Кой е този цвят на нацията, който комунистите са избили?

" Кой е този " цвят на нацията ", който комунистите са избили? " Такъв въпрос ни задава 20-годишният студент Иво Б. от Благоевград, а през днешния ден в материал по плана ни " 100 въпроса за тоталитарната страна " ще се опитаме да му отговорим.

Унищожаването на " цвета на нацията " от комунистите става  не единствено посредством физическо изтребване, само че и посредством разнообразни забрани, които прекършват орисите на тези хора и техните наследници. Зад известното фразеология се крие в действителност синоним на хората, които сме привикнали да назоваваме " български хайлайф " - с други думи: най-отбраната, умна, просперираща и дейна част от обществото.

Избиването ѝ се свързва най-много с така наречен Народен съд. Дори елементарната статитистика демонстрира какъв брой е бил неуместен той. Народният съд е издал 2619 смъртни присъди. За съпоставяне процесът в Нюрнберг против най-висшите нацисти е издал 12 смъртни присъди. В сходен арбитражен съд за Далечния Изток смъртните присъди са седем.

Ликвидирането на българския хайлайф обаче не се изчерпва с така наречен Народен съд. Веднага след 9 септември 1944 година в цялата страна са избити към 30 000 души. От тях към 18 000 са с висше обучение и към 8 хиляди със приблизително. В тези времена даже междинното обучение е било не чак толкоз постоянно срещано, да не приказваме за висшето.

Тези 30 хиляди са главно интелектуалци, духовници, учители, държавни чиновници, офицери, служители на реда, общественици, индустриалци, търговци, лекари.

За да оправдае тяхното заличаване, комунистическата агитация раздува неведнъж броя на убитите комунисти, ремсисти и земеделци преди идването си на власт. Следват така наречен Народен съд, концлагерите, правосъдните процеси по сталински против адвокати, минни инженери, електроинженери, строителни инженери, пожарни командири, оръжейни експерти и други представители на елита, оповестени за непознати шпиони, единствено тъй като са приключили европейски университети. Всичко това се оправдава като акт на отмъщение в името на „ жертвите на фашизма “, а и с класовата битка, която по теорията на Сталин се разгаря с все по-голяма мощ с придвижване на триумфите на социализма.

През 70-те години на предишния век Централен комитет на Българска комунистическа партия разпорежда на Българска академия на науките и на Музея на революционното придвижване да обмислен броя на жертвите измежду комунистите и левите земеделци сред 1923 и 1944 година. Резултатите от осъщественото огромно проучване са оповестени в албум-справочник, озаглавен „ Звезди във вековете “. От него излиза, че броят на жертвите е 4816 души. Така рухва митът на партийната агитация за стотици хиляди избити от „ монархо-фашистите “, а излязлото по книжарниците издание се оказва неловко за диктатурата и по тази причина целият му тираж небрежно е конфискуван.
Ето няколко емблематични образеца за ориста на видни българи след 9 септември
Богдан Филов е академик, апетитен за учредител на професионалната археология и изкуствознание в България, с значими приноси в историята на античното и средновековно българско изкуство. Той е бил министър председател в две държавни управления в интервала 1940 – 1943 година

Като политик Филов значително е виновен за включването на Царство България във Втората международна война на страната на нацистка Германия. И до момента в който в това отношение той не е имал огромен избор, то последващото оповестяване на война на Съединени американски щати и Англия е можело да бъде по-внимателно премислено. Според тогавашните държавни ръководители тази война е алегорична. Не по този начин обаче са мислили англичаните и американците, когато след това бомбардират София и други градове.

Филов е наказан на гибел от Народния съд. Той сигурно не е бил изключително огромен политик, само че е академик на международно равнище.

За своите научни приноси Богдан Филов е определен за почетен, автентичен и дописен член на доста интернационалните институти, академии и други, както и за лекар хонорис идея на няколко университета.

Емблематична е историята и на синовете на именитата Райна Княгиня.

Със съдействието на военачалник Кирил Ботев, брат на Христо Ботев, синовете на Райна постъпват във Военното и в Морското учебно заведение. Най-големият от тях - Иван, след довеждане докрай на Военното учебно заведение взема присъединяване в Балканската война и се популяризира в багра при Чаталджа. След 9 септември като някогашен царски офицер о.з. военачалник Иван Дипчев, участник в три войни и притежател на 5 ордена за смелост, е изпращан в разнообразни лагери. През 1954 година му е скърпен развой. Обвинен е, че през 1925 година е преследвал известните преди време Дочо Узунов и Васил Героя, измежду чиито " подвизи " е и нападението против цар Борис III при Арабаконак.

Осъден е на гибел. Впоследствие присъдата е сменена с пожизнен затвор. Умира в Ловешкия затвор.

Третият наследник на Райна Княгиня Владимир също приключва Военното учебно заведение. Бие се по бойните полета по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. Награден е с три ордена за смелост. През октомври 1944 година " безследно изчезва " на път за работа.

Петият наследник Асен като възпитаник се записва доброволец в Първата международна война. Участва в завладяването на Тутраканската цитадела. След това приключва Военното учебно заведение и в края на войната се бие на Македонския фронт. След 9 септември като царски офицер е лишен от пенсия, дълги години лежи по лагерите. Дори е измамен под правосъдна отговорност, само че заради липса на доказателства е освободен. Умира в цялостна бедност през 1964 година

Съдбата на Атанас Буров също е показатена. Той се ражда като второ дете в фамилията на Димитър Атанасов Буров и брачната половинка му Кинка, по татко Поптодорова. Майката на татко му, Стана Бурова, по татко Михайловска, е сестра на изтъкнатия възрожденски деятел, герой за църковна самостоятелност и Търновски митрополит Иларион Макариополски, чийто жанр произлиза от преселенеца Андроник от Грузия. Негов непосредствен роднина, братовчед на татко му, е известният български публицист и държавник Стоян Михайловски.

Буров е банкер и политик, който на всичкото от горната страна е бил срещу включването на България на страната на Германия във войната.

След 9 септември обаче Буров е наказан на една година затвор от така наречен Народен съд. Помилван и освободен в навечерието на изборите през 1945 година, той се причислява към опозицията против държавното управление на Отечествен фронт. През 1947 година се афишира против смъртната присъда на Никола Петков. На 25 октомври е интерниран в Дряново, през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е задържан и през 1952 година е наказан на 20 години затвор, откакто е приет за отговорен по три обвинявания – че е работил за „ събарянето и отслабването “ на държавното управление, че през 1946 година е обещавал основаването на непозната военна база във Варна и че е подбуждал „ други страни и публични групи в чужбина “ към враждебни дейности против България. Излежава присъдата си в Шуменския и Пазарджишкия затвор, където умира през 1954 г. 

По-голям брат на Атанас е видният банкер и един от първите археолози в България Иван Буров.

Съдбата на Димитър Пешев също е изключително показателна. Той е извстен като лидерът на акцията по спасяването на българските евреи. Пешев обаче се бори и за връщането на страната в фамилията на демократичните западни страни и изобличава комунистическите партизани, възнамеряващи да предадат България на руснаците – позиция, която се отразява на ориста му.

Въпреки неговия принос за спасяването на българските евреи, през 1945 година Народният съд (Втори състав) го осъжда на 15 години непоколебим тъмничен затвор, три милиона лв. санкция и конфискация на цялото му имущество и отнемане от цивилен права „ за фашистка активност и антисемитизъм “. След застъпничеството на евреи, имащи въздействие в държавното управление, доминирано от Българската комунистическа партия, въпреки всичко е освободен след 13 месеца.

Инж. Иван Иванов е прочут като индивидът, направил водопровода Рила – София. Той е един и от най-успешните кметове на София в интервала 1934 – 1944 г. 

По време на неговото ръководство стартира планомерното създаване на значими административни здания. Сред тях са Съдебната палата, Народната библиотека, постройките на Българска национална банка и Министерство на вътрешните работи. Изградени са също и Централната постройка на Софийския университет (1934), зала „ България “ (1937), паметникът на Патриарх Евтимий (1937), Музикалният спектакъл (1938), постройката на Столична община (1939), Военното издателство (1944) и други

За възстановяване на бита на софиянците са издигнати публични бани, две летни къпални, 15 нови учебни заведения, квартали с фамилни работен жилища, кухни за бедните.

В този интервал селата Бояна, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Красно село, Княжево, Надежда и Слатина са присъединени към София. През 1938 година е одобрена Наредба-закон за планово и оправдано застрояване на София посредством създаването на градоустройствения проект от проф. Адолф Мусман. Улиците се павират, ремонтират се и се модернизират Борисовата градина и Южният парк, улиците и булевардите се озеленяват. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През 1941 година е открита първата тролейбусна линия в София – от Горна баня до Княжево.

Веднага след Деветосептемврийския прелом (1944) инж. Иванов е задържан. Първоначално обвиняванията против него са стопански, а след това и политически. През 1945 година е наказан от така наречен Народен съд на гибел. След обжалване присъдата му е понижена на 15 години непоколебим тъмничен затвор. Година по-късно е опрощение и освободен от пандиза. По разпореждане на Георги Димитров е включен в хидротехническото строителство в България – въпреки всичко новата власт е осъзнала, че няма експерти като него.

Възстановено е правото му на работа като инженер, защото водоснабдяването на София към момента не е приключено.

Инж. Иван Иванов и фамилията му са изгонени от личния им дом, в който са настанени хора на властта, цялото му имущество е отнето в интерес на страната, изключен е от Академията на науките.

Въпреки това той продължава да работи по разнообразни планове.

Това са единствено няколко образеца от тъжната история на " цвета на нацията " след 1944 година Можем да имаме доста рецензии към прехода от комунизъм към народна власт, само че едно е несъмнено – сходно отношение към комунистическия хайлайф нямаше. Дори възможна лустрация, каквато по този начин и не бе призната, за разлика от случилото се в други страни от Източна Европа, би била нищо, в съпоставяне със ориста на българския хайлайф отпреди 1944 година
 

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.