Еврокомисията предложи 2 млрд. евро помощ за желаещите да приемат еврото
Комисарите Валдис Домбровскис (вляво) и Пиер Московиси при представянето на предлагането в Брюксел
Още по тематиката
Непрочетените отчети за еврото
от Дневник,26 май 2018
Българска народна банка: Влизането в чакалнята на еврозоната ще подтиква промените в България
от Дневник,25 май 2018 Фонд от 2.16 милиарда евро в помощ на страни, полагащи забележими старания за приемане на еврото през целия идващ 7-годишен интервал на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз. Това е предлагането, засягащо и България, на Европейската комисия, показано дружно с следващите детайлности за това по какъв начин в институцията виждат разпределението на средствата, възлизащи на 1.1 трилиона евро за период от седем години.
Този инструмент, наименуван Механизъм за доближаване (Convergence Facility), ще оказва практическа финансова и техническа поддръжка на сполучлив преход към и за участие в еврозоната, " само че не трансформира критериите за допускане до еврото ". Той е част от Програмата за поддръжка на промените на обща стойност 25 милиарда евро, с която 27-те страни членки ще модернизират стопанските системи си в интервала 2021-2027 година Става дума за дейности на продуктовите и трудовите пазари, образованието, данъчните системи, финансовите пазари, бизнес средата, човешкия капитал и административните промени.
Почти всички средства тук (22 милиарда евро) са събрани в Инструмент за реализиране на промени (Reform Delivery Tool), по който към момента се договаря по какъв начин да бъде прилаган и който ще бъде пробван с пилотен план в Португалия. Третата част, употребяваща опита на Услугата за поддръжка на структурните промени, е за възстановяване на административния потенциал. За всички страни членки са планувани 840 милиона евро за седемте години.
Общият размер планувани средства, показани в четвъртък, е 55 милиарда евро, тъй като има и втори, по-голям инструмент, наименуван Функция за стабилизиране на вложенията за 30 милиарда евро. Целта му е да отбрани обществените вложения при положение на мощни шокове за стопанските системи, провокирани от събития отвън контрола на националните държавни управления и рискуващи да се разпространят из всички страни от Европейски Съюз с тежки последствия за действителната стопанска система.
Споменатите 30 милиарда евро под формата на заеми (грантов съставен елемент ще покрива заплащанията по лихвите) ще са единствено за страните от еврозоната и тези от механизма ERM II (наричан още " чакалнята на еврото " ), които не могат да употребяват парична политика за намаляване на потрес и за бързо свестяване от подобен удар. Достъпът до тях обаче ще става след покриване на строги критерии и при съществуването на постоянна финансова и макроикономическа политика. Това значи, че изпадналите в усложнение страни към момента имат достъп до финансиране от пазарите. Ако са го изгубили, както се случи с Гърция, Португалия или Ирландия, поддръжката ще идва от доста по-големия (500 милиарда евро) фонд за еврозоната, прочут като Европейски механизъм за непоклатимост (European Stability Mechanism или ESM).
Никоя страна, в това число в ERM II, няма да може да разчита на повече от 30% от средствата във Функцията за стабилизиране на вложенията.
Целта на препоръчаната в четвъртък функционалност е да се помогне на обществени вложения за напредък и опазване на работни места в сериозни обстановки. Нов Фонд за поддръжка на стабилизирането (Stabilisation Support Fund) ще събира вноски от страните членки въз основата на сеньоража на всяка от тях.
Тези 30 милиарда евро безлихвени заеми са разочароващи за френския президент Еманюел Макрон, разяснява Financial Times още преди да излезе формалното известие от Брюксел. Миналата година той прикани да се сътвори фонд със средства, равняващи се на няколко % от Брутният вътрешен продукт на еврозоната.
Еврокомисията обаче предлага нещо, което е резултат на компромис сред разликите на страните членки, и по тази причина го показва като първа стъпка. FT добавя още, че концепцията за потребление на сеньоража като база за вноски среща остра опозиция от националните банки - и в частност от немската Bundesbank - които изключително доста държат на независимостта си.
Освен това има концептуален конфликт сред Франция и южните страни, от една страна, и северните, от друга, по отношение на това дали би трябвало да се върви в посока на централизирани помощни принадлежности. Страни като Холандия да вземем за пример упорстват националните държавни управления да си поемат отговорността, като организират структурни промени и поддържат в положително положение бюджетите си.
Предложеният през днешния ден проект ще стане действителност, когато получи утвърждението на Европейския парламент и държавните управления на 27-те страни членки (без Англия, която за този интервал към този момент ще е отвън ЕС), а за потреблението на вноски от приходите на централните банки решението се взима с единогласие.
Още по тематиката
Непрочетените отчети за еврото
от Дневник,26 май 2018
Българска народна банка: Влизането в чакалнята на еврозоната ще подтиква промените в България
от Дневник,25 май 2018 Фонд от 2.16 милиарда евро в помощ на страни, полагащи забележими старания за приемане на еврото през целия идващ 7-годишен интервал на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз. Това е предлагането, засягащо и България, на Европейската комисия, показано дружно с следващите детайлности за това по какъв начин в институцията виждат разпределението на средствата, възлизащи на 1.1 трилиона евро за период от седем години.
Този инструмент, наименуван Механизъм за доближаване (Convergence Facility), ще оказва практическа финансова и техническа поддръжка на сполучлив преход към и за участие в еврозоната, " само че не трансформира критериите за допускане до еврото ". Той е част от Програмата за поддръжка на промените на обща стойност 25 милиарда евро, с която 27-те страни членки ще модернизират стопанските системи си в интервала 2021-2027 година Става дума за дейности на продуктовите и трудовите пазари, образованието, данъчните системи, финансовите пазари, бизнес средата, човешкия капитал и административните промени.
Почти всички средства тук (22 милиарда евро) са събрани в Инструмент за реализиране на промени (Reform Delivery Tool), по който към момента се договаря по какъв начин да бъде прилаган и който ще бъде пробван с пилотен план в Португалия. Третата част, употребяваща опита на Услугата за поддръжка на структурните промени, е за възстановяване на административния потенциал. За всички страни членки са планувани 840 милиона евро за седемте години.
Общият размер планувани средства, показани в четвъртък, е 55 милиарда евро, тъй като има и втори, по-голям инструмент, наименуван Функция за стабилизиране на вложенията за 30 милиарда евро. Целта му е да отбрани обществените вложения при положение на мощни шокове за стопанските системи, провокирани от събития отвън контрола на националните държавни управления и рискуващи да се разпространят из всички страни от Европейски Съюз с тежки последствия за действителната стопанска система.
Споменатите 30 милиарда евро под формата на заеми (грантов съставен елемент ще покрива заплащанията по лихвите) ще са единствено за страните от еврозоната и тези от механизма ERM II (наричан още " чакалнята на еврото " ), които не могат да употребяват парична политика за намаляване на потрес и за бързо свестяване от подобен удар. Достъпът до тях обаче ще става след покриване на строги критерии и при съществуването на постоянна финансова и макроикономическа политика. Това значи, че изпадналите в усложнение страни към момента имат достъп до финансиране от пазарите. Ако са го изгубили, както се случи с Гърция, Португалия или Ирландия, поддръжката ще идва от доста по-големия (500 милиарда евро) фонд за еврозоната, прочут като Европейски механизъм за непоклатимост (European Stability Mechanism или ESM).
Никоя страна, в това число в ERM II, няма да може да разчита на повече от 30% от средствата във Функцията за стабилизиране на вложенията.
Целта на препоръчаната в четвъртък функционалност е да се помогне на обществени вложения за напредък и опазване на работни места в сериозни обстановки. Нов Фонд за поддръжка на стабилизирането (Stabilisation Support Fund) ще събира вноски от страните членки въз основата на сеньоража на всяка от тях.
Тези 30 милиарда евро безлихвени заеми са разочароващи за френския президент Еманюел Макрон, разяснява Financial Times още преди да излезе формалното известие от Брюксел. Миналата година той прикани да се сътвори фонд със средства, равняващи се на няколко % от Брутният вътрешен продукт на еврозоната.
Еврокомисията обаче предлага нещо, което е резултат на компромис сред разликите на страните членки, и по тази причина го показва като първа стъпка. FT добавя още, че концепцията за потребление на сеньоража като база за вноски среща остра опозиция от националните банки - и в частност от немската Bundesbank - които изключително доста държат на независимостта си.
Освен това има концептуален конфликт сред Франция и южните страни, от една страна, и северните, от друга, по отношение на това дали би трябвало да се върви в посока на централизирани помощни принадлежности. Страни като Холандия да вземем за пример упорстват националните държавни управления да си поемат отговорността, като организират структурни промени и поддържат в положително положение бюджетите си.
Предложеният през днешния ден проект ще стане действителност, когато получи утвърждението на Европейския парламент и държавните управления на 27-те страни членки (без Англия, която за този интервал към този момент ще е отвън ЕС), а за потреблението на вноски от приходите на централните банки решението се взима с единогласие.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ