Слава Богу, че хора от Агенцията за отбрана на децата и всякакви НПО-та, не наминаха през селото.
Бащата щеше да бъде глобен, децата щяха да заловен други пътища - кафенета, цигари, алкохол, дрога...
Сега, десетина години по-късно, баткото Иван, приключва Аграрния университет в Пловдив, а близначките аплайват в Медицинския университет!
Дълбокото ми и осъзнато разбиране е, че най-хубавото средство за образование е ТРУДЪТ!> Facebook
(редакцията е подготвена да разгласява и други отзиви по темата)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ