Телескопът Хъбъл разкри рядка галактика със светещо сърце
Космическият телескоп " Хъбъл " разкри рядка вселена със светещо сърце. Галактиката NGC 612 не е толкоз солидна, колкото Млечния път, само че е впечатляваща по няколко други аргументи.
Ако някой счита, че е стресиращо да си показа мащаба на Слънцето, което е 330 000 пъти по-голямо от Земята, то в този момент ветеранът " Хъбъл " разкрива ново изображение на нещо още по-внушително. Това е галактиката NGC 612, която е 1,1 трилиона пъти по-масивна от нашата централна звезда.
NGC 612 въпреки всичко отстъпва на нашата вселена Млечен път, която е почти 1,5 трилиона пъти по-масивна от Слънцето.
Галактиката NGC 612 обаче попада в няколко класификации, които я вършат изключително забавна за наблюдаване, оповестява уеб сайтът Спейс.
Една от най-интересните ѝ характерности е, че тя е дейна. В дейните галактики свръхмасивна черна дупка зарежда централния район, създавайки необикновено пламенно галактично сърце. То на собствен ред изхвърля струи газ със скоростта съвсем на светлината. В резултат на това централната област става толкоз сияйна, че засенчва комбинираната светлина на всяка звезда в самата вселена.
Въпреки че на новото изображение, уловено от " Хъбъл ", галактиката се вижда под непряк ъгъл, човек елементарно може да придобие визия за зрелището в центъра ѝ. Друга забележителна характерност е, че в тази област има така наречен " централна издатина ". Изображението демонстрира и " галактичния диск ", където, въпреки и рядко, в галактиката NGC 612 се раждат звезди.
Наличието на издатина и галактичен диск и неналичието на спирални ръкави разкриват, че NGC 612 е лещовидна вселена. Тя се явява необичаен образец за неелиптична вселена, която излъчва радиоемисии. Досега астрономите са разкрили единствено пет радиоизлъчващи лещовидни галактики като тази.
Според една от теориите необикновените радиоизлъчвания на NGC 612O се дължат на минало взаимоотношение със сателитна спирална вселена.
NGC 612 също така е от така наречен галактики на Сейферт, което значи, че отделя огромни количества инфрачервено излъчване, макар че се вижда и във забележимата светлина.
Учените напомнят, че инфрачервените талази са форма на светлина, която е невидима за човешките очи. От друга страна обаче, човечеството разполага с принадлежности като галактическите телескопи " Хъбъл " и наследника му " Джеймс Уеб ", способни да улавят инфрачервени сигнали и да ни демонстрират тези скрити източници.
Звездите в галактиката NGC 612 са извънредно млади - на възраст към 40 до 100 милиона години.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Ако някой счита, че е стресиращо да си показа мащаба на Слънцето, което е 330 000 пъти по-голямо от Земята, то в този момент ветеранът " Хъбъл " разкрива ново изображение на нещо още по-внушително. Това е галактиката NGC 612, която е 1,1 трилиона пъти по-масивна от нашата централна звезда.
NGC 612 въпреки всичко отстъпва на нашата вселена Млечен път, която е почти 1,5 трилиона пъти по-масивна от Слънцето.
Галактиката NGC 612 обаче попада в няколко класификации, които я вършат изключително забавна за наблюдаване, оповестява уеб сайтът Спейс.
Една от най-интересните ѝ характерности е, че тя е дейна. В дейните галактики свръхмасивна черна дупка зарежда централния район, създавайки необикновено пламенно галактично сърце. То на собствен ред изхвърля струи газ със скоростта съвсем на светлината. В резултат на това централната област става толкоз сияйна, че засенчва комбинираната светлина на всяка звезда в самата вселена.
Въпреки че на новото изображение, уловено от " Хъбъл ", галактиката се вижда под непряк ъгъл, човек елементарно може да придобие визия за зрелището в центъра ѝ. Друга забележителна характерност е, че в тази област има така наречен " централна издатина ". Изображението демонстрира и " галактичния диск ", където, въпреки и рядко, в галактиката NGC 612 се раждат звезди.
Наличието на издатина и галактичен диск и неналичието на спирални ръкави разкриват, че NGC 612 е лещовидна вселена. Тя се явява необичаен образец за неелиптична вселена, която излъчва радиоемисии. Досега астрономите са разкрили единствено пет радиоизлъчващи лещовидни галактики като тази.
Според една от теориите необикновените радиоизлъчвания на NGC 612O се дължат на минало взаимоотношение със сателитна спирална вселена.
NGC 612 също така е от така наречен галактики на Сейферт, което значи, че отделя огромни количества инфрачервено излъчване, макар че се вижда и във забележимата светлина.
Учените напомнят, че инфрачервените талази са форма на светлина, която е невидима за човешките очи. От друга страна обаче, човечеството разполага с принадлежности като галактическите телескопи " Хъбъл " и наследника му " Джеймс Уеб ", способни да улавят инфрачервени сигнали и да ни демонстрират тези скрити източници.
Звездите в галактиката NGC 612 са извънредно млади - на възраст към 40 до 100 милиона години.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ