Борислав Цеков срази Нинова! Даде й урок по право за клетвата на конституционните съдии
Конституционните съдии не поставят клетва „ пред “ президента, ръководителя на Народно събрание и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Те не са получателите на клетвата. Полагането на тази клетва е в тяхно „ наличие “. Този урок по право даде топ конституционалистът доцент Борислав Цеков на Корнелия Нинова. С пост във Facebook доцент Цеков обясни на соцлидера смисъла на клетвата, която новите конституционни съдии поставят. Повод е апелът на Нинова към президента да осиети клетвата на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков.
Присъствието на президента, на ръководителите на Народно събрание, Върховен касационен съд и Върховен административен съд на клетвата на конституционните съдии има единствено механически и параден темперамент, безапелационен е доцент Борислав Цеков.
Присъствието на клетвата е тяхно законово обвързване, а не пълномощие. Неизпълнението на това законово обвързване не може да бъде обвързвано с правни последствия, съобщи още специалистът.
Ето целия пост на доцент Борислав Цеков във Facebook:
ЧАСЪТ НА КОНСТИТУЦИОНАЛИСТА
Днес една партийна лидерка, госпожа Нинова, призовала Президента на Републиката да осуетял встъпването в служба на определените конституционни съдии, като не участва на клетвата им в Конституционния съд (КС).
Подобни разсъждения бяха изложени също тук и там в печата. Всички те се опират на така наречен „ казус на Плевнелиев “ – когато президентът Плевнелиев отхвърли да участва на клетвата на определената от Парламента госпожа Марковска, заради което ръководителят на Конституционен съд тогава приключи процедурата. Според лансираната в оня миг теза (напр. от Неделчо Беронов) изборът бил комплициран в действителност състав, заради което неприсъствието на Президента на клетвата било спънка за встъпването на конституционния арбитър в служба.
Подобна теза е неправилна от конституционоправна позиция. Писал съм още тогава, през 2012 година: „ Прецедентът Плевнелиев “ беше неприятен казус, при който, за жалост, Конституционен съд се подчини на политическата обстановка, а не отбрани върховенството на Конституцията. Да, правилно е, че имаше репутационен скандал към Марковска, имаше формирани наказателни производства против нея и прочие
Но всичко това е въпрос на преценка от органа, който избира, а не от органите, които са задължени да участват на клетвата.
Това е по този начин, тъй като:
Конститутивно значение за избирането на конституционни съдии от трите квоти – на Народно събрание, на Президента и на правосъдната власт – е точно изборът, който се прави, респ. с: решение на Народно събрание, декрет на Президента или решение на общото заседание на съдиите от Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Полагането на клетва обуславя единствено встъпването в служба на към този момент определените с влезнали в действие решения конституционни съдии. Неслучайно, Конституцията не съдържа разпореждания, които плануват такава клетва, а редът за нейното полагане и нейното наличие са уредени на законово равнище – в Закона за Конституционния съд (ЗКС).
Първият значителен миг в законовата уредба на клетвата (чл. 6, ЗКС) е, че клетвата се поставя не „ пред “ президента, ръководителя на Народно събрание и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, т.е. не те са получателите на клетвата. Полагането на тази клетва е – чуйте деликатно! – в тяхно „ наличие “.
Това „ наличие “ има единствено механически и параден темперамент. Това е по този начин, тъй като на този стадий от процедурата, при който имаме определени с влезнали в действие решения конституционни съдии, нито президентът, нито ръководителят на Народно събрание, нито ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд имат някакво право на преценка или на „ несъгласие “ върху определените конституционни съдии. В случай че се одобри, че с отсъствието на някой от тези субекти от церемонията по полагане на клетва той може да препятства встъпването в служба, то това би означавало, че на тези субекти се дава право на преценка и опция за самобитно „ несъгласие “ върху решението за избор. Конституцията обаче не планува сходна власт и сходно „ несъгласие “ нито за Президента, нито за останалите субекти, в чието наличие би трябвало да се постави клетвата.
Нещо повече, тезата, че те имали право на такава преценка, като се изключи че няма никаква опора в Конституцията, би могла да докара и до несъразмерна и непропорционална интервенция в статуса и активността на Конституционен съд от страна на президента, Народно събрание или правосъдната власт, което ще съставлява жестоко нарушение и даже тъпчене на независимостта на конституционната пълномощия.
Представете си, да вземем за пример, че през днешния ден Президентът реши да „ оспори “ по този метод решението на Парламента, а на следващия ден ръководителят на Народно събрание реши да блокира определените от Президента или от правосъдната власт. Или пък правосъдната власт да блокира останалите. Какво – тези институции ще блокират с това „ несъгласие “ работата на Конституционен съд и ще оспорват влезнали в действие решения на висши конституционни органи? Кое е конституционното съображение за всичко това? Няма такова!
В обобщение – наличието на президента, на ръководителите на Народно събрание, Върховен касационен съд и Върховен административен съд на клетвата на конституционните съдии има единствено механически и параден темперамент. След избирането на конституционните съдии по открития в Конституцията ред, органите и институциите, които съгласно ЗКС са задължени да участват на клетвата, нямат право нито преценка, нито на „ несъгласие “ по отношение на определените конституционни съдии.
Присъствието на клетвата е тяхно законово обвързване, а не пълномощие. Неизпълнението на това законово обвързване не може да бъде обвързвано с правни последствия, които всъщност неодобряват законно и конституционосъобразно решение за избор, изработен от плануваните в Конституцията органи. Няма и една запетая в Конституцията (а и в ЗКС), която да дава сходна екстраординерна власт на присъстващите на клетвата.
Присъствието на президента, на ръководителите на Народно събрание, Върховен касационен съд и Върховен административен съд на клетвата на конституционните съдии има единствено механически и параден темперамент, безапелационен е доцент Борислав Цеков.
Присъствието на клетвата е тяхно законово обвързване, а не пълномощие. Неизпълнението на това законово обвързване не може да бъде обвързвано с правни последствия, съобщи още специалистът.
Ето целия пост на доцент Борислав Цеков във Facebook:
ЧАСЪТ НА КОНСТИТУЦИОНАЛИСТА
Днес една партийна лидерка, госпожа Нинова, призовала Президента на Републиката да осуетял встъпването в служба на определените конституционни съдии, като не участва на клетвата им в Конституционния съд (КС).
Подобни разсъждения бяха изложени също тук и там в печата. Всички те се опират на така наречен „ казус на Плевнелиев “ – когато президентът Плевнелиев отхвърли да участва на клетвата на определената от Парламента госпожа Марковска, заради което ръководителят на Конституционен съд тогава приключи процедурата. Според лансираната в оня миг теза (напр. от Неделчо Беронов) изборът бил комплициран в действителност състав, заради което неприсъствието на Президента на клетвата било спънка за встъпването на конституционния арбитър в служба.
Подобна теза е неправилна от конституционоправна позиция. Писал съм още тогава, през 2012 година: „ Прецедентът Плевнелиев “ беше неприятен казус, при който, за жалост, Конституционен съд се подчини на политическата обстановка, а не отбрани върховенството на Конституцията. Да, правилно е, че имаше репутационен скандал към Марковска, имаше формирани наказателни производства против нея и прочие
Но всичко това е въпрос на преценка от органа, който избира, а не от органите, които са задължени да участват на клетвата.
Това е по този начин, тъй като:
Конститутивно значение за избирането на конституционни съдии от трите квоти – на Народно събрание, на Президента и на правосъдната власт – е точно изборът, който се прави, респ. с: решение на Народно събрание, декрет на Президента или решение на общото заседание на съдиите от Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Полагането на клетва обуславя единствено встъпването в служба на към този момент определените с влезнали в действие решения конституционни съдии. Неслучайно, Конституцията не съдържа разпореждания, които плануват такава клетва, а редът за нейното полагане и нейното наличие са уредени на законово равнище – в Закона за Конституционния съд (ЗКС).
Първият значителен миг в законовата уредба на клетвата (чл. 6, ЗКС) е, че клетвата се поставя не „ пред “ президента, ръководителя на Народно събрание и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, т.е. не те са получателите на клетвата. Полагането на тази клетва е – чуйте деликатно! – в тяхно „ наличие “.
Това „ наличие “ има единствено механически и параден темперамент. Това е по този начин, тъй като на този стадий от процедурата, при който имаме определени с влезнали в действие решения конституционни съдии, нито президентът, нито ръководителят на Народно събрание, нито ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд имат някакво право на преценка или на „ несъгласие “ върху определените конституционни съдии. В случай че се одобри, че с отсъствието на някой от тези субекти от церемонията по полагане на клетва той може да препятства встъпването в служба, то това би означавало, че на тези субекти се дава право на преценка и опция за самобитно „ несъгласие “ върху решението за избор. Конституцията обаче не планува сходна власт и сходно „ несъгласие “ нито за Президента, нито за останалите субекти, в чието наличие би трябвало да се постави клетвата.
Нещо повече, тезата, че те имали право на такава преценка, като се изключи че няма никаква опора в Конституцията, би могла да докара и до несъразмерна и непропорционална интервенция в статуса и активността на Конституционен съд от страна на президента, Народно събрание или правосъдната власт, което ще съставлява жестоко нарушение и даже тъпчене на независимостта на конституционната пълномощия.
Представете си, да вземем за пример, че през днешния ден Президентът реши да „ оспори “ по този метод решението на Парламента, а на следващия ден ръководителят на Народно събрание реши да блокира определените от Президента или от правосъдната власт. Или пък правосъдната власт да блокира останалите. Какво – тези институции ще блокират с това „ несъгласие “ работата на Конституционен съд и ще оспорват влезнали в действие решения на висши конституционни органи? Кое е конституционното съображение за всичко това? Няма такова!
В обобщение – наличието на президента, на ръководителите на Народно събрание, Върховен касационен съд и Върховен административен съд на клетвата на конституционните съдии има единствено механически и параден темперамент. След избирането на конституционните съдии по открития в Конституцията ред, органите и институциите, които съгласно ЗКС са задължени да участват на клетвата, нямат право нито преценка, нито на „ несъгласие “ по отношение на определените конституционни съдии.
Присъствието на клетвата е тяхно законово обвързване, а не пълномощие. Неизпълнението на това законово обвързване не може да бъде обвързвано с правни последствия, които всъщност неодобряват законно и конституционосъобразно решение за избор, изработен от плануваните в Конституцията органи. Няма и една запетая в Конституцията (а и в ЗКС), която да дава сходна екстраординерна власт на присъстващите на клетвата.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ