Смърт в космоса: Ето какво ще се случи с нашите тела
Космическите пътешествия с развлекателна цел се трансформират последователно в действителност - евентуално един ден ще пътуваме до други планети, с цел да си почиваме или даже с цел да живеем. Космическата комерсиална компания Blue Origin към този момент стартира да предлага на платежоспособните си клиенти суборбитални полети. И Илън Мъск се надява да основе база на Марс с помощта на своята компания SpaceX.
Това значи, че ще би трябвало да стартираме да разсъждаваме върху въпроси от вида какъв би бил животът ни в космоса, както и какво ще се случи, в случай че някой почине там.
Когато гибелта настъпи тук на Земята, човешкото тяло минава през няколко стадия на разложение. Те са разказани още през 1247 година от Сун Ци в „ Измиването на неправдите “ (The Washing Away of Wrongs) – на процедура това е първият справочник по правосъдна медицина.
Първо, кръвообращението стопира и кръвта стартира да се натрупва в следствие от гравитацията – това е развой, прочут като livor mortis. След това тялото се охлажда до algor mortis и мускулите се втърдяват поради неконтролируемото струпване на калций в мускулните влакна. Това положение е известно като rigor mortis. Впоследствие ензимите – протеините, които форсират химичните реакции – разрушават клетъчните стени и освобождават своето наличие.
В същото време бактериите в нашия стомашно-чревен тракт излизат на независимост и се популяризират из цялото тяло. Те гълтам меките тъкани – [настъпва процеса на] изгниване – и газовете, които отделят, карат тялото да се издува. Rigor mortis завършва сега, в който мускулите биват унищожени, [телата] стартират да отделят мощни миризми и меките тъкани са разградени.
Това са вътрешните фактори, само че съществуват и външни, които въздействат на процесите на разложение, в това число температура, интензивност на насекомите, закопаване или повиване на тялото, както и съществуване на огън или вода.
Мумифицирането – изсушаването на тялото – се случва в сухи условия. Или при ниски, или при високи температури.
Във влажни среди без О2 може да се образува адипоцир – т.е. водата да разгради мастните кафези и да ги трансформира в сходен на восък материал поредством процеса на хидролиза. Това восъчно покритие може да извършва ролята на преграда върху горната част на кожата и да я защищити и резервира.
В множеството случаи обаче меките тъкани ще изчезнат и ще оголят скелета. Тези твърди тъкани са доста по-устойчиви и могат да оцелеят в продължение на хиляди години.
Възпиране на разлагането
Как обаче стоят нещата със гибелта [в космоса] – така наречен последна граница?
Е, другата гравитация на останалите планети несъмнено ще повлияе на стадия livor mortis. Отсъствието ѝ в галактическото пространство пък ще попречи на натрупването на кръвта.
Ако се намираме в галактически костюм, rigor mortis отново ще настъпи, защото е резултат от прекъсването на телесните функционалности. И бактериите от стомашно-чревния тракт отново ще обхванат меките тъкани. Тези бактерии обаче се нуждаят от О2, с цел да действат обикновено и лимитираните ресурси от въздух биха забавили доста процеса.
Почвените микроби също подкрепят разлагането. Ето за какво която и да е планетарна среда, която възпира микробната функционалност (например рискова суша), усилва възможностите меките тъкани да се запазят.
Освен това когато нашите тела се разлагат в условия, които се разграничават доста от земните, външните фактори ще усложняват обстановката в допълнение. Да вземем за образец скелета. Когато сме живи, костта съставлява жив материал, който се състои от органични материали, в това число кръвоносни съдове и колаген, както и от неорганични, подредени в кристална конструкция.
Обикновено органичният съставен елемент ще се разложи. Съответно скелетите, които виждаме в музеите, съставляват най-вече неорганични остатъци. В изключително киселинните почви обаче, които евентуално ще открием на други планети, може да се случи тъкмо противоположното – неорганичният съставен елемент да изчезне и да останат само меките тъкани.
На Земята разлагането на човешките остатъци образува част от една уравновесена екосистема, в която питателните субстанции се рециклират от живите организми (например инсекти, микроби и даже растения). Различните среди на другите планети няма да са еволюирали по този начин, че да се възползват от телата ни по същия ефикасен метод. Освен това на планетите в нашата система не се срещат инсекти хранещи се с мърша животни.
Условията на Марс обаче наподобяват пустинните и това значи, че меките тъкани ще изсъхнат, a обрулените от вятъра седименти ще еродират и увредят скелета по същия метод, по който следим и тук на Земята.
Сухата среда на Марс. Източник: Pixabay, CC BY-NC
Температурата също е основен фактор при разлагането. На Луната да вземем за пример температурите могат да варират от 120°C до -170°C. Телата ни надлежно могат да проявят признаци на подтиквана от топлината смяна или вреди, породени от студа.
Според мен обаче е евентуално останките ни да продължат да наподобяват човешки, защото процесите на разложение – такива, каквито следим на Земята – няма да настъпят в своята целокупност. Нашите тела ще бъдат „ извънземните “ в космоса. Може би евентуално ще би трябвало да открием нова форма на погребална процедура – такава, при която не се нуждаем от висока сила, с цел да кремираме тялото, или която не изисква копаенето на гробове в една сурова и негостоприемна среда.
Автор: Тим Томпсън (Tim Thompson), декан по науките за здраве и живот, професор по приложна биологична антропология, Университета Тийссайд (Teesside University).
Тази публикация е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с общителното единодушие на нейния създател. Прочетете оригиналната статия тук.
