BESCO предлага промени в закона за инвестициите, ускоряващи растежа
Конкурентите ни изпревариха. Имаме незабавна потребност от прецизни промени за напредък. За това предизвестиха от Българската предприемаческа асоциация (BESCO) по време на формалното показване на своите хрумвания за промени в Закона за поощряване на вложенията. От организацията показаха, че Чехия, Словакия, Словения, Литва, Латвия и Естония към този момент са развити страни, а Полша, Унгария и Румъния, с която до неотдавна бяхме на едно равнище на развиване, са единствено на крачка от този статут по данни на Международния валутен фонд. В същия миг статистиката на Евростат продължава да бъде безмилостна към България - страната ни остава най-бедната страна в Европейски Съюз. Защо е по този начин? За да пораства стопанската система ни и да навакса изоставането са ни нужни две неща - повече експорт на наша продукция и повече външни капитали на наша територия, считат от BESCO. “Икономическият взрив на страните от Централна и Източна Европа през последните години се дължи на преформатирането на стопанските системи им към бизнеси с висока добавена стойност и превръщането на експортно-ориентираните индустриални вложения в народен приоритет в политиката. В същото време България към момента не може да даде съперници условия за привличане на стратегическите вложители от световен мащаб ”, сочи анализът на Българската предприемаческа асоциация, направен и показан пред политици, институции и медии от специалиста Росен Иванов, член на УС на асоциацията. Според отчета на BESCO, в случай че страната ни трансформира привличането на експортно насочените индустриални вложения в сполучливо осъществен народен приоритет, тя може може да доближи междинните европейски приходи в границите на едвам 10-15 години.
“И още - такива вложения у нас, изключително в случай че посредством държавна помощ са насочвани към по-изостаналите райони, биха спомогнали освен за увеличение на износа, повишение на междинната работна заплата и икономическия напредък. Те биха понижили районните несъответствия, обществените неравенства в обществото и биха спомогнали за ускорено преструктуриране на работната ръка към актуалните условия и по-добра демографска картина у нас ”, безапелационни са от BESCO.
Европа и съседите Докато у нас към момента приказваме за милиардните капиталови планове в бъдеще време, то при прилежащите ни страни, които са ни конкуренция в района, нещата се случват в действително време. “С вложения от €1 милиарда и 400 млн. евро Румъния построи няколко завода за автомобилни гуми, за акумулатори за електрически автомобили и за произвеждане на трактори. В Сърбия с над €700 млн. вложения построиха също фабрики за електромотори, автомобилни гуми и контролни системи за автомобилната промишленост. Дори Република Северна Македония надминава България с осъществени задгранични вложения за €200 млн., още веднъж за произвеждане за елементи в автомобилната промишленост и за цех за опаковки на медикаменти ”, изброяват от предприемаческата организация и изясняват... Какво не ни доближава? Структурата и средата на българската стопанска система сега нe дават отговор съответно на световните конкурентни условия и благоприятни условия. Страната ни не влага задоволително в производства с висока добавена стойност. В допълнение към това София и останалата част на България “са две разнообразни страни ” във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, като разликата с втория - Стара Загора, е повече от два пъти. “У нас към момента настояването на позволение за държавна помощ при привличането на вложител се възприема като евентуален риск и равнищата на тази помощ наподобяват напряко несериозно, в съпоставяне със прилежащите стопански системи в напредък. А Брюксел предизвиква този метод и позволява за всеки район друг интензитет на държавна помощ при привличането на вложения. В България разрешението доближава до 60% държавно присъединяване в дадена инвестиция, само че тази опция остава неизползвана при настоящето състояние ”, безапелационни са от BESCO. По този метод, в случай че в Сърбия един вложител може да получи милиарди евро държавна поддръжка, то в България тя се изчерпва с “някаква пътна инфраструктура, която не е ясно по кое време ще бъде издигната ”. Към явно неконкурентните ни условия по този индикатор, показват от организацията, можем да прибавим и обичайни проблеми за бизнеса у нас като тромавата администрация и остарели регулации, проблемите с дефицита на квалифицирана работна ръка, образованието, което не построява нужните умения, подозренията за върховенството на закона и политическата рецесия и неустойчивост през последните години.
Ако оставим обстановката в настоящето ѝ положение, считат от BESCO, в бъдеще вместо да настигнем най-малко съседите си, от ден на ден ще се отдалечаваме освен от тях, “но и от фантазията да живеем по-добре ”. А в действителност, с цел да сме “икономическо знамение на Балканите не са нужни чудеса, а точните промени ”.
“По образеца на съумелите страни решението на поставените нагоре проблеми стартира с смяна на Закона за поощряване на вложенията у нас - една от новите дела на BESCO в устрема ни да доставим на българските бизнесмени и стопанска система най-хубавите международни практики и условия за бизнес ”, изясняват от BESCO и конкретизират концепциите си: - Да се усили съответната държавна помощ за експортно насочените индустриални вложения, които имат по-голяма добавена стойност. Това значи да се понижат праговете за такива планове, като в това време се насърчат повече вложения в браншове със междинна и висока добавена стойност. Едно от изискванията за даване на държавна помощ е тези планове да наемат хора на по-високи заплати от междинната за дадената община, в която се намира производството. Това би повишило стандарта на по-слабо развитите райони на страната. И още - като дойдат новаторски предприятия, които изнасят конкурентна продукция ще увеличим продуктивността на труда и приходите на хората, които към този момент са заети в стопанската система. Вече имаме образците с сполучливата индустриализация на Пловдив, Ботевград и Севлиево. При струпване и разпространяване на тези модели в народен мащаб, това ще помогне на стопанската система ни да доближи идващото равнище и ще увеличи стандарта на всички. - Да се вкара нова категория вложител, Стратегически Инвеститор, за вложения от над €100 млн., което да разреши да се договаря до оптималните прагове на държавна помощ за значими планове. - Да се дава държавна помощ и на по-малки индустриални вложения в промишлености със междинна и висока добавена стойност. Такива вложения са жизненоважни в по-малките обитаеми места в България, за ускорено усъвършенстване на структурата на работната мощ, увеличение на възнагражденията и понижаване на районните несъответствия. “Ние имаме вяра, че в случай че политиците и институциите ни желаят да развият стопанската система ни допустимо най-бързо и да настигнем и изпреварим районните си съперници, България би трябвало да си сложи за цел да притегля най-малко по €3-4 милиарда индустриални вложения на година ”, изясняват в умозаключение от предприемаческата организация и прибавят: “Това би основало 100,000-150,000 по-високоплатени работни места за хора с ниско и приблизително равнище на подготовка. Те ще ускорят общия напредък, ще оказват помощ на страната ни да излезе от т.нар “капан на междинните приходи ” и ще оказват помощ на стопанската система ни да доближи идващото равнище в пътя към общата ни цел - развита, конкурентна и модерна страна ”.
“И още - такива вложения у нас, изключително в случай че посредством държавна помощ са насочвани към по-изостаналите райони, биха спомогнали освен за увеличение на износа, повишение на междинната работна заплата и икономическия напредък. Те биха понижили районните несъответствия, обществените неравенства в обществото и биха спомогнали за ускорено преструктуриране на работната ръка към актуалните условия и по-добра демографска картина у нас ”, безапелационни са от BESCO.
Европа и съседите Докато у нас към момента приказваме за милиардните капиталови планове в бъдеще време, то при прилежащите ни страни, които са ни конкуренция в района, нещата се случват в действително време. “С вложения от €1 милиарда и 400 млн. евро Румъния построи няколко завода за автомобилни гуми, за акумулатори за електрически автомобили и за произвеждане на трактори. В Сърбия с над €700 млн. вложения построиха също фабрики за електромотори, автомобилни гуми и контролни системи за автомобилната промишленост. Дори Република Северна Македония надминава България с осъществени задгранични вложения за €200 млн., още веднъж за произвеждане за елементи в автомобилната промишленост и за цех за опаковки на медикаменти ”, изброяват от предприемаческата организация и изясняват... Какво не ни доближава? Структурата и средата на българската стопанска система сега нe дават отговор съответно на световните конкурентни условия и благоприятни условия. Страната ни не влага задоволително в производства с висока добавена стойност. В допълнение към това София и останалата част на България “са две разнообразни страни ” във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, като разликата с втория - Стара Загора, е повече от два пъти. “У нас към момента настояването на позволение за държавна помощ при привличането на вложител се възприема като евентуален риск и равнищата на тази помощ наподобяват напряко несериозно, в съпоставяне със прилежащите стопански системи в напредък. А Брюксел предизвиква този метод и позволява за всеки район друг интензитет на държавна помощ при привличането на вложения. В България разрешението доближава до 60% държавно присъединяване в дадена инвестиция, само че тази опция остава неизползвана при настоящето състояние ”, безапелационни са от BESCO. По този метод, в случай че в Сърбия един вложител може да получи милиарди евро държавна поддръжка, то в България тя се изчерпва с “някаква пътна инфраструктура, която не е ясно по кое време ще бъде издигната ”. Към явно неконкурентните ни условия по този индикатор, показват от организацията, можем да прибавим и обичайни проблеми за бизнеса у нас като тромавата администрация и остарели регулации, проблемите с дефицита на квалифицирана работна ръка, образованието, което не построява нужните умения, подозренията за върховенството на закона и политическата рецесия и неустойчивост през последните години.
Ако оставим обстановката в настоящето ѝ положение, считат от BESCO, в бъдеще вместо да настигнем най-малко съседите си, от ден на ден ще се отдалечаваме освен от тях, “но и от фантазията да живеем по-добре ”. А в действителност, с цел да сме “икономическо знамение на Балканите не са нужни чудеса, а точните промени ”.
“По образеца на съумелите страни решението на поставените нагоре проблеми стартира с смяна на Закона за поощряване на вложенията у нас - една от новите дела на BESCO в устрема ни да доставим на българските бизнесмени и стопанска система най-хубавите международни практики и условия за бизнес ”, изясняват от BESCO и конкретизират концепциите си: - Да се усили съответната държавна помощ за експортно насочените индустриални вложения, които имат по-голяма добавена стойност. Това значи да се понижат праговете за такива планове, като в това време се насърчат повече вложения в браншове със междинна и висока добавена стойност. Едно от изискванията за даване на държавна помощ е тези планове да наемат хора на по-високи заплати от междинната за дадената община, в която се намира производството. Това би повишило стандарта на по-слабо развитите райони на страната. И още - като дойдат новаторски предприятия, които изнасят конкурентна продукция ще увеличим продуктивността на труда и приходите на хората, които към този момент са заети в стопанската система. Вече имаме образците с сполучливата индустриализация на Пловдив, Ботевград и Севлиево. При струпване и разпространяване на тези модели в народен мащаб, това ще помогне на стопанската система ни да доближи идващото равнище и ще увеличи стандарта на всички. - Да се вкара нова категория вложител, Стратегически Инвеститор, за вложения от над €100 млн., което да разреши да се договаря до оптималните прагове на държавна помощ за значими планове. - Да се дава държавна помощ и на по-малки индустриални вложения в промишлености със междинна и висока добавена стойност. Такива вложения са жизненоважни в по-малките обитаеми места в България, за ускорено усъвършенстване на структурата на работната мощ, увеличение на възнагражденията и понижаване на районните несъответствия. “Ние имаме вяра, че в случай че политиците и институциите ни желаят да развият стопанската система ни допустимо най-бързо и да настигнем и изпреварим районните си съперници, България би трябвало да си сложи за цел да притегля най-малко по €3-4 милиарда индустриални вложения на година ”, изясняват в умозаключение от предприемаческата организация и прибавят: “Това би основало 100,000-150,000 по-високоплатени работни места за хора с ниско и приблизително равнище на подготовка. Те ще ускорят общия напредък, ще оказват помощ на страната ни да излезе от т.нар “капан на междинните приходи ” и ще оказват помощ на стопанската система ни да доближи идващото равнище в пътя към общата ни цел - развита, конкурентна и модерна страна ”.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ