Жители на Херсон разказват за живота под руска окупация
Контраофанзивата на Украйна в окупирани региони в източната и южна част на страната се забавя. Това обявиха от Киев и военни анализатори, макар че Украйна съумя да си върне 5 обитаеми места. Руските сили укрепват фронтовите линии и се прегрупират след украинските триумфи.
Седмица откакто украинските сили си върнаха Велика Олександривка, в региона на Херсон, локални споделят за живота си под окупация. След близо 7 месеца в селището са останали отломки от здания и опустошения.
58-годишният Олександр, който е бил секретар по образованието и културата, споделя, че е бил похитен веднъж от съветските войски. Пуснали го след няколко часа, откакто разбрали, че не разполага с информация за украинските сили.
Първата компликация беше физическата, втората - психическата. Физическа, когато имаше прекалено много обстрели и части, шрапнели летяха на всички места, или удряха къщите и ги унищожаваха изцяло, или когато летяха и ти искаш да се скриеш някъде. Аз съм оптимист човек, само че към момента ме е боязън. Виждате, войната към момента не е завършила.
Олександр Солтан
Хората тук не са могли да вървят свободно по улиците, с наложени вечерни часове, без магазини или работещи институции, постоянно без електричество и вода.
" Не се усещах свободен, ходех по улиците и постоянно се обръщах обратно. Зрението ми не е толкоз положително, защото съм възрастен човек. Забелязвате по какъв начин съветските бойци вършат нещо, само че вие не ги гледате, тъй като не знаете какво им се случва в главите ", споделя Александър Михалченко.
Местните са прекарвали множеството от времето си в изби или при съседи, с цел да се скрият от бомбите. През август, след съветски удар, къщата на Татяна е унищожена.
Това е цялостна злополука, рева от месец, към момента съм в потрес, не мога да се възстановя от това възприятие: изгубих всичко - в този момент, когато съм на 72 години, и това е. Останах с нищо.
Татяна Пацук
Дъщерята, внуците и правнуците на Татяна си тръгнали още през март, при започване на окупацията, само че тя отказала да напусне дома, който е построила и в който е живяла повече от 30 години.
Седмица откакто украинските сили си върнаха Велика Олександривка, в региона на Херсон, локални споделят за живота си под окупация. След близо 7 месеца в селището са останали отломки от здания и опустошения.
58-годишният Олександр, който е бил секретар по образованието и културата, споделя, че е бил похитен веднъж от съветските войски. Пуснали го след няколко часа, откакто разбрали, че не разполага с информация за украинските сили.
Първата компликация беше физическата, втората - психическата. Физическа, когато имаше прекалено много обстрели и части, шрапнели летяха на всички места, или удряха къщите и ги унищожаваха изцяло, или когато летяха и ти искаш да се скриеш някъде. Аз съм оптимист човек, само че към момента ме е боязън. Виждате, войната към момента не е завършила.
Олександр Солтан
Хората тук не са могли да вървят свободно по улиците, с наложени вечерни часове, без магазини или работещи институции, постоянно без електричество и вода.
" Не се усещах свободен, ходех по улиците и постоянно се обръщах обратно. Зрението ми не е толкоз положително, защото съм възрастен човек. Забелязвате по какъв начин съветските бойци вършат нещо, само че вие не ги гледате, тъй като не знаете какво им се случва в главите ", споделя Александър Михалченко.
Местните са прекарвали множеството от времето си в изби или при съседи, с цел да се скрият от бомбите. През август, след съветски удар, къщата на Татяна е унищожена.
Това е цялостна злополука, рева от месец, към момента съм в потрес, не мога да се възстановя от това възприятие: изгубих всичко - в този момент, когато съм на 72 години, и това е. Останах с нищо.
Татяна Пацук
Дъщерята, внуците и правнуците на Татяна си тръгнали още през март, при започване на окупацията, само че тя отказала да напусне дома, който е построила и в който е живяла повече от 30 години.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ