Kосмическият телескоп Джеймс Уеб засне планети с размера на Юпитер,

Kосмическият телескоп Джеймс Уеб снима планети с размера на Юпитер, които се движат свободно в Космоса, без да са притегляни от никоя звезда. Юпитер е най-голямата планета в нашата слънчева система.

Любопитното за откритието е, че тези обекти се движат по двойки и все още астрономите се пробват да намерят пояснение за това.

Телескопът е следил към 40 двойки в мъглявината Орион, която е ситуирана в едноименното съзвездие. Те са наречени Jupiter Mass Binary Objects (двоични обекти с масата на Юпитер), а в резюме JuMBOs.

Снимки: NASA/ESA/CSA/MCCAUGHREAN & PEARSON

Той споделя галактически истории, крепко стъпил на земята

Една от вероятните пояснения е тези обекти да са се формирали в области на мъглявината, в които плътността на изграждащия материал е била незадоволителна, с цел да се основат пълноценни звезди.

Друга опция е те да са били основани към звезди, а по-късно да са били изхвърлени в междузвездното пространство посредством разнообразни взаимоотношения.

Това са трилиони светове, които се скитат сами

„ Хипотезата за изтласкване все още ни се вижда по-достоверна “, показва проф. Марк Маккогрийн пред Би Би Си.

„ Физиката на газа допуска, че е допустимо построяването на обекти с масата на Юпитер. Също по този начин знаем, че единични планети могат да бъдат изхвърлени от звездните системи. Но по какъв начин двойките са били изтласкани дружно? Към този миг нямаме отговор. Той е за теоретиците ", разяснява старшият теоретичен консултант на Европейската галактическа организация (ESA).

Проф. Маккогрийн управлява екипа, който изготвя новото изследване за Орион.

Снимки: NASA/ESA/CSA/MCCAUGHREAN & PEARSON

Използвайки забележителната разграничителна дарба и инфрачервената сензитивност на телескопа Джеймс Уеб, астрономите са добавили новополучените данни към информацията, която към този момент е извлечена от по-стари телескопи, в това число и от директния предходник на Джеймс Уеб - галактическия телескоп Хъбъл.

Мъглявината Орион, известна още с името си в небесния азбучник M42, е най-близката до Земята огромна звездообразуваща област.

Заедно с квартета ярки слънца, определян като Трапец, който е центъра ѝ, тази област се вижда с невъоръжено око като леке върху небето. Вижда се ниско долу в съзвездието Орион, което е кръстено на митичния гръцки ловджия. Мъглявината е част от " меча " на ловеца, провесен на неговия " колан “.

Тя е на разстояние 520 светлинни години от Земята

Новото изображение на мястото в действителност е мозайка от 700 фрагмента, получени в границите на седмица от инструмента NIRCam на Джеймс Уеб.

За да се даде чувство за мащаб, на галактическия уред, пътуващ със скоростта на светлината, ще са нужни малко повече от четири години, с цел да обиколи цялата мъгливост. Тя се намира на към 1400 светлинни години от Земята.

Там се намират хиляди млади звезди с друга маса. Много от тях са заобиколени от плътни дискове от газ и прахуляк, които може да образуват планети, макар че в някои случаи тези дискове се унищожават от интензивното ултравиолетово излъчване и мощните ветрове от най-масивните звезди в района.

 „ Какво?!? “ и „ Сигурен ли си? “, „ Това е толкоз необичайно! “, „ Как е допустимо двойки да бъдат изхвърлени дружно? “, са част от реакциите на доктор Хайди Хамел, която не е част от екипа на изследването, само че по-късно е била осведомена с него.

Тя показва, че все още няма открити модели на образуване на планетарна система, които да предсказват изхвърлянето на двойки планети.