Проф. Вл. Чуков за novini.bg: Башар Асад все по-силно подкрепя Русия в Украйна
Коментар за novini.bg проф. Владимир Чуков, прочут арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма.
Целта на визитата на сирийския президент в Москва на 15-16 март беше да се „ построи по-тясна съгласуваност сред двете страни при турско-сирийското доближаване “. Сякаш по тази тематика натискът на Русия не даде мечтаните резултати. Асад настояваше срещата му с Ердоган да бъде предшествана от евакуиране на турските войски от Северна Сирия, както и Анкара да спре да поддържа терористични обединения. Очевидно е, че Асад залага на промяната на Ердоган като държавен глава на Турция, защото в свое изявление приказва за „ земетресение на изборите в Турция “.
Паралелно с това Асад засвидетелства на Путин своята цялостна поддръжка за войната в Украйна.
Нещо повече, той предложения Русия да открие още военни бази на своя територия. В момента Москва разполага с Военновъздушни сили база в Хмеймим, Военноморски сили база в Тартус, а от три месеца и още една Военновъздушни сили база - Джара в Алеппо. В своето раболепство сирийският президент съобщи, че признава историческите територии, които Русия е окупирала от Украйна, още преди самата „ специфична военна интервенция “ да се е случила.
Асад добави: „ Сирия ще приветства всевъзможни съветски оферти за основаване на нови военни бази и увеличение на броя на съветските войски. Не е належащо те да са краткотрайни. Смятаме, че разширението на съветското наличие в Сирия е нещо положително “. Нещо повече, Асад е твърдо уверен, че „ военното наличие на Русия, в която и да е страна не би трябвало да се основава на нещо краткотрайно “.
В същото време и двамата водачи не споделиха нищо за военното съдействие, което е реалност до този миг на фронта в Украйна. Според западни данни,
наемници от сирийските въоръжени сили се борят в областите Херсон и Донецк.
Изпратените от бригадата „ ал Кудс “ на 4-та механизирана дивизия, специфичните елементи на военачалник Нимър Нимър /селекционирани, подготвени и финансирани от Русия в Сирия/ и някои палестински доброволци наброяват сред 2 500 и 3 000 души. Те получават към 3 000 $. Ентусиазмът като че ли понижа откакто повече от 200 бяха убити от украинската войска.
Особено забавен е разказът на водача на режима в Дамаск за „ нацизма “, разделяйки го на „ остарял “ и „ нов “ подобен. Обвинявайки Украйна в нацизъм,
сирийският президент услужливо не помни тесните връзки сред Сирия и по-специално на неговия татко Хафес Асад с Германия, изключително с представители на Третия райх, след неговия погром.
Става въпрос за някогашния SS-Hauptsturmfurer австриеца Алоис Брюнер, наименуван от историците „ палача от Солун “. Въпросният военнопрестъпник е роден на 8 януари 1912 година в село Ронбрун, Австро-Унгария. Той е виновен за депортацията на 100 000 евреи от Австрия, Словакия, Франция и Гърция. След Втората международна война през 1954 година Брюнер съумява да избяга от плен и минавайки през Италия той се скрива в Египет. Там си трансформира името на Георг Фишер и се занимава с трафик на оръжия. След това отива в Сирия. През 1954 година Брюнер е наказан задочно на гибел във Франция, а през 2001 година – на пожизнен затвор. В арабската страна е открит от разнообразни групи на " ловци на нацисти " от Центъра Симон Визентал, на французина Серж Кларсфелд и от Мосад. През 1960 година и 1981 година те му провеждат опити за нападение, само че нацистът съумява да оцелее. Загубва само едното си око и някои пръсти на лявата ръка. През 1985 година нацистът дава изявление за западногерманското списание Bunte, в което той не показва никакво страдание за своите каузи по време на Втората международна война. В същото време той отхвърля, че е основател на така наречен " автобуси-газови камери ", за което го упреква неговият съотечественик Герд Хонсик, също нацист.
По време на ръководството на бащата на Хафез Асад /1971-2000/ баасистката власт му дава леговище.
Според специалисти точно есесовецът Брюнер построява гръбнака на структурите за сигурност на модерна Сирия.
Домакините от арабската страна му дават статут на държавен консултант и великодушна заплата против подмяна на „ препоръките му “ по отношение на ефикасни техники за изтезания и разпит, употребявани от германците през Втората международна война.
Една от тематиките на диалозите сред Хафез Асад и външния министър и вицеканцлер на Федерална Република Германия Ханс-Дитрих Геншер през 1985 година в Дамаск е Алоис Брюнер
Според френски източници нацистът живее в постройка на улица Хадад, № 7 в сирийската столица. В края на 80-те години на XX век бааситкият режим е податлив да го съобщи на управляващите на Германска демократична република. Срещите на дипломати от тази страна и Брюнер стават непрекъснати, даже последните минават в дружеска атмосфера. Те се организират тъкмо в центъра на Дамаск, в централния хотел Меридиен. Според немски публицисти той даже се мести да живее там, под полицейска защита. Падането на Берлинската стена обаче осуетява трансферирането на военнопрестъпника в Берлин. Според формалната историография Алоис Брюнер умира през декември 2001 година, една година откакто въпросният „ експерт по остарял и нов нацизъм “ поема властта. Нацисткият офицер е заровен на неизвестно място в гробището ал Афиф на сирийската столица Дамаск.
Прави усещане материал от 2011 година в Der Spiegel, който оповестява, че немското разузнаване е унищожило досието на Брюнер през 90-те години на предишния век. Останалите за него материали са били прекомерно спорни и не дават отговор дали в избран миг нацистът не е работил за повече от едно разузнаване.
Целта на визитата на сирийския президент в Москва на 15-16 март беше да се „ построи по-тясна съгласуваност сред двете страни при турско-сирийското доближаване “. Сякаш по тази тематика натискът на Русия не даде мечтаните резултати. Асад настояваше срещата му с Ердоган да бъде предшествана от евакуиране на турските войски от Северна Сирия, както и Анкара да спре да поддържа терористични обединения. Очевидно е, че Асад залага на промяната на Ердоган като държавен глава на Турция, защото в свое изявление приказва за „ земетресение на изборите в Турция “.
Паралелно с това Асад засвидетелства на Путин своята цялостна поддръжка за войната в Украйна.
Нещо повече, той предложения Русия да открие още военни бази на своя територия. В момента Москва разполага с Военновъздушни сили база в Хмеймим, Военноморски сили база в Тартус, а от три месеца и още една Военновъздушни сили база - Джара в Алеппо. В своето раболепство сирийският президент съобщи, че признава историческите територии, които Русия е окупирала от Украйна, още преди самата „ специфична военна интервенция “ да се е случила.
Асад добави: „ Сирия ще приветства всевъзможни съветски оферти за основаване на нови военни бази и увеличение на броя на съветските войски. Не е належащо те да са краткотрайни. Смятаме, че разширението на съветското наличие в Сирия е нещо положително “. Нещо повече, Асад е твърдо уверен, че „ военното наличие на Русия, в която и да е страна не би трябвало да се основава на нещо краткотрайно “.
В същото време и двамата водачи не споделиха нищо за военното съдействие, което е реалност до този миг на фронта в Украйна. Според западни данни,
наемници от сирийските въоръжени сили се борят в областите Херсон и Донецк.
Изпратените от бригадата „ ал Кудс “ на 4-та механизирана дивизия, специфичните елементи на военачалник Нимър Нимър /селекционирани, подготвени и финансирани от Русия в Сирия/ и някои палестински доброволци наброяват сред 2 500 и 3 000 души. Те получават към 3 000 $. Ентусиазмът като че ли понижа откакто повече от 200 бяха убити от украинската войска.
Особено забавен е разказът на водача на режима в Дамаск за „ нацизма “, разделяйки го на „ остарял “ и „ нов “ подобен. Обвинявайки Украйна в нацизъм,
сирийският президент услужливо не помни тесните връзки сред Сирия и по-специално на неговия татко Хафес Асад с Германия, изключително с представители на Третия райх, след неговия погром.
Става въпрос за някогашния SS-Hauptsturmfurer австриеца Алоис Брюнер, наименуван от историците „ палача от Солун “. Въпросният военнопрестъпник е роден на 8 януари 1912 година в село Ронбрун, Австро-Унгария. Той е виновен за депортацията на 100 000 евреи от Австрия, Словакия, Франция и Гърция. След Втората международна война през 1954 година Брюнер съумява да избяга от плен и минавайки през Италия той се скрива в Египет. Там си трансформира името на Георг Фишер и се занимава с трафик на оръжия. След това отива в Сирия. През 1954 година Брюнер е наказан задочно на гибел във Франция, а през 2001 година – на пожизнен затвор. В арабската страна е открит от разнообразни групи на " ловци на нацисти " от Центъра Симон Визентал, на французина Серж Кларсфелд и от Мосад. През 1960 година и 1981 година те му провеждат опити за нападение, само че нацистът съумява да оцелее. Загубва само едното си око и някои пръсти на лявата ръка. През 1985 година нацистът дава изявление за западногерманското списание Bunte, в което той не показва никакво страдание за своите каузи по време на Втората международна война. В същото време той отхвърля, че е основател на така наречен " автобуси-газови камери ", за което го упреква неговият съотечественик Герд Хонсик, също нацист.
По време на ръководството на бащата на Хафез Асад /1971-2000/ баасистката власт му дава леговище.
Според специалисти точно есесовецът Брюнер построява гръбнака на структурите за сигурност на модерна Сирия.
Домакините от арабската страна му дават статут на държавен консултант и великодушна заплата против подмяна на „ препоръките му “ по отношение на ефикасни техники за изтезания и разпит, употребявани от германците през Втората международна война.
Една от тематиките на диалозите сред Хафез Асад и външния министър и вицеканцлер на Федерална Република Германия Ханс-Дитрих Геншер през 1985 година в Дамаск е Алоис Брюнер
Според френски източници нацистът живее в постройка на улица Хадад, № 7 в сирийската столица. В края на 80-те години на XX век бааситкият режим е податлив да го съобщи на управляващите на Германска демократична република. Срещите на дипломати от тази страна и Брюнер стават непрекъснати, даже последните минават в дружеска атмосфера. Те се организират тъкмо в центъра на Дамаск, в централния хотел Меридиен. Според немски публицисти той даже се мести да живее там, под полицейска защита. Падането на Берлинската стена обаче осуетява трансферирането на военнопрестъпника в Берлин. Според формалната историография Алоис Брюнер умира през декември 2001 година, една година откакто въпросният „ експерт по остарял и нов нацизъм “ поема властта. Нацисткият офицер е заровен на неизвестно място в гробището ал Афиф на сирийската столица Дамаск.
Прави усещане материал от 2011 година в Der Spiegel, който оповестява, че немското разузнаване е унищожило досието на Брюнер през 90-те години на предишния век. Останалите за него материали са били прекомерно спорни и не дават отговор дали в избран миг нацистът не е работил за повече от едно разузнаване.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ