Костадинов за кризата в Нигер: Разкри се истинският лик на човеконенавистен фашизъм
Костадин Костадинов от Политическа партия „ Възраждане “ с изострен коментар в обществените мрежи във връзка на рецесията в Нигер . Прилагаме целия му пост без редакторска интервенция:
„ Вече две седмици в Нигер има рецесия. Армията взе властта, обърна политическия курс на страната от Съединени американски щати към Русия, на път е да изхвърли непознатите военни бази /на Франция/ от територията си, декларира желание да национализира непознатите концесии на своя земя. На процедура – гражданска война, невиждана от дълго време по света, и сравнима с такива крупни събития като Кубинската гражданска война на Фидел Кастро. На всичкото от горната страна някои прилежащи страни, марионетки на Съединени американски щати и Франция, заплашват Нигер с намеса и окупация, а самата Франция непосредствено бомбардира Нигер.
Откъдето и да го погледнеш, това си плаче за сърцераздирателна акция от страна на родната фашизмократична общественост. Погазени са изконните еврофашистки полезности /преклонение пред Съединени американски щати, даване на ресурсите за плячкосване от Съединени американски щати или европейски страни, предоставяне на военни бази и т.н./, има интервенция на архиврага Русия, здравите марионетни сили от чужбина се готвят за война.
Само че няма нигерски знаменца по профилите, няма рев и сълзи за бедните нигерски деца, няма апели за военна помощ. Няма нищо. А няма, и няма да има, заради една доста елементарна причина – на домораслите ни фашисти не им пука за каквито и да било човешки същества с изключение на за тях самите. Те и Украйна ненавиждат и ненавиждат, и сега, в който украинският народ отхвърли нацисткият марионетен режим, ще изразят тази своя ненавист напълно намерено. Най-вече, несъмнено, ненавиждат Русия, само че защото Нигер е толкоз надалеч от тях, че родните жълтопаветни мизантропи даже не могат да го намерят на картата, в този случай някак си пропущат постоянната антируска акция. А като почнат да търсят се двоумят за Нигер ли ставаше дума, или за Нигерия.
Има моменти, в които се чудя кое е по-силно проявено в античовешката евроатлантическа навалица – лицемерието и човекофобията, или потресаващата нецензурност и неначетеност, гарнирани с високомерно пренебрежение към всички останали хора. Едно е ясно обаче – рецесията в Нигер за следващ път разкри същинският лик на озверелия човеконенавистен фашизъм, проповядван от така наречен демократична общественост. “
