Космическият телескоп Хъбъл е измерил диаметъра на най-близката транзитна екзопланета

Космическият телескоп Хъбъл е измерил диаметъра на най-близката директна екзопланета до нас, откривайки, че това е скалиста планета, доста сходна по мярка на Земята. За страдание обаче повърхността на света е прекомерно гореща, с цел да поддържа течна вода или живот, какъвто го познаваме.

Планетата, известна като LTT 1445Ac, беше открита за първи път през 2022 година от НАСА. LTT 1445Ac обикаля към студена звезда, която е единствено една четвърт от масата на нашето слънце; самата звезда се намира в тройна система от М-джуджета, ситуирани на 22,5 светлинни години по посока на съзвездието Еридан, Реката. Към LTT 1445Ac се причисляват две други планети в триплета и LTT1445Ad, като и двете орбитират по-далече.

Въпреки че има доста екзопланети, които са по-близо до нас, LTT 1445Ac е най-близката, която фактически минава пренос, или се движи пред своята звезда. Когато една планета прави подобен пренос, тя блокира част от светлината на своята звезда — колкото по-голяма е планетата, толкоз повече светлина блокира.

Свързано: Телескопът Хъбъл вижда ядосана звезда и изпаряваща се планета

TESS откри LTT 1445Ac посредством премерване на този спад в светлината, само че имаше проблем. Учените са доста щастливи, когато могат да следят пренос, защото тези събития могат да бъдат видяни единствено в случаите, когато нашата зрителна линия е добре подравнена с орбиталната низина на планетата към нейната звезда. Дори леко разбъркване може да се смята, че преносът на планетата е незабележим. В случая с LTT 1445Ac, TESS не съумя да разграничи дали подравняването значи, че цялата планета минава през своята звезда, или това е просто „ въздържан пренос “. Транзитът на паша би означавал, че планетата просто наподобява  подрязва ръба на звездата, показвайки единствено непълен пренос. Ако казусът беше подобен, това би предложило подвеждаща стойност за размера на планетата.

„ Имаше късмет тази система да има неудачна геометрия и в случай че това е по този начин, ние нямаше да измерваме точния размер ", сподели Емили Пас от Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън, която управлява наблюденията на Хъбъл, в. „ Но с опциите на Хъбъл успяхме. “

Космическият телескоп Хъбъл съумя да удостовери, че цялата планета в действителност минава през звездата и че диаметърът на планетата е единствено към 1,07 пъти по-голям в сравнение с Земята.

Преди това инструментът ESPRESSO (Echelle Spectrograph for Rocky Exoplanets and Stable Spectroscopic Observations) на Европейската южна обсерватория в Чили измерваше радиалната скорост на системата. Радиалната скорост е мярка за това до каква степен една звезда наподобява се " клати ", до момента в който се движи към общ център на масата с орбитираща планета. Колкото по-масивна е планетата, толкоз по-голямо е колебанието; ESPRESSO мери масата на LTT ​​1445Ac, която е 1,37 пъти по-голяма от масата на Земята.

Знаейки радиуса и масата, тогава беше елементарно да се пресметна плътността на LTT ​​1445Ac, която излезе на 5,9 грама на пространствен сантиметър. Земята, за съпоставяне, има междинна компактност от 5,51 грама на пространствен сантиметър. Като цяло, LTT 1445Ac е малко по-голям, малко по-плътен и малко по-масивен от нашата планета, с повърхнина 1,37 пъти по-голяма от тази на Земята (повърхностно гравитационно ускоряване от 13,4 метра в секунда на квадрат в съпоставяне със земните 9,8 метра в секунда на квадрат ).

Уви, обикаляйки своята звезда на разстояние от 3,98 милиона километра (2,47 милиона мили/0,02659AU) на всеки 3,12 дни, LTT 1445Ac е прекомерно парещ за течна вода, с температура на повърхността почти 260 градуса Целзий (500 градуса по Фаренхайт). Животът, какъвто го познаваме, не може да оцелее без вода в течно положение, тъй че изгарящата гореща повърхнина на LTT ​​1445Ac евентуално е безжизнена (освен в случай че незнайна за нас форма на биология успее да процъфтява в такава безмилостна топлота.)

Планета b в системата, супер-Земя, също забелязана да минава, също наподобява негостоприемна, макар че поличбите може да са по-положителни за планетата d. D е скалиста планета в границите на звездата, само че за жалост тя не минава директно и затова астрономите не могат да проучат нейната атмосфера, с цел да схванат дали тя е хазаин на обитаеми условия.

Свързани истории:

— Телескопът Хъбъл разкрива рядка вселена със светещо сърце (снимка)

— Китайски астрономи споделят, че новият им галактически телескоп ще надмине Хъбъл

— Космическите телескопи Хъбъл и Чандра на НАСА са изправени пред вероятен бюджет съкращения: отчет

Астрономите учат екзопланетни атмосфери по време на преноси, употребявайки техника, наречена трансмисионна спектроскопия. Когато една планета се движи пред своята звезда, гледана от нашата позиция, нейната атмосфера (ако има такава) може да погълне част от звездната светлина, като разнообразни молекули гълтам при разнообразни дължини на вълната, разкривайки тяхното наличие.

Понастоящем е тайнственост дали LTT 1445Ac има атмосфера, само че това, че е най-близката известна директна планета (заедно със своята братска планета b), я прави съществена цел за спектроскопични следващи проучвания както с Хъбъл, по този начин и с (JWST). Следващата най-близка известна директна екзопланета е Gliese 486b, ситуирана на 26,4 светлинни години. JWST следи атмосферата на 486b по-рано през 2023 година

TESS е планиран да намира директни екзопланети към най-ярките звезди в небето, които също са склонни да бъдат измежду най-близките. Тяхната непосредственост до нас прави спектроскопските следващи проучвания на техните атмосфери доста по-лесни.

Ако LTT 1445Ac е нещо, което би трябвало да се одобри, TESS съумява в задачата си.

Откритието беше докладвано през септември в.