След заседание на Конституционния съд остана възможността работодателите да бавят заплати
Конституционният съд (КС) не съумя да стигне до решение по настояването на омбудсмана Мая Манолова против нормата от Кодекса на труда, която разрешава на шеф да изплаща 60% от трудовото заплащане при усложнения. Според редица адвокати текстът опонира на главния закон. С неналичието на решение конституционните съдии на процедура отхвърлят настояването на Манолова.
Четирима съдии са подкрепили омбудсмана, заяви в. " Сега ". Това са ръководителят на съда Борис Велчев, Стефка Стоева, Константин Пенчев и Мариана Карагьозова. Двама членове на Конституционен съд считат, че настояването въобще не е възможно - Гроздан Илиев и Георги Ангелов. Шестимата, които са срещу настояването на омбудсмана са - Анастас Анастасов, Кети Маркова, Румен Ненков, Таня Райковска, Филип Димитров и Цанка Цанкова.
" Член 245, алинея 1 от Кодекса на труда (КТ) планува, че макар добросъвестното осъществяване на трудовите отговорности от служащия или служителя, работодателят може да му изплаща единствено 60 на 100 от брутното му трудово заплащане, само че не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Тази част от законовата норма опонира на редица конституционни повели. Тя е в прорез с член 48, алинея 5 от конституцията, където се планува, че " Работниците и чиновниците имат право на възнаграждение, съответстващо на осъществената работа. ", разяснява преди година проф. Васил Мръчков пред " Правен свят ".
Посочената наредба на Кодекса на труда опонира и на член 48, алинея 1 от конституцията, съгласно която жителите имат право на труд и страната поставя грижи за неговото реализиране, които включват и цялостното му възнаграждение, прибавя проф. Мръчков. И цитира мнение на Конституционния съд от 2010 година, съгласно което " правото на труд е безсмислено, в случай че против него не стои насрещно обвързване за възнаграждение на заплащане. "
В същия член 242 на КТ, е планувано, че " разликата до цялостния размер на заплатата може да се желае от работодателя и се изплаща в допълнение дружно с лихвата ", откакто бъде преодоляно усложнението на работодателя.
Сред тематиките на днешното съвещание на Конституционен съд беше и настояването на 62-ма депутати от Българска социалистическа партия съдът да се произнесе опонира ли на Конституцията отводът на Народното събрание да одобри оставката на Делян Добрев. Преди време стана известно, че до момента в който делото е в Конституционния съд, Добрев е отдръпнал оставката си от деловодството на Народното събрание.
Днес Конституционен съд одобри отдръпването на оставката като новопостъпило доказателство. Съдът би трябвало да реши дали да приключи делото заради липса на предмет или да се произнесе по кардиналния въпрос може ли Народното събрание да гласоподава и отхвърли непринудено подадена оставка на народен представител.
Решение по този проблем се чака след седмица.
Конституционните съдии позволиха за разглеждане всъщност настояването на Върховния касационен съд за оповестяване на противоконституционност на последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, след които делата за корупция по високите етажи на властта бяха преместени от Софийския градски съд в Специализирания углавен съд. Промените бяха гласувани през лятото и влязоха в действие през ноември. Докладчик по делото е някогашният заместник-председател на Върховен касационен съд Таня Райковска.
Конституционен съд позволи за разглеждане всъщност и делото, формирано по искане на пленума на Върховния административен съд (ВАС) дали Конституцията ги задължава да преглеждат като първа инстанция делата против актове на Министерски съвет и министрите. Според съдиите има неизясненост в нормата на главния закон, а това води и до нееднозначното ѝ пояснение.
Става въпрос за член 125, алинея 2 от Конституцията, съгласно който: " Върховният административен съд се произнася по разногласия за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона ". Докладчик е някогашният заместник-председател на Върховен административен съд Стефка Стоева.
Четирима съдии са подкрепили омбудсмана, заяви в. " Сега ". Това са ръководителят на съда Борис Велчев, Стефка Стоева, Константин Пенчев и Мариана Карагьозова. Двама членове на Конституционен съд считат, че настояването въобще не е възможно - Гроздан Илиев и Георги Ангелов. Шестимата, които са срещу настояването на омбудсмана са - Анастас Анастасов, Кети Маркова, Румен Ненков, Таня Райковска, Филип Димитров и Цанка Цанкова.
" Член 245, алинея 1 от Кодекса на труда (КТ) планува, че макар добросъвестното осъществяване на трудовите отговорности от служащия или служителя, работодателят може да му изплаща единствено 60 на 100 от брутното му трудово заплащане, само че не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Тази част от законовата норма опонира на редица конституционни повели. Тя е в прорез с член 48, алинея 5 от конституцията, където се планува, че " Работниците и чиновниците имат право на възнаграждение, съответстващо на осъществената работа. ", разяснява преди година проф. Васил Мръчков пред " Правен свят ".
Посочената наредба на Кодекса на труда опонира и на член 48, алинея 1 от конституцията, съгласно която жителите имат право на труд и страната поставя грижи за неговото реализиране, които включват и цялостното му възнаграждение, прибавя проф. Мръчков. И цитира мнение на Конституционния съд от 2010 година, съгласно което " правото на труд е безсмислено, в случай че против него не стои насрещно обвързване за възнаграждение на заплащане. "
В същия член 242 на КТ, е планувано, че " разликата до цялостния размер на заплатата може да се желае от работодателя и се изплаща в допълнение дружно с лихвата ", откакто бъде преодоляно усложнението на работодателя.
Сред тематиките на днешното съвещание на Конституционен съд беше и настояването на 62-ма депутати от Българска социалистическа партия съдът да се произнесе опонира ли на Конституцията отводът на Народното събрание да одобри оставката на Делян Добрев. Преди време стана известно, че до момента в който делото е в Конституционния съд, Добрев е отдръпнал оставката си от деловодството на Народното събрание.
Днес Конституционен съд одобри отдръпването на оставката като новопостъпило доказателство. Съдът би трябвало да реши дали да приключи делото заради липса на предмет или да се произнесе по кардиналния въпрос може ли Народното събрание да гласоподава и отхвърли непринудено подадена оставка на народен представител.
Решение по този проблем се чака след седмица.
Конституционните съдии позволиха за разглеждане всъщност настояването на Върховния касационен съд за оповестяване на противоконституционност на последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, след които делата за корупция по високите етажи на властта бяха преместени от Софийския градски съд в Специализирания углавен съд. Промените бяха гласувани през лятото и влязоха в действие през ноември. Докладчик по делото е някогашният заместник-председател на Върховен касационен съд Таня Райковска.
Конституционен съд позволи за разглеждане всъщност и делото, формирано по искане на пленума на Върховния административен съд (ВАС) дали Конституцията ги задължава да преглеждат като първа инстанция делата против актове на Министерски съвет и министрите. Според съдиите има неизясненост в нормата на главния закон, а това води и до нееднозначното ѝ пояснение.
Става въпрос за член 125, алинея 2 от Конституцията, съгласно който: " Върховният административен съд се произнася по разногласия за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона ". Докладчик е някогашният заместник-председател на Върховен административен съд Стефка Стоева.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ