България отчита най-резкия процентен спад в разходите за образование в ЕС
Консолидираните държавни разноски за образования у нас са намалели в действително изражение с 9,1% през 2016 година Това съставлява най-рязкото процентно намаляване в целия Европейски съюз. Това е едно от заключенията на годишния отчет за равнището на образованието и образованието в Европейски Съюз, направен от Европейската комисия.
Според данните разноските за обучение в България са намалели до 3,4% от брутния вътрешен артикул (БВП) през 2015 година, което е по-малко от междинните за блока стойности от 4,7% от Брутният вътрешен продукт.
Тенденцията се дължи на забележителното намаляване на „ брутното капиталообразуване “, което включва вложенията в инфраструктура и техника като здания, компютри и други. В отчета се показва, че това на собствен ред се дължи отчасти на приключването през 2015 година на многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз за 2007-2013 година и по-бавният старт на разноските през новия програмен интервал от 2014-2020 година
„ Това хвърля светлина върху обсега, в който сходни разноски в България зависят от европейските фондове “, показват от Европейската комисия.
Сред другите изводи на отчета е и това, че през 2016 година разноските за предучилищно и начално обучение, които обичайно не са високи за страната, се равняват на 0,7% от Брутният вътрешен продукт, което съставлява по-малко от половината на междинното равнище за Европейски Съюз от 1,5%. Инвестициите в този дял на образованието са основни за равнопоставеното начало на живота и след това за неравенството на приходите.
„ Неравенството на приходите е измежду най-големите в Европейски Съюз и отражението на социално-икономическия статус на родителите върху просветителното ниво на учениците е мощно “, показват още в отчета.
От Европейската комисия допълват, че е належащо да се усъвършенства достъпът до качествено обучение и грижа в ранното детство, което обаче към момента остава предизвикателство.
Процентът на деца, ангажирани в ранно детско обучение и грижа, се е намалил през 2016 година до 86,5%, като измежду ромското население дялът е още по-малък – 66%. Като съществена причина за това се одобряват таксите за детска градина, се споделя в отчета.
В същото време включването на ромското население в просветителната система също остава предизвикателство. Според данните близо 60% от учениците от ромското население се образоват в образователни заведения, където всички или множеството учащи също са от този етнос.
Друг от проблемите, който визира отчетът, е и този със застаряването на учителите, като темпът, с който се случва това, е най-бързият в Европейски Съюз. През 2016 година 49% от преподавателите в учебно заведение са на възраст от над 50 година, а 33% са на над 55 година, което значи, че близо половината от учителите в страната ще се пенсионират в идващите 10 години.
Нуждите на бизнеса
Докладът също контстатира към този момент известното умозаключение, че уменията на приключилите висше обучение не дават отговор задоволително на потребностите на пазара на труд. През 2017 година дялът на хора с висше обучение на възраст 30-34 години е повишен леко до 32,8%, само че все пак към момента е под междинните стойности за Европейски Съюз от 39,9%. Увеличава се и процентът на намерилите си работа скоро приключили висше обучение с 8 прочие пункта до 86,5%, като сега той е над междинния за Европейски Съюз от 84,9%.
Независимо от това се следи дефицит на умения изключително в секторите на производството, строителството и цифровия бранш. Продължава и наклонността за несъответствия в уменията на приключилите обучение. Работодателите също по този начин постоянно откриват дефицит на знания и умения, изключително във връзка с така наречен " меки умения " при новозавършилите.
Според данните един от всеки двама студенти в България е приключил обществени науки, бизнес администрация или право.
Междувременно се форсира и спадат в броя на студентите. От 2012 година до 2017 година броят на студентите във висшето обучение е намалял със 17%, което се изяснява с демографски фактори и желания за учене в чужбина.
Според данните разноските за обучение в България са намалели до 3,4% от брутния вътрешен артикул (БВП) през 2015 година, което е по-малко от междинните за блока стойности от 4,7% от Брутният вътрешен продукт.
Тенденцията се дължи на забележителното намаляване на „ брутното капиталообразуване “, което включва вложенията в инфраструктура и техника като здания, компютри и други. В отчета се показва, че това на собствен ред се дължи отчасти на приключването през 2015 година на многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз за 2007-2013 година и по-бавният старт на разноските през новия програмен интервал от 2014-2020 година
„ Това хвърля светлина върху обсега, в който сходни разноски в България зависят от европейските фондове “, показват от Европейската комисия.
Сред другите изводи на отчета е и това, че през 2016 година разноските за предучилищно и начално обучение, които обичайно не са високи за страната, се равняват на 0,7% от Брутният вътрешен продукт, което съставлява по-малко от половината на междинното равнище за Европейски Съюз от 1,5%. Инвестициите в този дял на образованието са основни за равнопоставеното начало на живота и след това за неравенството на приходите.
„ Неравенството на приходите е измежду най-големите в Европейски Съюз и отражението на социално-икономическия статус на родителите върху просветителното ниво на учениците е мощно “, показват още в отчета.
От Европейската комисия допълват, че е належащо да се усъвършенства достъпът до качествено обучение и грижа в ранното детство, което обаче към момента остава предизвикателство.
Процентът на деца, ангажирани в ранно детско обучение и грижа, се е намалил през 2016 година до 86,5%, като измежду ромското население дялът е още по-малък – 66%. Като съществена причина за това се одобряват таксите за детска градина, се споделя в отчета.
В същото време включването на ромското население в просветителната система също остава предизвикателство. Според данните близо 60% от учениците от ромското население се образоват в образователни заведения, където всички или множеството учащи също са от този етнос.
Друг от проблемите, който визира отчетът, е и този със застаряването на учителите, като темпът, с който се случва това, е най-бързият в Европейски Съюз. През 2016 година 49% от преподавателите в учебно заведение са на възраст от над 50 година, а 33% са на над 55 година, което значи, че близо половината от учителите в страната ще се пенсионират в идващите 10 години.
Нуждите на бизнеса
Докладът също контстатира към този момент известното умозаключение, че уменията на приключилите висше обучение не дават отговор задоволително на потребностите на пазара на труд. През 2017 година дялът на хора с висше обучение на възраст 30-34 години е повишен леко до 32,8%, само че все пак към момента е под междинните стойности за Европейски Съюз от 39,9%. Увеличава се и процентът на намерилите си работа скоро приключили висше обучение с 8 прочие пункта до 86,5%, като сега той е над междинния за Европейски Съюз от 84,9%.
Независимо от това се следи дефицит на умения изключително в секторите на производството, строителството и цифровия бранш. Продължава и наклонността за несъответствия в уменията на приключилите обучение. Работодателите също по този начин постоянно откриват дефицит на знания и умения, изключително във връзка с така наречен " меки умения " при новозавършилите.
Според данните един от всеки двама студенти в България е приключил обществени науки, бизнес администрация или право.
Междувременно се форсира и спадат в броя на студентите. От 2012 година до 2017 година броят на студентите във висшето обучение е намалял със 17%, което се изяснява с демографски фактори и желания за учене в чужбина.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ