Конференция на тема „Морските газови хидрати: нов ресурс на природен

Конференция на тематика „ Морските газови хидрати: нов запас на природен газ за Европа и България и действителна опция за енергийна самостоятелност на България “ стартира работа във Варна. Газовите хидрати са измежду най-перспективният енергиен запас на бъдещето, безапелационни са специалистите, макар че към този момент технологиите още не са на задоволително равнище за приложението им в бъдещето.




Глобални и европейски вероятности

Газовите хидрати, акумулирани в седиментите на континенталните окрайнини на моретата и океаните, са един обещаващ нов енергиен запас.

Глобалните ресурси от природен газ, обвързван в тези сходни на лед твърди формирания, надвишава количеството газ в стандартните залежи с един порядък. Понастоящем доста страни в света (Германия, Индия, Китай, Нова Зеландия, Съединени американски щати, Тайван, Южна Корея и Япония) влагат в научно-изследователски действия по хидратите, с цел да изследват своите териториални води, да дефинират капацитета на ресурсите и да разработят технологии за индустриален рандеман на газ от газови хидрати. Тези проучвания потвърдиха, че морските седименти отсрочени да вземем за пример в японските териториални води съдържат задоволително газови хидрати, с цел да се задоволи потреблението на Япония за над 90 години. Няколко индустриални проби, извършени както на суша, по този начин и в морето, потвърдиха, че може да се добива газ от тези неконвенционални резервоари на природен газ.

Планираните проби за интервала 2017-2018 година в териториалните води на Япония, Китай, Индия и Южна Корея, потвърждават световния интерес към газовите хидрати като предстоящ източник на природен газ.

За разлика от шистовия газ и други неконвенционални запаси, газовите хидрати могат да бъдат експлоатирани без да се визира околната среда.

Чистият природен газ от локалните залежи на газови хидрати би трябвало да играе значима роля в бъдещата европейска енергийна система. Той би могъл: а) да увеличи сигурността на енергийните доставки, б) да способства за понижение на излъчванията на CO2, заменяйки въглищата, и в) да добавя източниците на възобновима сила и стабилизира енергийната мрежа, като доставя електричество в интервалите на безветрие и/или по-малко светлина. В последна сметка, газовите хидрати биха могли да заменят европейския стандартен газ, който ще се изчерпи през идващите десетилетия, и доста да смекчат възходящата взаимозависимост на Европа от импорт на природен газ.

Досега европейските води не са изследвани систематично за газови хидрати. Геофизичните данни и цифровото моделиране демонстрират, че газови хидрати се срещат в Черно море, в Северните морета, в Средиземно море и по атлантическия шелф и скат. Най-обещаващите залежи са открити в западната част на Черно море – в дълбоководната палеоделта на р. Дунав в изключителните стопански зони на България и Румъния. Очаква се дълбоководното сондиране от борда на немски проучвателен транспортен съд планувано за есента на 2017 година, да даде спомагателни данни за ресурсния капацитет на този основен регион с акумулация на морски газови хидрати.

Оценка на ресурсите

Оценка на количеството и разпространяването на газови хидрати може да бъде направена чрез сеизмични и електромагнитни способи, защото газовите хидрати въздействат върху скоростта на акустичните талази и електрическите токове, преминаващи през седиментите, сочи изследване.

Данните, получени с тези геофизически способи се удостоверяват посредством сондиране в перспективните площи и се интерпретират с басейнови модели, симулиращи натрупването на газови хидрати посредством генериране на газ и миграция по пътища с висока проницаемост. Европейски научни институти, дребни и междинни предприятия и индустриални корпорации сполучливо са ползвали тези способи за изследване на разпространяването на газови хидрати в европейските води и на доста други места. До момента, единствено дребна част от европейските води са проучени за хидрати, до момента в който по-голямата част от европейския шелф и скат е проучена за идентифициране на стандартни залежи на петрол и газ. Това голям брой от сеизмични бази данни, събрани от нефто-газовата промишленост може да се обработи отначало и да се оцени за картиране на разпространяването на газови хидрати в европейските води, освен това на една неголяма цена. Необходими са спомагателни геоложки данни, с цел да се класифицират в допълнение съдържащите хидрати седименти, защото газовите хидрати във финозърнестите залежи с ниска проницаемост не могат да бъдат експлоатирани с обичайните технологии, до момента в който сполучливи полеви проби са показали, че газ се създава елементарно от газови хидрати в богати на пясъци залежи, включващи турбидити, построени от редуващи се пластове глина, кал и пясък

По предварителни оценки, ресурсите от метан единствено в едно находище на ГХ в Българската ИИЗ на Черно море са 3 500 bcm (млрд. м3). Това количество:

е повече от 40 пъти по-голямо от най-голямото намерено обичайно газово находище в Черно море – румънското Домино;

е равно на потвърдените все още ресурси от природен газ на Европа (bp.com/statisticalreview);

може да обезпечи потреблението на България с природен газ за повече от 100 години.

Производствени технологии

Разработени са разнообразни технологии, които към този момент са тествани сполучливо в полеви условия, с цел да се добие природен газ (метан) от газови хидрати. Газовите хидрати се разлагат в подповърхностния дънен пласт посредством термична стимулация, понижаване на налягането и инжектиране на въглероден двуокис (CO2), до момента в който освободения природен газ се добива посредством стандартен сондаж.

Рискове за околната среда

Освен своя капацитет като енергиен източник, газовите хидрати могат да съставляват екологичен риск, въздействайки върху стабилността на морското дъно и освобождавайки метан в атмосферата, в случай че последният не се разтвори изцяло във водния дирек или не се употребява от микробите. Седиментите отсрочени по континенталните скатове в някои случаи се стабилизират от газовите хидрати, които циментират зърнестата конструкция на седиментите.

Добивът на газ от тези залежи може да провокира срутване на ската, причинявайки повреди на добивните уреди на морското дъно и на бентосните екосистеми (което не е годно за Черно море, защото всички газово-хидратни проявления се намират на огромна дълбочина в анаеробна среда, т.е. без бентосни организми), както и излъчвания на метан в атмосферата.

Изтичане на метан е също евентуално допустимо по време на индустриалния развой, защото хидратите са нормално под дъното на дълбочина единствено няколкостотин метра. Много дребна е вероятността да настъпят фонтанирания, защото находищата на газови хидрати се поддържат на или под хидростатичното налягане. Емитирането на токсични химически субстанции не е проблем, защото тиксични съединяване не участват нито в находищата на газови хидрати, нито се употребяват в индустриалния развой.

Тези опасности са доста по-малки от рисковете при стандартния морскидобив на петрол и газ.