Законът Пеевски за КТБ отиде в Конституционния съд
Конституционният съд бе сезиран за измененията в Закона за банковата неплатежоспособност, импортирани от Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, и признати през февруари от Народното събрание.
Искането за изговаряне по текстовете, добили популярност като закона "Пеевски " за КТБ, е импортирано от Търговската гилдия на Върховния касационен съд.
Търговската гилдия на Върховен касационен съд оспорва параграф 8 от Преходните и заключителни разпореждания, с които се придава назад деяние на новите учредения за нищожност на осъществени към този момент прихващания и други дейности.
По настояването е формирано конституционно дело 11 от 2018 година с докладчик арбитър Цанка Цанкова.
През март депутатите отхвърлиха ветото на президента Румен Радев върху измененията в Закона за банковата неплатежоспособност. Законът беше наново признат със 129 гласа "за " и 40 "против ". В поддръжка на президентското несъгласие гласоподаваха от Българска социалистическа партия и "Воля ".
Конкретно Законът "Пеевски " прогласи за недействително всяко прихващане, осъществено от заемодател или от банката, в случай че е направено след началната дата на несъстоятелността или след слагането на трезора под необикновен контрол. Законодателят е преуредил завършени все още на изменение на закона правни отношения, което е неприемливо една правова страна, безапелационни са висшите съдии.
Върховен касационен съд:
Търговската гилдия на Върховен касационен съд сезира Конституционен съд с искане за оповестяване на противоконституционност на норма от ЗИД на Закона за банковата неплатежоспособност (ДВ, бр. 22/2018 г.)
Търговската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) насочи до Конституционния съд на Република България (КС) искане за оповестяване противоконституционност на § 8 от Преходните и заключителни разпореждания (ПЗР) на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за банковата неплатежоспособност (ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) в частта, с която се придава назад деяние на член 59, алинея 5 и 6 от Закона за банковата неплатежоспособност (ЗБН), като опровержителен на член 4, алинея 1, член 6, алинея 2, член 17, алинея 1 и член 121, алинея 1 от Конституцията на Република България (КРБ).
Решението за отправяне на настояването до Конституционен съд е взето от Общото заседание на Търговската гилдия (ОСТК) по Протокол № 29/25.04.2018 година, като от присъстващите 20 висши съдии „ за “ са дали своят вот 14, а 6 са дали своят вот „ срещу “.
В настояването се показва, че плануваното назад деяние в § 8 от ЗИД на ЗБН е противоконституционно в частта, обвързвана с член 59, алинея 5 и 6 от ЗБН, защото: 1. Накърнява добитите права, заради придаденото назад деяние на регулираща ги материалноправна норма, без изменението на закона да е обусловено от отбрана на значим публичен интерес, не е налице нито неотложна нужда от такова изменение, нито смяната е съразмерна за страните по материалното правоотношение; 2. Чрез противоположното деяние се основават два успоредни режима, единият облекчава, а другият затруднява ситуацията на всяка от страните по делата (в взаимозависимост от процесуалното й качество), с което се основава неравноправно отнасяне на гражданските и стопанските субекти, участващи в производството по банкова несъстоятелност; 3. Нарушено е условието за правова страна в материалноправен смисъл, а точно законодателството да дава отговор на правилото на непоклатимост и предвидимост.
Разпоредбата на § 8 гласи: „ Чл. 59, алинея 5, 6 и 7 се ползват от 20.06.2014 година “. С член 59 от ЗБН се регламентират редът и изискванията, при които заемодател в производството по банкова неплатежоспособност може да извърши прихващане (на вземането си) със свое обвързване към банката. В редакцията на алинея 5 преди оспорваното изменение законодателят е регламентирал прогласяването за недействително eх lege по отношение на кредиторите на несъстоятелността всяко прихващане, без значение от това по кое време са зародили насрещните отговорности, в случаите, когато то е осъществено от заемодател или от банката: а) след началната дата на неплатежоспособност; б) след датата на слагане на банката под специфичен контрол при изискванията на Закона за кредитните институции (ЗКИ), включващ наложена мярка по член 116, алинея 2, т. 2 от ЗКИ (спиране за избран период напълно или отчасти осъществяването на всички или на някои от отговорностите й), в случай че тази дата предшества датата по т. 1. Алинея 6 регламентира отсрочване на действието на прогласеното за недействително на съображение миналата алинея прихващане до осъществяване на окончателната сметка за систематизиране с оглед залегналото в алинея 5 изискване за реалност за частта от вземането, която кредиторът би получил при систематизиране на осребреното имущество.
С приемането на § 8 от ЗИД на ЗБН законодателят е придал назад деяние към 20.06.2014 година на плануваните в член 59, алинея 5 от ЗБН учредения за относителна нищожност ex lege на осъществени от кредитори на банката или от самата банка прихващания. Същевременно с § 3 е променен член 62, алинея 1 от ЗБН, като е удължен срокът за предявяването на исковете от 2-годишен на 5-годишен. В настояването до Конституционен съд написа: „ В резултат на тези промени в уредбата следва, че е предоставена опция на синдика, Фонда или на заемодател с конкурентно взимане да предявят искове за прогласяване за недействителни във връзка с кредиторите на масата на несъстоятелността на прихващания, при които заемодател на банката е погасил през интервала 20.06.2014 – 28.11.2014 година свои отговорности към нея посредством прихващане със свое насрещно взимане. Последицата от уважаване на такива искове би била, че по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността и по отношение на синдиците на банката прихващането би се смятало за нестанало. В тази догадка вземането на банката по отношение на кредитора би възобновило съществуването си и би станало неотложно изискуемо. Същевременно обаче вземането на кредитора към банката, което е било прихванато, не би било обновено. Нещо повече, то би се смятало за погасено според член 110, алинея 1 от ЗБН, заради непредявяването му по реда и в периодите на член 63 и сл. от ЗБН. То не е било предявено, поради зачетеното от кредитора погасително деяние на прихващането. “ Според ОСТК по силата на придаденото назад деяние с § 8 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗБН кредиторът на банката със декларирано за прихващане и към този момент прихванато и погасено взимане, би се трансформирал в неин дебитор, без да има опция да осъществя своето взимане в това или което и да е друго произвеждане.
Върховните съдии са безапелационни, че с приемането на оспорената норма законодателят е преуредил завършени все още на изменение на закона правни отношения (същинска ретроактивност), която, както неведнъж е имал случай да уточни Конституционен съд, е в прорез с правилото на член 4, алинея 1 от Конституция на Република България, въвеждащ противоконституционност на правни правила, нарушаващи правната сигурност, погасяващи добити права и рушащи доверието в правната система.
В настояването до Конституционен съд се припомня, че според член 121, алинея 1 от Конституция на Република България съдилищата обезпечават тъждество и условия за състезателност на страните в правосъдния развой, а производството по делата – установяването на истината. В претекстовете на ОСТК написа: „ Защитата на правната сигурност и равенството на правата на страните е освен парламентарен принцип, залегнал в член 6, алинея 2 от Конституцията, а и главен принцип на практиката на Съд на Европейския съюз. В случая, преуреждането (ex tunc) на завареното материално правно отношение утежнява правното състояние на едната от страните по него и основава права за другата. За едната страна реализирането на материалното й право (прогласеното за непогасено вземане) с изменението на член 62, алинея 1 от ЗБН с § 3 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗБН е предоставена и спомагателна процесуална опция да стори това, посредством продължение на периода. Същевременно, за насрещната страна по материалното правно отношение се преклудира опцията за реализация на вземането в производството по неплатежоспособност, защото липсва симетрична смяна в периодите за предявяване на вземанията. Не единствено това, преклудира се и опцията на тази страна да предяви вземането си в друго правосъдно произвеждане. “ Равенството на страните в производството по каузи значи най-малкото насрещните страни в производството да разполагат с еднакъв набор средства и благоприятни условия за реализиране на преференциален за всяка от тях резултат. С приемането на атакуваната норма това равновесие е очевидно нарушено в интерес на една от страните, доколкото постигането на характерните за нея задания и цели в производството се облекчава.
В настояването написа още, че вследствие на изместването обратно във времето на действието на критериите за нищожност, тези от кредиторите, които, разчитайки на погасителния резултат на фактически прихващане, не са предявили вземането си по реда и в периодите на член 63 и сл. от ЗБН, губят правото си на благосъстоятелност върху него, без опция за отбраната му по различен ред. Това е в несъгласие както с правилата на правовата и демократична страна, залегнали в преамбюла на Конституция на Република България, по този начин и с член 17, алинея 1 от нея („ правото на благосъстоятелност и на заместничество се подсигурява и пази от закона “).
Искането за изговаряне по текстовете, добили популярност като закона "Пеевски " за КТБ, е импортирано от Търговската гилдия на Върховния касационен съд.
Търговската гилдия на Върховен касационен съд оспорва параграф 8 от Преходните и заключителни разпореждания, с които се придава назад деяние на новите учредения за нищожност на осъществени към този момент прихващания и други дейности.
По настояването е формирано конституционно дело 11 от 2018 година с докладчик арбитър Цанка Цанкова.
През март депутатите отхвърлиха ветото на президента Румен Радев върху измененията в Закона за банковата неплатежоспособност. Законът беше наново признат със 129 гласа "за " и 40 "против ". В поддръжка на президентското несъгласие гласоподаваха от Българска социалистическа партия и "Воля ".
Конкретно Законът "Пеевски " прогласи за недействително всяко прихващане, осъществено от заемодател или от банката, в случай че е направено след началната дата на несъстоятелността или след слагането на трезора под необикновен контрол. Законодателят е преуредил завършени все още на изменение на закона правни отношения, което е неприемливо една правова страна, безапелационни са висшите съдии.
Върховен касационен съд:
Търговската гилдия на Върховен касационен съд сезира Конституционен съд с искане за оповестяване на противоконституционност на норма от ЗИД на Закона за банковата неплатежоспособност (ДВ, бр. 22/2018 г.)
Търговската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) насочи до Конституционния съд на Република България (КС) искане за оповестяване противоконституционност на § 8 от Преходните и заключителни разпореждания (ПЗР) на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за банковата неплатежоспособност (ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) в частта, с която се придава назад деяние на член 59, алинея 5 и 6 от Закона за банковата неплатежоспособност (ЗБН), като опровержителен на член 4, алинея 1, член 6, алинея 2, член 17, алинея 1 и член 121, алинея 1 от Конституцията на Република България (КРБ).
Решението за отправяне на настояването до Конституционен съд е взето от Общото заседание на Търговската гилдия (ОСТК) по Протокол № 29/25.04.2018 година, като от присъстващите 20 висши съдии „ за “ са дали своят вот 14, а 6 са дали своят вот „ срещу “.
В настояването се показва, че плануваното назад деяние в § 8 от ЗИД на ЗБН е противоконституционно в частта, обвързвана с член 59, алинея 5 и 6 от ЗБН, защото: 1. Накърнява добитите права, заради придаденото назад деяние на регулираща ги материалноправна норма, без изменението на закона да е обусловено от отбрана на значим публичен интерес, не е налице нито неотложна нужда от такова изменение, нито смяната е съразмерна за страните по материалното правоотношение; 2. Чрез противоположното деяние се основават два успоредни режима, единият облекчава, а другият затруднява ситуацията на всяка от страните по делата (в взаимозависимост от процесуалното й качество), с което се основава неравноправно отнасяне на гражданските и стопанските субекти, участващи в производството по банкова несъстоятелност; 3. Нарушено е условието за правова страна в материалноправен смисъл, а точно законодателството да дава отговор на правилото на непоклатимост и предвидимост.
Разпоредбата на § 8 гласи: „ Чл. 59, алинея 5, 6 и 7 се ползват от 20.06.2014 година “. С член 59 от ЗБН се регламентират редът и изискванията, при които заемодател в производството по банкова неплатежоспособност може да извърши прихващане (на вземането си) със свое обвързване към банката. В редакцията на алинея 5 преди оспорваното изменение законодателят е регламентирал прогласяването за недействително eх lege по отношение на кредиторите на несъстоятелността всяко прихващане, без значение от това по кое време са зародили насрещните отговорности, в случаите, когато то е осъществено от заемодател или от банката: а) след началната дата на неплатежоспособност; б) след датата на слагане на банката под специфичен контрол при изискванията на Закона за кредитните институции (ЗКИ), включващ наложена мярка по член 116, алинея 2, т. 2 от ЗКИ (спиране за избран период напълно или отчасти осъществяването на всички или на някои от отговорностите й), в случай че тази дата предшества датата по т. 1. Алинея 6 регламентира отсрочване на действието на прогласеното за недействително на съображение миналата алинея прихващане до осъществяване на окончателната сметка за систематизиране с оглед залегналото в алинея 5 изискване за реалност за частта от вземането, която кредиторът би получил при систематизиране на осребреното имущество.
С приемането на § 8 от ЗИД на ЗБН законодателят е придал назад деяние към 20.06.2014 година на плануваните в член 59, алинея 5 от ЗБН учредения за относителна нищожност ex lege на осъществени от кредитори на банката или от самата банка прихващания. Същевременно с § 3 е променен член 62, алинея 1 от ЗБН, като е удължен срокът за предявяването на исковете от 2-годишен на 5-годишен. В настояването до Конституционен съд написа: „ В резултат на тези промени в уредбата следва, че е предоставена опция на синдика, Фонда или на заемодател с конкурентно взимане да предявят искове за прогласяване за недействителни във връзка с кредиторите на масата на несъстоятелността на прихващания, при които заемодател на банката е погасил през интервала 20.06.2014 – 28.11.2014 година свои отговорности към нея посредством прихващане със свое насрещно взимане. Последицата от уважаване на такива искове би била, че по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността и по отношение на синдиците на банката прихващането би се смятало за нестанало. В тази догадка вземането на банката по отношение на кредитора би възобновило съществуването си и би станало неотложно изискуемо. Същевременно обаче вземането на кредитора към банката, което е било прихванато, не би било обновено. Нещо повече, то би се смятало за погасено според член 110, алинея 1 от ЗБН, заради непредявяването му по реда и в периодите на член 63 и сл. от ЗБН. То не е било предявено, поради зачетеното от кредитора погасително деяние на прихващането. “ Според ОСТК по силата на придаденото назад деяние с § 8 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗБН кредиторът на банката със декларирано за прихващане и към този момент прихванато и погасено взимане, би се трансформирал в неин дебитор, без да има опция да осъществя своето взимане в това или което и да е друго произвеждане.
Върховните съдии са безапелационни, че с приемането на оспорената норма законодателят е преуредил завършени все още на изменение на закона правни отношения (същинска ретроактивност), която, както неведнъж е имал случай да уточни Конституционен съд, е в прорез с правилото на член 4, алинея 1 от Конституция на Република България, въвеждащ противоконституционност на правни правила, нарушаващи правната сигурност, погасяващи добити права и рушащи доверието в правната система.
В настояването до Конституционен съд се припомня, че според член 121, алинея 1 от Конституция на Република България съдилищата обезпечават тъждество и условия за състезателност на страните в правосъдния развой, а производството по делата – установяването на истината. В претекстовете на ОСТК написа: „ Защитата на правната сигурност и равенството на правата на страните е освен парламентарен принцип, залегнал в член 6, алинея 2 от Конституцията, а и главен принцип на практиката на Съд на Европейския съюз. В случая, преуреждането (ex tunc) на завареното материално правно отношение утежнява правното състояние на едната от страните по него и основава права за другата. За едната страна реализирането на материалното й право (прогласеното за непогасено вземане) с изменението на член 62, алинея 1 от ЗБН с § 3 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗБН е предоставена и спомагателна процесуална опция да стори това, посредством продължение на периода. Същевременно, за насрещната страна по материалното правно отношение се преклудира опцията за реализация на вземането в производството по неплатежоспособност, защото липсва симетрична смяна в периодите за предявяване на вземанията. Не единствено това, преклудира се и опцията на тази страна да предяви вземането си в друго правосъдно произвеждане. “ Равенството на страните в производството по каузи значи най-малкото насрещните страни в производството да разполагат с еднакъв набор средства и благоприятни условия за реализиране на преференциален за всяка от тях резултат. С приемането на атакуваната норма това равновесие е очевидно нарушено в интерес на една от страните, доколкото постигането на характерните за нея задания и цели в производството се облекчава.
В настояването написа още, че вследствие на изместването обратно във времето на действието на критериите за нищожност, тези от кредиторите, които, разчитайки на погасителния резултат на фактически прихващане, не са предявили вземането си по реда и в периодите на член 63 и сл. от ЗБН, губят правото си на благосъстоятелност върху него, без опция за отбраната му по различен ред. Това е в несъгласие както с правилата на правовата и демократична страна, залегнали в преамбюла на Конституция на Република България, по този начин и с член 17, алинея 1 от нея („ правото на благосъстоятелност и на заместничество се подсигурява и пази от закона “).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ