Симфониета Враца свири тази вечер със световна звезда - пианистът Бруно Канино
Концертът на 10 март е от поредицата „ Месец на клавишите в Симфониета Враца “, а солист е Бруно Канино (пиано) На диригентския пулт е Христо Павлов.
В програмата са включени: Ф. Менделсон – Концерт за пиано и оркестър № 2 в ре минор, оп. 40;
П. Чайковски – Симфония № 5 в ми минор, оп. 64
Маестро Христо Павлов споделя за пианиста Бруно Канино: „ Гостува ни международна звезда, именит пианист, който има издадени най-вече дискове и плочи в международната история.
Свирил е с всички велики реализатори, има и солови, доста известни записи, над 500 са неговите публично издадени плочи и дискове “.
Срещам ви с извънредно забавен човек и музикант. Бруно Канино споделя за слушателите на Дарик радио – чуйте в прикачения звуков файл
Това е второто ви посещаване във Враца, нали маестро Канино?
Да, пристигам с огромно наслаждение, предходната година свирих концерт за две пиана от Моцарт. Репетирахме тук във Враца +, а концерта беше в София.
-Къде сте роден, господин Канино?
Роден съм в преди хиляда години в Неапол. Сега обаче никой не ми остана там и го навестявам, единствено с цел да изсвирвам на концерти.
-Как решихте да станете музикант?
Заради мен взеха решение родителите ми. Страстта ми към музиката пристигна от операта. След войната ме заведоха родителите ми да гледаме Мадам Бътерфлай в спектакъл Сан Карло. И аз плаках.В къщи имахме пиано форте, баща ми, който беше инженер, свиреше на него. Свирех и аз по през целия ден, тъй като учебните заведения бяха затворени. След това фамилията ме заведе при един преподавател маестро Витале, който сподели, ще го взема, само че да не свири повече опери. Така една година страдах по операта, само че след това го претърпях.
-Представете си, че не сте пианист? Какво друго бихте желали да вършиме?
Не съм мислил по въпроса, само че в действителност доста ми харесваше да съм преподавател по латински език, да съм водач на такси или кондуктор на трен. Това са такива детски фантазии.
Щастливец съм, тъй като върша това, което обичам.
-Какво ви дава музиката – музиката приказва за всичко, пианото е инструмент по-богат от всички.
-Имате ли внуци, които харесват музиката?
Да имам единствено две внучки, само че не едната ми щерка свири на виола, а другата е част от любителски оркестър, с който изнасят концерти.
От 72 години съм гражданин на Милано. През 50-те години имаше огромна разлика сред Севера и юга. Но аз не съм усетил никаква разлика за благополучие.
Интервюто е от 8 март. Резонно го запитвам какво мисли за този ден, който също почитат в Италия.
За Жените?– имам 5 дами вкъщи. Две дъщери, 2 внучки и брачната половинка ми.
Считам, чет е са привилегировани в света – единствено те могат да доведат децата на тоя свят. Имаме в Италия жена министър ръководител, на опозицията ни е също жена.Считам, че пътят е на еманципацията на света.
-Как ви се коства нашия оркестър?
О, прелестни са, доста млад оркестър, аз съм идвал към този момент 8-9 или 10 пъти в България. 1968 година съм пристигнал за първи път. Свирил съм в София, Казанлък, Бургас, два пъти фестивала във Варна. Виолинистът Сашко Гаврилов е мой огромен другар и музикант.
За край го запитвам къде ще бъде през идващите месеци.Накъде след концерта във Враца?
Връщам се вкъщи. После във Виена, по-късно в Южна Африка. А през август и септември, в случай че съм жив, два пъти в Япония.
Сбогуваме се, с цел да го оставя да поеме мирис преди подготовката с оркестъра. Той сяда зад пианото и леко прегъва листа на партитурата – с цел да не губи време при прелистването, до момента в който свири. Леко извит от тежестта на години, само че когато стартира да свири, усещаш онази лекост на придвижванията, която е присъща единствено на огромния гений.
Бруно Каниное роден на 30 декември1935 година,Неапол) е италиански пианист,клавесинист, възпитател и композитор.
Започва да учи пиано вНеаполската консерваторияприВинченцо Виталии завършваМиланската консерватория, където учи и комбинация приБруно Бетинели.
През1968 г.заедно с цигуларкатаМариана Сирбуи виолончелиста Роко Филипини, създаваМиланското трио, обикаля с него из Европа, Северна и Южна Америка и Австралия.
Свирил е в отбор сКати Бербериан,Виктория Мулова,Салваторе Акардо,Ицхак Пърлман,Северино Газелони,Лин Харели други, свирил е с най-големите оркестри под управлението наРикардо Мути,Клаудио Абадо,Бруно Мадерна,Рикардо Чайли,Волфганг Завалиш,Пиер Булез.
Репертоарът на майсторавключваВивалди,Бах,Хайдн,Самартини,Менделсон,Равел,Дебюси,Стравински,Барток,Хиндемит,Прокофиев.Канино е първият реализатор на редица творби наЯнис Ксенакис,Волфганг Рим,Маурисио Кагел,Лучано Берио,Силвано Бусотии други модерни композитори, които му посвещават композиции.
Артистичен шеф на Младежкия оркестърнаГенуа,музикален директорна Венецианскотобиенале(1999-2001).Преподава в Миланската консерватория, Висшето музикално училищев Берни води майсторски класове в Италия, Испания, Германия, Франция, Швейцария и Япония.
В програмата са включени: Ф. Менделсон – Концерт за пиано и оркестър № 2 в ре минор, оп. 40;
П. Чайковски – Симфония № 5 в ми минор, оп. 64
Маестро Христо Павлов споделя за пианиста Бруно Канино: „ Гостува ни международна звезда, именит пианист, който има издадени най-вече дискове и плочи в международната история.
Свирил е с всички велики реализатори, има и солови, доста известни записи, над 500 са неговите публично издадени плочи и дискове “.
Срещам ви с извънредно забавен човек и музикант. Бруно Канино споделя за слушателите на Дарик радио – чуйте в прикачения звуков файл
Това е второто ви посещаване във Враца, нали маестро Канино?
Да, пристигам с огромно наслаждение, предходната година свирих концерт за две пиана от Моцарт. Репетирахме тук във Враца +, а концерта беше в София.
-Къде сте роден, господин Канино?
Роден съм в преди хиляда години в Неапол. Сега обаче никой не ми остана там и го навестявам, единствено с цел да изсвирвам на концерти.
-Как решихте да станете музикант?
Заради мен взеха решение родителите ми. Страстта ми към музиката пристигна от операта. След войната ме заведоха родителите ми да гледаме Мадам Бътерфлай в спектакъл Сан Карло. И аз плаках.В къщи имахме пиано форте, баща ми, който беше инженер, свиреше на него. Свирех и аз по през целия ден, тъй като учебните заведения бяха затворени. След това фамилията ме заведе при един преподавател маестро Витале, който сподели, ще го взема, само че да не свири повече опери. Така една година страдах по операта, само че след това го претърпях.
-Представете си, че не сте пианист? Какво друго бихте желали да вършиме?
Не съм мислил по въпроса, само че в действителност доста ми харесваше да съм преподавател по латински език, да съм водач на такси или кондуктор на трен. Това са такива детски фантазии.
Щастливец съм, тъй като върша това, което обичам.
-Какво ви дава музиката – музиката приказва за всичко, пианото е инструмент по-богат от всички.
-Имате ли внуци, които харесват музиката?
Да имам единствено две внучки, само че не едната ми щерка свири на виола, а другата е част от любителски оркестър, с който изнасят концерти.
От 72 години съм гражданин на Милано. През 50-те години имаше огромна разлика сред Севера и юга. Но аз не съм усетил никаква разлика за благополучие.
Интервюто е от 8 март. Резонно го запитвам какво мисли за този ден, който също почитат в Италия.
За Жените?– имам 5 дами вкъщи. Две дъщери, 2 внучки и брачната половинка ми.
Считам, чет е са привилегировани в света – единствено те могат да доведат децата на тоя свят. Имаме в Италия жена министър ръководител, на опозицията ни е също жена.Считам, че пътят е на еманципацията на света.
-Как ви се коства нашия оркестър?
О, прелестни са, доста млад оркестър, аз съм идвал към този момент 8-9 или 10 пъти в България. 1968 година съм пристигнал за първи път. Свирил съм в София, Казанлък, Бургас, два пъти фестивала във Варна. Виолинистът Сашко Гаврилов е мой огромен другар и музикант.
За край го запитвам къде ще бъде през идващите месеци.Накъде след концерта във Враца?
Връщам се вкъщи. После във Виена, по-късно в Южна Африка. А през август и септември, в случай че съм жив, два пъти в Япония.
Сбогуваме се, с цел да го оставя да поеме мирис преди подготовката с оркестъра. Той сяда зад пианото и леко прегъва листа на партитурата – с цел да не губи време при прелистването, до момента в който свири. Леко извит от тежестта на години, само че когато стартира да свири, усещаш онази лекост на придвижванията, която е присъща единствено на огромния гений.
Бруно Каниное роден на 30 декември1935 година,Неапол) е италиански пианист,клавесинист, възпитател и композитор.
Започва да учи пиано вНеаполската консерваторияприВинченцо Виталии завършваМиланската консерватория, където учи и комбинация приБруно Бетинели.
През1968 г.заедно с цигуларкатаМариана Сирбуи виолончелиста Роко Филипини, създаваМиланското трио, обикаля с него из Европа, Северна и Южна Америка и Австралия.
Свирил е в отбор сКати Бербериан,Виктория Мулова,Салваторе Акардо,Ицхак Пърлман,Северино Газелони,Лин Харели други, свирил е с най-големите оркестри под управлението наРикардо Мути,Клаудио Абадо,Бруно Мадерна,Рикардо Чайли,Волфганг Завалиш,Пиер Булез.
Репертоарът на майсторавключваВивалди,Бах,Хайдн,Самартини,Менделсон,Равел,Дебюси,Стравински,Барток,Хиндемит,Прокофиев.Канино е първият реализатор на редица творби наЯнис Ксенакис,Волфганг Рим,Маурисио Кагел,Лучано Берио,Силвано Бусотии други модерни композитори, които му посвещават композиции.
Артистичен шеф на Младежкия оркестърнаГенуа,музикален директорна Венецианскотобиенале(1999-2001).Преподава в Миланската консерватория, Висшето музикално училищев Берни води майсторски класове в Италия, Испания, Германия, Франция, Швейцария и Япония.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ