Човека глас искал да бъде ням актьор
Кой е този български артист, който е желал да изкарва прехраната си със затворена уста? Той е несбъднат авиатор на изтребител и (осъществен) главатар на детска тимуровска команда. Този човек от време на време се промъква като престъпник в личния си дом – по странични стълби и прозорци, тъй като на входа го дебнат… луди дами. Със сигурност не знаехте най-малко едно от тези неща за Човека глас Красимир Аврамов. Неотдавна се върна от концерт в Екатеринбург, където за пет дни изживя завършения като за три месеца.
„Преди да отпътува за Екатеринбург, ме питаха какво ми е детското предпочитание. Без доста да му мисля, изтърсих: „Да се возя в изтребител“, споделя Красимир Аврамов. Той е поканен да пее на празника на града. Денят на Екатеринбург е на 18 ноември, само че се празнува третата събота на август.
В петдневните всенародни увеселения Краси Аврамов се включи с огромен концерт и присъединяване на 4 други естради, едната със симфоничен оркестър и 10-хилядна аудитория. „Аз съм първият артист, който в миналото е пял на Екатеринбургска сцена – прецизира Краси. Самостоятелният му концерт е пред 2500 души. Публиката беше екзалтирана, залата – цялостна до дупка. С тяхната известна певица Галина Коротаева направихме в дует песента от маската на Зоро, изпълнихме, несъмнено, и „Облаче ле бяло“, и „Под московские вечера“.
Аврамов дава подписи на почитатели в Екатеринбург.
Българската общественост в града е доста дребна. След концертите консулът Пламен Петков и Краси са поканени на обяд от част от българите в Екатеринбург. „Направиха ми ужасно посрещане в едно имение в затворен комплекс – там имаше дърво, засадено от брачната половинка на Елцин. След изобилен обяд със всевъзможни вкуснотии – патици, риби, десерти, потеглихме нанякъде, следвани от публицистите, които отразяваха визитата ми.“
„Стигаме до една Военновъздушни сили база, като от самото начало не ми споделят защо сме там. Мислех, че нещо ще преглеждаме. И застава пред мен един военачалник и споделя: Приятно ми е, аз съм водач едикой си, за мен ще бъде чест да ви кача на моя изтребител – беше образователен аероплан Як 52. Не бях изобщо квалифициран да такова нещо! Влязох с усмивка, махане на всички публицисти, качих се в самолета, сложиха ми парашут, стегнаха ми колана, обясниха ми в случай че се случи нещо да дръпна еди кое си, демонстрираха ми един лост сред краката ми, с който мога да ръководя самолета като реализираме височина.
Краси Аврамов преди полета с изтребител.
После научих, че преди мен е имало доста огромна съветска звезда, забравих му името, чиято фантазия също била да се вози на изтребител. Качват го в същия аероплан и сега, в който потеглят, той споделя „Спрете, спрете!“. Така и не полетял. Преценил е че няма да може да издържи.
Всички ме следиха с бинокли изпод. В пилотската кабина можех да чуя мненията им по радиостанцията. Издигнахме се и самолетът почна да се спуска – две минути с главата надолу, лупинги, след това отново нагоре, отново надолу. При спускането нямах проблеми, само че най-тежко ми беше, когато се изкачваш внезапно нагоре с главата надолу. Напрежението е голямо. Усещането е, че ми влиза кръвта в главата, а лицето ми от тягата почва да се измества на всички направления. Можех да видя изражението на водача пред мен в огледалцето. Той беше напълно спокоен, все едно си яде салата у дома, а при мен всичко беше като във филм на ужасите – анимация цялостна. На 28-ата минута аз съумях да натисна копчето и да кажа „Я не могу больше“.
Не стигнах до такава степен да се сетя да желая да карам. До оня ден аз се кълнях, че няма в никакъв случай повече да се кача на изтербител, дори да ме теглят с кран. Но през днешния ден съм подготвен още веднъж да полетя, към този момент знам какво да чакам и знам, че желая и да пилотирам.
Като слязох, всички се смееха с глас, снимаха ме по какъв начин ходя – колкото да стъпвах, целият бледен. Веднага ме вкараха в здравното поделение да ми премерят кръвното – беше 130 на 75, а сърцетуптенето ми беше 52 удара в минута. Бяха изумени и ме питат: „Ти качвал ли си се на изтребител преди?“ Прибрах се в хотела и чак тогава повърнах всичко. Около два дни по-късно като затворя очи имах възприятието, че се въртя и хвърча надолу, само че в този момент към този момент не ме е боязън. Аз съм се возил на всички рискови влакчета, само че това не може да го съпостави и с най-опасните влакчета на света.“
През 2009 година името на Красимир Аврамов беше в устите на всички българи. Песента Illusion, с която ни показа пред Евровизия в Москва, се класира 16-а на полуфинала. И Краси получи от сънародниците си най-противоречивите мнения. „Бях изплашен – признава си изпълнителят. – До 2009 г живеех доста прекрасен живот – музика, пътувания в чужбина, концерти в Америка, на доста високо равнище. Малцина българи са имали такива триумфи. През тези 12 година в Съединени американски щати съумях да се каля като човек и в това време да стана човек. Бях не запомнил по какъв начин е в България и тук ми забиха такива плесници, и то от хора, с които съм работил. После си споделих – благодаря на Господ че това ми се случи, по някакъв метод имах потребност да ме приземят малко, да ми отворят очите малко.“
Като дете Краси бил шутът на класа и имитирал всички учители, от време на време даже по време на час пред дъската, с цел да отърве класа от изпитване. Мечтаел си да стане мим или смешник. „За мен това изкуство беше на високо равнище, истината беше в театъра. Музиката за мен беше едно тинтири-минтири.“
Таванското помещение в дома им в Сливен спретнал като офис или щабквартира на тимуровската му команда за положителни каузи. Краси бил главатар на банда от 60-ина деца. „Сега като си погледна скиците в една огромна тетрадка – какви проекти съм правил, по какъв начин съм го описвал. Всеки отговаряше за нещо, събирахме членски импорт, купувахме риванол, памуци – да си промиваме раните, в случай че се ударим нещо. ”
Единственият път, когато ял пердах, било в името на изкуството. „ Направих сценичен театър във входа. Събрах всички съседи и им взех по 5 ст. за вход. Представлението беше на площадката сред етажите – тя беше необятна, а на стъпалата се събираха много хора. За спектакъла ми трябваше рокля и взех на майка булчинската рокля, с цел да облека съседката Албена. Видях, че по-добре й стои до коленете, взех ножицата и я отрязах. Майка ми нищо не сподели, само че баба ми щеше за полудее, подобен пердах ме би!“
Майката на Краси е национална певица. Тя овреме знае, че детето й е музикално и има неповторим глас. (Аврамов има доста рядко срещания диапазон от 4 октави.) „Тя ме влачеше по всички нейни участия и ме караше да пея с нея, само че аз не желаех. Сега към този момент мога да кажа, че пантомимата ми е в кръвта, до момента в който музиката ми е в сърцето. ”
Човека глас е приключил „ Пантомима “ в НАТФИЗ.
Завършва компетентност „Пантомима“ в НАТФИЗ, само че се занимава с това от 7-годишен и, по думите му, има стотици медали от всевъзможни състезания. “В пантомимата нищо и никой не може да ме изненада. Преподавам 6 година в „Колбърн институт“ в Лос Анджелис. Проблемът е, че не е задоволително платено. С музиката е доста по-лесно. ”
Реално с музика стартира да се занимава като студент в НАТФИЗ. “Едва 20-годишен бях, като станах продуцент и притежател на предаването „Мис Макси шоу“, конкурс за цялостни дами. И там де факто започнах да пея джаз, правех и пантомима. Получавахме стотици писма дневно – в края на седмицата имахме по една голяма торба с поща. Пишеха, че желаят да ме слушат, да идват на мои концерти – аз нямах такива. Имах 4-5 части, такива, дето съм се лигавил. ”
Аврамов има американско поданство. Получава го за „изключителни възможности“ – късмет, който се дава на изключително надарени в региона си имигранти. „За Америка заминавах два пъти. Единият – като мим през 1994 година Бях на турне с една пантомимна група. Върнах се в България, тъй като бях влюбен. Но в това време откакто се върнах станах това, което съм в този момент – Красимир Аврамов, артистът. И през 1998 година отново отпътувах, към този момент осъзнал какво желая да върша като реализатор и музикант. Веднага подадох документи за зелена карта, тъй като след 6 месеца ми изтичаше визата. Моята адвокатка там подреди всички документи, направиха изследване на това, което съм тук, в България, и на 6-ия месец взех зелена карта. На 4-ата година към този момент взех паспорт.“
„Добре се усещам в Бългалия, не желая да заминавам“, споделя в този момент артистът. От Лос Анджелис има прелестни мемоари – и професионални, и персонални. В този град той изживява огромната си обич. „Бях влюбен отчайващо, бясно, буйно. Продължи цели 10 години, живеехме съвсем на фамилни начала, само че се появи ревността. А аз съм моногамен, за мен връзката е значимо нещо. След триумфа ми в залата на Оскарите, всичко обърна лице към мен, поканите валяха, пътувах доста из Съединени американски щати. През 2008 година в един миг останах в Лас Вегас, тъй като трябваше да строим сцена. Започнаха свадите. В един миг и двете страни не издържахме. Сега сме доста близки другари – грижим се един за различен, преценяме връзките си, станахме общо взето като брат и сестра. Не можем един без различен, само че не може да е това, което беше.“
Проблемите на Краси с дамите не са единствено от разрушено сърце. Наред с естествените ухажорки, има и такива, които го принуждават да си издейства две ограничаващи заповеди от съда.
„От няколко месеца не са ме тормозили. Оплаквал съм се по излъчвания и изявленията, само че всички гледат на това като на една смешка, а то е призрачен сън. Жени, като от Хичкок излезли. Сълзи, нервности, боричкане на порти, боязън да те хване. Не можеш да се прибереш обикновено у дома. Катеря се през разнообразни места, с цел да си вляза в дома си. Имах такива, които ми хакваха компютъра, сменяха пароли, четяха ми имейлите – желаят да ме видят в някаква светлина, с цел да могат да го дават на медиите. Уж от обич го вършат, само че и събират козове да ме изнудват. Няколко от тези дами в главите си са „женени“ за мен. Те си живеят с концепцията, че аз съм им брачен партньор и си имат бъдещи проекти за мен и така нататък, без аз да знам.
Част от тях идват като спонсори. Продуцират, връзките ни са професионални и в един миг нещата се изкривяват. Никога не съм давал неверни нишани – да кокетирам или нещо друго. Не мога да си го обясня при толкоз доста артисти за какво навръх мен се лепят. Явно има някаква доверчивост в очите ми, която ги кара да си мислят, че може да ме имат. Но съм сигурен, че и сътрудниците имат такива проблеми.“
Това несъмнено са дребни ядове, които няма да откажат Красимир Аврамов от оставането в България. Той още веднъж е влюбен, има гадже и се усеща благополучен. Няма желание да подписва брак, защото „аз съм женен вътрешно в себе си“.
Съвсем скоро – на 20 септември, би трябвало да излезе новият му клип към песента „Самоконтрол“ по текст и музика на американката Ана Монгомъри, и с присъединяване на Майкъл Флеминг, фронтменът на джаз групата Tri-O-Five.
Същевременно Аврамов се готви и за още едно огромно събитие – концерт в зала 1 на НДК, който ще бъде на 18 ноември.
„Преди да отпътува за Екатеринбург, ме питаха какво ми е детското предпочитание. Без доста да му мисля, изтърсих: „Да се возя в изтребител“, споделя Красимир Аврамов. Той е поканен да пее на празника на града. Денят на Екатеринбург е на 18 ноември, само че се празнува третата събота на август.
В петдневните всенародни увеселения Краси Аврамов се включи с огромен концерт и присъединяване на 4 други естради, едната със симфоничен оркестър и 10-хилядна аудитория. „Аз съм първият артист, който в миналото е пял на Екатеринбургска сцена – прецизира Краси. Самостоятелният му концерт е пред 2500 души. Публиката беше екзалтирана, залата – цялостна до дупка. С тяхната известна певица Галина Коротаева направихме в дует песента от маската на Зоро, изпълнихме, несъмнено, и „Облаче ле бяло“, и „Под московские вечера“.
Аврамов дава подписи на почитатели в Екатеринбург. Българската общественост в града е доста дребна. След концертите консулът Пламен Петков и Краси са поканени на обяд от част от българите в Екатеринбург. „Направиха ми ужасно посрещане в едно имение в затворен комплекс – там имаше дърво, засадено от брачната половинка на Елцин. След изобилен обяд със всевъзможни вкуснотии – патици, риби, десерти, потеглихме нанякъде, следвани от публицистите, които отразяваха визитата ми.“
„Стигаме до една Военновъздушни сили база, като от самото начало не ми споделят защо сме там. Мислех, че нещо ще преглеждаме. И застава пред мен един военачалник и споделя: Приятно ми е, аз съм водач едикой си, за мен ще бъде чест да ви кача на моя изтребител – беше образователен аероплан Як 52. Не бях изобщо квалифициран да такова нещо! Влязох с усмивка, махане на всички публицисти, качих се в самолета, сложиха ми парашут, стегнаха ми колана, обясниха ми в случай че се случи нещо да дръпна еди кое си, демонстрираха ми един лост сред краката ми, с който мога да ръководя самолета като реализираме височина.
Краси Аврамов преди полета с изтребител. После научих, че преди мен е имало доста огромна съветска звезда, забравих му името, чиято фантазия също била да се вози на изтребител. Качват го в същия аероплан и сега, в който потеглят, той споделя „Спрете, спрете!“. Така и не полетял. Преценил е че няма да може да издържи.
Всички ме следиха с бинокли изпод. В пилотската кабина можех да чуя мненията им по радиостанцията. Издигнахме се и самолетът почна да се спуска – две минути с главата надолу, лупинги, след това отново нагоре, отново надолу. При спускането нямах проблеми, само че най-тежко ми беше, когато се изкачваш внезапно нагоре с главата надолу. Напрежението е голямо. Усещането е, че ми влиза кръвта в главата, а лицето ми от тягата почва да се измества на всички направления. Можех да видя изражението на водача пред мен в огледалцето. Той беше напълно спокоен, все едно си яде салата у дома, а при мен всичко беше като във филм на ужасите – анимация цялостна. На 28-ата минута аз съумях да натисна копчето и да кажа „Я не могу больше“.
Не стигнах до такава степен да се сетя да желая да карам. До оня ден аз се кълнях, че няма в никакъв случай повече да се кача на изтербител, дори да ме теглят с кран. Но през днешния ден съм подготвен още веднъж да полетя, към този момент знам какво да чакам и знам, че желая и да пилотирам.
Като слязох, всички се смееха с глас, снимаха ме по какъв начин ходя – колкото да стъпвах, целият бледен. Веднага ме вкараха в здравното поделение да ми премерят кръвното – беше 130 на 75, а сърцетуптенето ми беше 52 удара в минута. Бяха изумени и ме питат: „Ти качвал ли си се на изтребител преди?“ Прибрах се в хотела и чак тогава повърнах всичко. Около два дни по-късно като затворя очи имах възприятието, че се въртя и хвърча надолу, само че в този момент към този момент не ме е боязън. Аз съм се возил на всички рискови влакчета, само че това не може да го съпостави и с най-опасните влакчета на света.“
През 2009 година името на Красимир Аврамов беше в устите на всички българи. Песента Illusion, с която ни показа пред Евровизия в Москва, се класира 16-а на полуфинала. И Краси получи от сънародниците си най-противоречивите мнения. „Бях изплашен – признава си изпълнителят. – До 2009 г живеех доста прекрасен живот – музика, пътувания в чужбина, концерти в Америка, на доста високо равнище. Малцина българи са имали такива триумфи. През тези 12 година в Съединени американски щати съумях да се каля като човек и в това време да стана човек. Бях не запомнил по какъв начин е в България и тук ми забиха такива плесници, и то от хора, с които съм работил. После си споделих – благодаря на Господ че това ми се случи, по някакъв метод имах потребност да ме приземят малко, да ми отворят очите малко.“
Като дете Краси бил шутът на класа и имитирал всички учители, от време на време даже по време на час пред дъската, с цел да отърве класа от изпитване. Мечтаел си да стане мим или смешник. „За мен това изкуство беше на високо равнище, истината беше в театъра. Музиката за мен беше едно тинтири-минтири.“
Таванското помещение в дома им в Сливен спретнал като офис или щабквартира на тимуровската му команда за положителни каузи. Краси бил главатар на банда от 60-ина деца. „Сега като си погледна скиците в една огромна тетрадка – какви проекти съм правил, по какъв начин съм го описвал. Всеки отговаряше за нещо, събирахме членски импорт, купувахме риванол, памуци – да си промиваме раните, в случай че се ударим нещо. ”
Единственият път, когато ял пердах, било в името на изкуството. „ Направих сценичен театър във входа. Събрах всички съседи и им взех по 5 ст. за вход. Представлението беше на площадката сред етажите – тя беше необятна, а на стъпалата се събираха много хора. За спектакъла ми трябваше рокля и взех на майка булчинската рокля, с цел да облека съседката Албена. Видях, че по-добре й стои до коленете, взех ножицата и я отрязах. Майка ми нищо не сподели, само че баба ми щеше за полудее, подобен пердах ме би!“
Майката на Краси е национална певица. Тя овреме знае, че детето й е музикално и има неповторим глас. (Аврамов има доста рядко срещания диапазон от 4 октави.) „Тя ме влачеше по всички нейни участия и ме караше да пея с нея, само че аз не желаех. Сега към този момент мога да кажа, че пантомимата ми е в кръвта, до момента в който музиката ми е в сърцето. ”
Човека глас е приключил „ Пантомима “ в НАТФИЗ. Завършва компетентност „Пантомима“ в НАТФИЗ, само че се занимава с това от 7-годишен и, по думите му, има стотици медали от всевъзможни състезания. “В пантомимата нищо и никой не може да ме изненада. Преподавам 6 година в „Колбърн институт“ в Лос Анджелис. Проблемът е, че не е задоволително платено. С музиката е доста по-лесно. ”
Реално с музика стартира да се занимава като студент в НАТФИЗ. “Едва 20-годишен бях, като станах продуцент и притежател на предаването „Мис Макси шоу“, конкурс за цялостни дами. И там де факто започнах да пея джаз, правех и пантомима. Получавахме стотици писма дневно – в края на седмицата имахме по една голяма торба с поща. Пишеха, че желаят да ме слушат, да идват на мои концерти – аз нямах такива. Имах 4-5 части, такива, дето съм се лигавил. ”
Аврамов има американско поданство. Получава го за „изключителни възможности“ – късмет, който се дава на изключително надарени в региона си имигранти. „За Америка заминавах два пъти. Единият – като мим през 1994 година Бях на турне с една пантомимна група. Върнах се в България, тъй като бях влюбен. Но в това време откакто се върнах станах това, което съм в този момент – Красимир Аврамов, артистът. И през 1998 година отново отпътувах, към този момент осъзнал какво желая да върша като реализатор и музикант. Веднага подадох документи за зелена карта, тъй като след 6 месеца ми изтичаше визата. Моята адвокатка там подреди всички документи, направиха изследване на това, което съм тук, в България, и на 6-ия месец взех зелена карта. На 4-ата година към този момент взех паспорт.“
„Добре се усещам в Бългалия, не желая да заминавам“, споделя в този момент артистът. От Лос Анджелис има прелестни мемоари – и професионални, и персонални. В този град той изживява огромната си обич. „Бях влюбен отчайващо, бясно, буйно. Продължи цели 10 години, живеехме съвсем на фамилни начала, само че се появи ревността. А аз съм моногамен, за мен връзката е значимо нещо. След триумфа ми в залата на Оскарите, всичко обърна лице към мен, поканите валяха, пътувах доста из Съединени американски щати. През 2008 година в един миг останах в Лас Вегас, тъй като трябваше да строим сцена. Започнаха свадите. В един миг и двете страни не издържахме. Сега сме доста близки другари – грижим се един за различен, преценяме връзките си, станахме общо взето като брат и сестра. Не можем един без различен, само че не може да е това, което беше.“
Проблемите на Краси с дамите не са единствено от разрушено сърце. Наред с естествените ухажорки, има и такива, които го принуждават да си издейства две ограничаващи заповеди от съда.
„От няколко месеца не са ме тормозили. Оплаквал съм се по излъчвания и изявленията, само че всички гледат на това като на една смешка, а то е призрачен сън. Жени, като от Хичкок излезли. Сълзи, нервности, боричкане на порти, боязън да те хване. Не можеш да се прибереш обикновено у дома. Катеря се през разнообразни места, с цел да си вляза в дома си. Имах такива, които ми хакваха компютъра, сменяха пароли, четяха ми имейлите – желаят да ме видят в някаква светлина, с цел да могат да го дават на медиите. Уж от обич го вършат, само че и събират козове да ме изнудват. Няколко от тези дами в главите си са „женени“ за мен. Те си живеят с концепцията, че аз съм им брачен партньор и си имат бъдещи проекти за мен и така нататък, без аз да знам.
Част от тях идват като спонсори. Продуцират, връзките ни са професионални и в един миг нещата се изкривяват. Никога не съм давал неверни нишани – да кокетирам или нещо друго. Не мога да си го обясня при толкоз доста артисти за какво навръх мен се лепят. Явно има някаква доверчивост в очите ми, която ги кара да си мислят, че може да ме имат. Но съм сигурен, че и сътрудниците имат такива проблеми.“
Това несъмнено са дребни ядове, които няма да откажат Красимир Аврамов от оставането в България. Той още веднъж е влюбен, има гадже и се усеща благополучен. Няма желание да подписва брак, защото „аз съм женен вътрешно в себе си“.
Съвсем скоро – на 20 септември, би трябвало да излезе новият му клип към песента „Самоконтрол“ по текст и музика на американката Ана Монгомъри, и с присъединяване на Майкъл Флеминг, фронтменът на джаз групата Tri-O-Five.
Същевременно Аврамов се готви и за още едно огромно събитие – концерт в зала 1 на НДК, който ще бъде на 18 ноември.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ