Глад за БГ гурбетчии в ЕС заради кризата с COVID-19, къде им е най-зле и къде най-добре
Коронавирусът извади мръсните ризи от нивите на Европейския съюз. Заради блокадите се оказа, че богатите страни на Общността няма да могат да прибират реколтите си тази година и незабавно се нуждаят от служащи, осведоми "Монитор ".
Италия разгласи, че без 200 хиляди души няма да може обере зеленчуците си, почти същото е ситуацията и с Германия. От друга страна, нескрито започнаха да излизат самопризнания.
Британците ревнаха: Българите да дойдат, другояче оставаме без...
Те до момента бяха обществена загадка и за служителите в Брюксел, и за всички равнища на управляващите в Европа. Факт е, че множеството от тези полски служащи са в множеството случаи незащитени обществено.
Тъжно
Работят на черно, без осигуровки и без никаква сигурност за здравето и старините си. Една от водещите в това отношение е Италия. Тъжна, по този начин с една дума дефинира обстановката на този пазар българката Рада Генова, която живее на Ботуша. На север земеделието е проведено в агроферми. Хората са с контракти и те ще получат компенсации, които страната заплаща на фирмите при нужда.
На юг обаче обстановката е страшна. Всяка вечер има телевизионни репортажи за земеделските служащи, които не са обезпечени по никакъв метод. В Пулия, Калабрия работят хора от Африка, Молдова, Румъния, както и български роми. Огромни плантации с домати, портокали, лимони. Публична загадка е, че те са под властта на мафията в множеството случаи, сподели тя. И хората са незащитени.
Пиренеи
Малко по-различна е обстановката в Испания. Трябва да имаш 365 дни за последните шест години, с цел да излезеш на борсата за четири месеца. Ще получаваш към 800-850 евро на месец, описа земляк, който от 20 години живее и работи на Пиренеите, най-много в лозята. Ако работата е по-тежка - да мъкнеш щайги, да вземем за пример са нужни 272 дни. Друг е въпросът, че работодателите доста постоянно злоупотребяват и 25 дни работа на полето ги смятат писмено за 15 дни, сподели още той.
Гърция
Гърците много-много не обичат да обезпечават българите. Нито домашните помощници, нито тези, които работят на полето, описа Катя Георгиева, която от дълги години живее в южната ни съседка. От това, което зная, вземат от 8-10 - най-много 20 евро на час на полето нашите сънародници, сподели тя.
Според Виолета Златева, която е ръководител на синдиката на самонаетите в България, има дами от региона на Гоце Делчев, които си докарват по 800 евро на месец на тютюн в Гърция. Повечето от тях пътуват всеки ден, тъй като им излиза по-евтино. Не са ми казвали да ги обезпечават, само че очевидно съумяват да си докарат по някой лев повече, в сравнение с в България.
Нидерландия
Тя добави, че най-недоволни са наши българи от Нидерландия. Дори доста от членовете в нейната организация са се върнали прибързано от оранжериите в тази страна. Работи се при доста тежки условия, зной, по 10 часа, не им обезпечават квартири, даже и по-евтини. В оранжериите и на полето обстановката за служащите е сходна и във Англия, добави тя. Дори не са поискали да споделят каква е надницата им.
Франция
Единственият ярък лъч към служащите на полето е във Франция, сподели Златева. Бивши шивачки от Южна България работят по няколко месеца в Северна Франция в овощни градини. Работодателите им обезпечават евтини квартири, в които те живеят по няколко души. Повечето съумяват да изкарат по 1500-1800 евро месечно.
Плащат им се и спомагателните часове, ако желаят да работят, сподели тя. Дори и за един ден работа ти към този момент си обезпечен в Страната на петела като аграрни служащ. За осем години нашите дами могат да аплайват за минимална пенсия, която от тук надали ще получат. Причината е, че като някогашни шивачки работодателите им не са ги осигурявали в България.
Брюксел
Всички тези обстоятелства служителите от Брюксел чудесно ги знаят. Европейските синдикати в земеделието, както и работодателски организации в агросектора от дълго време бият камбаната, че би трябвало да има европейско законодателство, което да обезпечава заслужено сезонните служащи. До този миг такова няма.
Обезпеченост
Тази година българското земеделие ще бъде обезпечено със сезонни служащи в земеделието.
Това заяви пред „ Телеграф” министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева.
От друга страна сме очевидци на нарастване на безработицата поради рецесията. Съветвам работодателите в земеделието да бъдат по-активни и да създадат нужното, с цел да изискат работна ръка, сподели тя.
Зелен кулоар
Сега обаче богатите западни страни сигнализираха, че няма кой да им прибере аспержите. И че храната на Европейски Съюз е под опасност. Брюксел в края на предходната седмица реши, че би трябвало да има зелен кулоар за сезонни служащи в земеделието, най-вече от Изток към Запад. Не са ясни параметрите на обезпеченост на тези хора, които ще работят в зони, мощно застрашени от ковид.
Ние не можем да ги спрем. Решението ще е тяхно, никой не може да ги задължи да рискуват живота си, разяснява министърът на земеделието Десислава Танева.
Така служащите в земеделието се оказват още веднъж от страната на постоянно губещите. Отивайки в западните страни, те ще получават може би малко повече от това, което ще вземат тук. Но пък ще рискуват живота си. А тези, които остават в България, нямат съвсем никакъв избор заради напор от безработни на пазара на труда.
Германия пуска общо 80 000 сезонни служащи през април и май
Германия ще пусне задгранични служащи в страната, които да оказват помощ за прибиране на реколтата от плодове и зеленчуци, разгласи немското държавно управление в четвъртък, заяви aljazeera.com. Така ще бъдат разхлабени предходните рестрикции за пътешестване, въведени поради битката с пандемията от ковид.
Страните от Европейски Съюз, в това число Германия, вкараха надзор по границите, с цел да предотвратят
разпространението на вируса. Това обаче докара до непряк резултат – служащите не могат да пътуват до тяхната месторабота. Повечето от тези служащи идват от страните от източната част на Европейски Съюз, в това число Полша, Румъния и България.
Европейската комисия в понеделник също даде зелена светлина европейските страни да разрешат на стотици хиляди сезонни служащи, които засаждат и събират реколтата, да пресичат границите, без значение от националните ограничения против ковид.
Германското земеделско министерство разгласи в четвъртък, че е постигнало съглашение с вътрешното министерство да пусне до 40 000 сезонни служащи в страната през април и още 40 000 през май. Работниците ще пътуват със аероплан вместо с рейсове, като мярка против опасността от ковид, изясни аграрното ведомство на Германия.
Друга мярка планува сезонните служащи да минат медицински инспекции. Освен това те ще би трябвало да пазят отдалеченост един от различен, до момента в който работят. Отделно от това местата, където ще бъдат настанявани, ще бъдат запълнени на половина по отношение на естествения брой хора.
Двете министерства оповестиха също по този начин, че се опитат да привлекат в допълнение 10 000 души за работа във фермите, в това число безработни, студенти, краткотрайно изгубили работата си и лица, търсещи леговище.
Италия разгласи, че без 200 хиляди души няма да може обере зеленчуците си, почти същото е ситуацията и с Германия. От друга страна, нескрито започнаха да излизат самопризнания.
Британците ревнаха: Българите да дойдат, другояче оставаме без...
Те до момента бяха обществена загадка и за служителите в Брюксел, и за всички равнища на управляващите в Европа. Факт е, че множеството от тези полски служащи са в множеството случаи незащитени обществено.
Тъжно
Работят на черно, без осигуровки и без никаква сигурност за здравето и старините си. Една от водещите в това отношение е Италия. Тъжна, по този начин с една дума дефинира обстановката на този пазар българката Рада Генова, която живее на Ботуша. На север земеделието е проведено в агроферми. Хората са с контракти и те ще получат компенсации, които страната заплаща на фирмите при нужда.
На юг обаче обстановката е страшна. Всяка вечер има телевизионни репортажи за земеделските служащи, които не са обезпечени по никакъв метод. В Пулия, Калабрия работят хора от Африка, Молдова, Румъния, както и български роми. Огромни плантации с домати, портокали, лимони. Публична загадка е, че те са под властта на мафията в множеството случаи, сподели тя. И хората са незащитени.
Пиренеи
Малко по-различна е обстановката в Испания. Трябва да имаш 365 дни за последните шест години, с цел да излезеш на борсата за четири месеца. Ще получаваш към 800-850 евро на месец, описа земляк, който от 20 години живее и работи на Пиренеите, най-много в лозята. Ако работата е по-тежка - да мъкнеш щайги, да вземем за пример са нужни 272 дни. Друг е въпросът, че работодателите доста постоянно злоупотребяват и 25 дни работа на полето ги смятат писмено за 15 дни, сподели още той.
Гърция
Гърците много-много не обичат да обезпечават българите. Нито домашните помощници, нито тези, които работят на полето, описа Катя Георгиева, която от дълги години живее в южната ни съседка. От това, което зная, вземат от 8-10 - най-много 20 евро на час на полето нашите сънародници, сподели тя.
Според Виолета Златева, която е ръководител на синдиката на самонаетите в България, има дами от региона на Гоце Делчев, които си докарват по 800 евро на месец на тютюн в Гърция. Повечето от тях пътуват всеки ден, тъй като им излиза по-евтино. Не са ми казвали да ги обезпечават, само че очевидно съумяват да си докарат по някой лев повече, в сравнение с в България.
Нидерландия
Тя добави, че най-недоволни са наши българи от Нидерландия. Дори доста от членовете в нейната организация са се върнали прибързано от оранжериите в тази страна. Работи се при доста тежки условия, зной, по 10 часа, не им обезпечават квартири, даже и по-евтини. В оранжериите и на полето обстановката за служащите е сходна и във Англия, добави тя. Дори не са поискали да споделят каква е надницата им.
Франция
Единственият ярък лъч към служащите на полето е във Франция, сподели Златева. Бивши шивачки от Южна България работят по няколко месеца в Северна Франция в овощни градини. Работодателите им обезпечават евтини квартири, в които те живеят по няколко души. Повечето съумяват да изкарат по 1500-1800 евро месечно.
Плащат им се и спомагателните часове, ако желаят да работят, сподели тя. Дори и за един ден работа ти към този момент си обезпечен в Страната на петела като аграрни служащ. За осем години нашите дами могат да аплайват за минимална пенсия, която от тук надали ще получат. Причината е, че като някогашни шивачки работодателите им не са ги осигурявали в България.
Брюксел
Всички тези обстоятелства служителите от Брюксел чудесно ги знаят. Европейските синдикати в земеделието, както и работодателски организации в агросектора от дълго време бият камбаната, че би трябвало да има европейско законодателство, което да обезпечава заслужено сезонните служащи. До този миг такова няма.
Обезпеченост
Тази година българското земеделие ще бъде обезпечено със сезонни служащи в земеделието.
Това заяви пред „ Телеграф” министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева.
От друга страна сме очевидци на нарастване на безработицата поради рецесията. Съветвам работодателите в земеделието да бъдат по-активни и да създадат нужното, с цел да изискат работна ръка, сподели тя.
Зелен кулоар
Сега обаче богатите западни страни сигнализираха, че няма кой да им прибере аспержите. И че храната на Европейски Съюз е под опасност. Брюксел в края на предходната седмица реши, че би трябвало да има зелен кулоар за сезонни служащи в земеделието, най-вече от Изток към Запад. Не са ясни параметрите на обезпеченост на тези хора, които ще работят в зони, мощно застрашени от ковид.
Ние не можем да ги спрем. Решението ще е тяхно, никой не може да ги задължи да рискуват живота си, разяснява министърът на земеделието Десислава Танева.
Така служащите в земеделието се оказват още веднъж от страната на постоянно губещите. Отивайки в западните страни, те ще получават може би малко повече от това, което ще вземат тук. Но пък ще рискуват живота си. А тези, които остават в България, нямат съвсем никакъв избор заради напор от безработни на пазара на труда.
Германия пуска общо 80 000 сезонни служащи през април и май
Германия ще пусне задгранични служащи в страната, които да оказват помощ за прибиране на реколтата от плодове и зеленчуци, разгласи немското държавно управление в четвъртък, заяви aljazeera.com. Така ще бъдат разхлабени предходните рестрикции за пътешестване, въведени поради битката с пандемията от ковид.
Страните от Европейски Съюз, в това число Германия, вкараха надзор по границите, с цел да предотвратят
разпространението на вируса. Това обаче докара до непряк резултат – служащите не могат да пътуват до тяхната месторабота. Повечето от тези служащи идват от страните от източната част на Европейски Съюз, в това число Полша, Румъния и България.
Европейската комисия в понеделник също даде зелена светлина европейските страни да разрешат на стотици хиляди сезонни служащи, които засаждат и събират реколтата, да пресичат границите, без значение от националните ограничения против ковид.
Германското земеделско министерство разгласи в четвъртък, че е постигнало съглашение с вътрешното министерство да пусне до 40 000 сезонни служащи в страната през април и още 40 000 през май. Работниците ще пътуват със аероплан вместо с рейсове, като мярка против опасността от ковид, изясни аграрното ведомство на Германия.
Друга мярка планува сезонните служащи да минат медицински инспекции. Освен това те ще би трябвало да пазят отдалеченост един от различен, до момента в който работят. Отделно от това местата, където ще бъдат настанявани, ще бъдат запълнени на половина по отношение на естествения брой хора.
Двете министерства оповестиха също по този начин, че се опитат да привлекат в допълнение 10 000 души за работа във фермите, в това число безработни, студенти, краткотрайно изгубили работата си и лица, търсещи леговище.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ