Митът за „джендъра“ е българският отговор на американския мит за „руския хакер“
Коментар от Валентин Хаджийски за "Гласове ":
Отново пристигна време за мъчителната графа What’s wrong with Bulgaria? („ Какво й е на България? “).
Докато левицата ловеше джендърни вещици из киберпространството:
Вотът на съмнение против Борисов-3 пропадна, без никой да го чуе, без никой да стачкува. Без по този начин нужната необятна полемика и за корупцията на ГЕРБ, и за некадърността им. Пропуснат бе шансът да се притегли вниманието на Европейски Съюз сега на председателството;
Българска социалистическа партия предложи неуместен референдум, залагащ на реакционния популизъм и обществения консерватизъм на масите – нещо диаметрално противоположно на социалистическия блян и светоусещане;
Както заяви във фейсбук Ваня Григорова, парламентарната комисия по труда и обществената политика тихомълком – без нито едно изявление на народен представител, без полемика в Тристранния съвет – гласоподава смяна в Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност, с която ще бъде отстранен наложителния темперамент на разискването със обществените сътрудници в случаите, в които локален шеф е изпратил искане за импорт на служащи от трети страни, когато броят им надвишава 10% от средносписъчната бройка на наетите по трудово правно отношение български жители.
Антиработническа смяна, с помощта на която, по остроумната забележка на Даниела Пенкова във фейсбук, уволнените български служащи ще могат да обяснят на децата си пред празната софра, че най-малко са ги защитили от третия пол;
Премиерът се нарежда като бранител на дамите (и децата) от принуждение и в този момент при всеки мотив ще може да натяква на Българска социалистическа партия, че бият дамите си. А в миналото социалистките сътвориха женското придвижване у нас;
Олигархичната синя преса доби опция да написа и истината, критикувайки Българска социалистическа партия, и по този начин получи незаслужена глътка въздух;
От безпартийните публицисти се чуха, само че напълно малко трезви и рационални гласове – направиха ми усещане във фейсбук Биляна Господарска и Валери Найденов. Но доста другояче умни и справедливи сътрудници по един или различен метод си купиха баснята за „ змийските яйца “ в Истанбулската спогодба.
Наболелите въпроси на класовата политика за следващ път бяха изтласкани от най-вулгарната identity политика.
Опозиционните сили, вместо да се обединят против ГЕРБ, още веднъж се разделиха – тоя път на прави и противоположни – и си издраха взаимно очите. Левицата се взе подръка с религиозни обскурантисти от разнообразни конфесии и вместо олигарсите щурмува феминистките и ЛГБТИ.
За отбелязване е, че в нервността против конвенцията, подлите либерасти, феминистките и ЛГБТИ няма нищо християнско. Това си е чист „ хейт спийч “, намирисващ на Третия райх.
Заплахите с отделяне от църквата на политици за техни суверенни политически дейности са почтени за пясъците на Саудитската монархия. Претенциите на изповеданията за ролята на идеологически член първи в страната по въпросите на морала и фамилията са почтени за Ислямската република.
Създаде се мракобесна атмосфера на войнстващо незнание и непоносимост към демократичната интелигенция. Стъписващ брой другояче образовани и умни хора изрично отхвърлиха да одобряват доводите на разсъдъка и на верния превод от британски.
Хора с искания на общественици, на „ здрави сили в Българска социалистическа партия “ и на глас и съвест на епохата не знаят и не желаят да знаят обикновените модерни научни показа за биологичните аргументи за хомосексуализма. Според актуалната биологическа просвета апропо последният не се „ пропагандира “ или „ възпитава “ и не се „ лекува “.
Тези хора настойчиво отхвърлят и обстоятелствата за ендемичното домашно принуждение против дамите в България. Насилието против дамите обаче пораства и ще пораства, тъй като, както помним у Вапцаров,
„ Да кажеме, ти се завръщаш,
навъсен се връщаш
във къщи.
В душата – горчилка.
Сърцето ти болежка притиска.
Набиваш жена си,
а оня ге гледа изниско
под своите вежди,
гледа във тебе
и пита:
„ Комай не доближават парите
за хлеба? “ “
Да прибавим и домашния алкохолизъм, и общото подивяване/чалгизация на нравите, и събитието, че дамите се оправят по-добре с провокациите на „ прехода “ от мъжете.
Зловещ джендър на стената
Във въпросната спогодба, отдадена извънредно на битката с насилието против дамите (на британски violence against women е съвсем цялостен синоним на gender-based violence) категорично е посочено, че gender значи „ обществени функции, които обещано общество счита за присъщи на дамите и мъжете “.
Нищо, безусловно нищо в текста на конвенцията не дава съображение за друго пояснение на gender – като „ трети пол “, „ свободноизбираем “ пол, агитация на хомосексуализъм и транссексуализъм в учебно заведение и така нататък
Терминът „ полова ориентировка “ се загатва единствено един път в конвенцията – в общ параграф, съгласно който наредбите на конвенцията се ползват без каквато и да е дискриминация на основата на раса, етнос, вяра и така нататък, т.е. общоприетият лист, в който участва и половата ориентировка.
Смисълът на тази уговорка e, че конвенцията пази от принуждение и дамите, които имат друг от нашия цвят на кожата, от различен етнос и вяра са, или даже се притеглят полово от дами, а не от мъже.
Думата gender се съдържа във всички документи на Организация на обединените нации по въпросите на дамите най-малко от 70-те години на ХХ век насам, като да вземем за пример Конвенцията за унищожаване на всички форми на дискриминация във връзка с дамите (CEDAW) от 1979 година, по която България е страна, или Декларацията за унищожаване насилието против дамите от 1993 година Думата gender се съдържа и във всички сходни документи на Европейски Съюз от последните десетилетия. Тя е добре известна у нас на генерации специалисти.
Наистина, на български имаме дълготраен проблем с превода й, отдето произлизат недоразумения. Като млад посланик превеждах gender issues с „ половоспецифични обществени въпроси “, в този момент превеждам заглавия като Women and Justice като „ Жените и правораздаването “ – точно това и значи.
Наистина, на британски език има от десетилетия насам развиване на терминологията от sex към gender, което в началото значи „ граматичен жанр “, и чиято цел е да се дебиологизира терминологията, да се концентрират надбиологичните, социологическите характерности на пола.
Чиста нечиста сделка са приказките за „ свободата да си избираме пола “.
Те са отзвук от френския екзистенциализъм на Сартр, който по време на немската окупация пишеше, че сме свободни да избираме какви да сме, даже и да сме оковани във вериги – силата на духа надмогва безсилието на плътта. Сартр в действителност изобщо не беше във вериги и даже пиесите му се играеха пред цялостни салони и се гледаха с интерес и от немците, а след войната концепциите му станаха за известно време общ идиом на образованата френска и немска юноша.
Но до момента в който обществената ни „ личност “, в това число и обществените ни функции, всекидневно свързани с пола ни (като да вземем за пример да гледаме мача или да сервира на гледащите мача ракийка и мезе), е несъмнено обществен конструкт, който предстои на развиване и на субективна преоценка, биологичният ни пол е справедлива даденост – най-малко по този начин е за 96% или повече от жителите на земята, които не спадат към ЛГБТИ.
А и у последните необичайностите на пола се дължат съвсем извънредно на справедливи фактори, независещи от прищевките на хората – на комбинации от гени и в доста по-малка степен на физически събития във вътреутробния живот или в първите часове след раждането им.
И във всеки случай това няма безусловно никаква връзка с текста на Истанбулската спогодба. Тя, за стотен път, се отнася единствено за насилието против дамите.
Българите, несъмнено, не са някакви троглодити, които доста държат да бият умерено дамите си, непритеснявани от Съвета на Европа, а просто показват недоволството си от ГЕРБ и европейските наднационални организации, които с съображение считат виновни за бедността, корупцията, беззконието, рецесията в фамилията и демографския колапс в родината си.
Но го показват в злокачествено превърната форма – лов на вещици.
Често сме отбелязвали такива изкривявания на публичното схващане у нас – да вземем за пример че българите гледат с въодушевление турски сериали за величието на Османската империя, слушат чалга и хвърлят гьобеци, а по-късно за отплата най-харесват кино лентата „ Време разделно “ и пълнят хоротеките.
Българите през днешния ден не се борят с ГЕРБ, нашата родна олигархия, ЕНП, брюкселската бюрократична върхушка и недъзите на световния турбокапитализъм, от които страдат всички, а с подлите либерасти-соросоиди, феминистки, гейове и „ трети полове “.
Чувството на крах, разпад и злощастие на българите иде от засилващото се неравноправие и икономическа неустановеност.
Но в главите им се гонят призраците на джендъра и содомията, инцеста и скотоложството.
Това е първобитно магическо мислене. Оръжие за всеобщо баламосване (weapon of mass distraction), което ловко се вгради в мозъците от пропагандната машина на олигархията.
Аналогично в Съединени американски щати олигархията държи в мъртва хватка бялата работническа класа и rednecks (селяните) посредством ловко раздухване на обществен консерватизъм – расизма и ксенофобията, мачизма и идеологията на gods and guns (богове и пушкала). Ние сполучливо следваме образеца им и сътворяваме свои rednecks.
Отново пристигна време за мъчителната графа What’s wrong with Bulgaria? („ Какво й е на България? “).
Докато левицата ловеше джендърни вещици из киберпространството:
Вотът на съмнение против Борисов-3 пропадна, без никой да го чуе, без никой да стачкува. Без по този начин нужната необятна полемика и за корупцията на ГЕРБ, и за некадърността им. Пропуснат бе шансът да се притегли вниманието на Европейски Съюз сега на председателството;
Българска социалистическа партия предложи неуместен референдум, залагащ на реакционния популизъм и обществения консерватизъм на масите – нещо диаметрално противоположно на социалистическия блян и светоусещане;
Както заяви във фейсбук Ваня Григорова, парламентарната комисия по труда и обществената политика тихомълком – без нито едно изявление на народен представител, без полемика в Тристранния съвет – гласоподава смяна в Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност, с която ще бъде отстранен наложителния темперамент на разискването със обществените сътрудници в случаите, в които локален шеф е изпратил искане за импорт на служащи от трети страни, когато броят им надвишава 10% от средносписъчната бройка на наетите по трудово правно отношение български жители.
Антиработническа смяна, с помощта на която, по остроумната забележка на Даниела Пенкова във фейсбук, уволнените български служащи ще могат да обяснят на децата си пред празната софра, че най-малко са ги защитили от третия пол;
Премиерът се нарежда като бранител на дамите (и децата) от принуждение и в този момент при всеки мотив ще може да натяква на Българска социалистическа партия, че бият дамите си. А в миналото социалистките сътвориха женското придвижване у нас;
Олигархичната синя преса доби опция да написа и истината, критикувайки Българска социалистическа партия, и по този начин получи незаслужена глътка въздух;
От безпартийните публицисти се чуха, само че напълно малко трезви и рационални гласове – направиха ми усещане във фейсбук Биляна Господарска и Валери Найденов. Но доста другояче умни и справедливи сътрудници по един или различен метод си купиха баснята за „ змийските яйца “ в Истанбулската спогодба.
Наболелите въпроси на класовата политика за следващ път бяха изтласкани от най-вулгарната identity политика.
Опозиционните сили, вместо да се обединят против ГЕРБ, още веднъж се разделиха – тоя път на прави и противоположни – и си издраха взаимно очите. Левицата се взе подръка с религиозни обскурантисти от разнообразни конфесии и вместо олигарсите щурмува феминистките и ЛГБТИ.
За отбелязване е, че в нервността против конвенцията, подлите либерасти, феминистките и ЛГБТИ няма нищо християнско. Това си е чист „ хейт спийч “, намирисващ на Третия райх.
Заплахите с отделяне от църквата на политици за техни суверенни политически дейности са почтени за пясъците на Саудитската монархия. Претенциите на изповеданията за ролята на идеологически член първи в страната по въпросите на морала и фамилията са почтени за Ислямската република.
Създаде се мракобесна атмосфера на войнстващо незнание и непоносимост към демократичната интелигенция. Стъписващ брой другояче образовани и умни хора изрично отхвърлиха да одобряват доводите на разсъдъка и на верния превод от британски.
Хора с искания на общественици, на „ здрави сили в Българска социалистическа партия “ и на глас и съвест на епохата не знаят и не желаят да знаят обикновените модерни научни показа за биологичните аргументи за хомосексуализма. Според актуалната биологическа просвета апропо последният не се „ пропагандира “ или „ възпитава “ и не се „ лекува “.
Тези хора настойчиво отхвърлят и обстоятелствата за ендемичното домашно принуждение против дамите в България. Насилието против дамите обаче пораства и ще пораства, тъй като, както помним у Вапцаров,
„ Да кажеме, ти се завръщаш,
навъсен се връщаш
във къщи.
В душата – горчилка.
Сърцето ти болежка притиска.
Набиваш жена си,
а оня ге гледа изниско
под своите вежди,
гледа във тебе
и пита:
„ Комай не доближават парите
за хлеба? “ “
Да прибавим и домашния алкохолизъм, и общото подивяване/чалгизация на нравите, и събитието, че дамите се оправят по-добре с провокациите на „ прехода “ от мъжете.
Зловещ джендър на стената
Във въпросната спогодба, отдадена извънредно на битката с насилието против дамите (на британски violence against women е съвсем цялостен синоним на gender-based violence) категорично е посочено, че gender значи „ обществени функции, които обещано общество счита за присъщи на дамите и мъжете “.
Нищо, безусловно нищо в текста на конвенцията не дава съображение за друго пояснение на gender – като „ трети пол “, „ свободноизбираем “ пол, агитация на хомосексуализъм и транссексуализъм в учебно заведение и така нататък
Терминът „ полова ориентировка “ се загатва единствено един път в конвенцията – в общ параграф, съгласно който наредбите на конвенцията се ползват без каквато и да е дискриминация на основата на раса, етнос, вяра и така нататък, т.е. общоприетият лист, в който участва и половата ориентировка.
Смисълът на тази уговорка e, че конвенцията пази от принуждение и дамите, които имат друг от нашия цвят на кожата, от различен етнос и вяра са, или даже се притеглят полово от дами, а не от мъже.
Думата gender се съдържа във всички документи на Организация на обединените нации по въпросите на дамите най-малко от 70-те години на ХХ век насам, като да вземем за пример Конвенцията за унищожаване на всички форми на дискриминация във връзка с дамите (CEDAW) от 1979 година, по която България е страна, или Декларацията за унищожаване насилието против дамите от 1993 година Думата gender се съдържа и във всички сходни документи на Европейски Съюз от последните десетилетия. Тя е добре известна у нас на генерации специалисти.
Наистина, на български имаме дълготраен проблем с превода й, отдето произлизат недоразумения. Като млад посланик превеждах gender issues с „ половоспецифични обществени въпроси “, в този момент превеждам заглавия като Women and Justice като „ Жените и правораздаването “ – точно това и значи.
Наистина, на британски език има от десетилетия насам развиване на терминологията от sex към gender, което в началото значи „ граматичен жанр “, и чиято цел е да се дебиологизира терминологията, да се концентрират надбиологичните, социологическите характерности на пола.
Чиста нечиста сделка са приказките за „ свободата да си избираме пола “.
Те са отзвук от френския екзистенциализъм на Сартр, който по време на немската окупация пишеше, че сме свободни да избираме какви да сме, даже и да сме оковани във вериги – силата на духа надмогва безсилието на плътта. Сартр в действителност изобщо не беше във вериги и даже пиесите му се играеха пред цялостни салони и се гледаха с интерес и от немците, а след войната концепциите му станаха за известно време общ идиом на образованата френска и немска юноша.
Но до момента в който обществената ни „ личност “, в това число и обществените ни функции, всекидневно свързани с пола ни (като да вземем за пример да гледаме мача или да сервира на гледащите мача ракийка и мезе), е несъмнено обществен конструкт, който предстои на развиване и на субективна преоценка, биологичният ни пол е справедлива даденост – най-малко по този начин е за 96% или повече от жителите на земята, които не спадат към ЛГБТИ.
А и у последните необичайностите на пола се дължат съвсем извънредно на справедливи фактори, независещи от прищевките на хората – на комбинации от гени и в доста по-малка степен на физически събития във вътреутробния живот или в първите часове след раждането им.
И във всеки случай това няма безусловно никаква връзка с текста на Истанбулската спогодба. Тя, за стотен път, се отнася единствено за насилието против дамите.
Българите, несъмнено, не са някакви троглодити, които доста държат да бият умерено дамите си, непритеснявани от Съвета на Европа, а просто показват недоволството си от ГЕРБ и европейските наднационални организации, които с съображение считат виновни за бедността, корупцията, беззконието, рецесията в фамилията и демографския колапс в родината си.
Но го показват в злокачествено превърната форма – лов на вещици.
Често сме отбелязвали такива изкривявания на публичното схващане у нас – да вземем за пример че българите гледат с въодушевление турски сериали за величието на Османската империя, слушат чалга и хвърлят гьобеци, а по-късно за отплата най-харесват кино лентата „ Време разделно “ и пълнят хоротеките.
Българите през днешния ден не се борят с ГЕРБ, нашата родна олигархия, ЕНП, брюкселската бюрократична върхушка и недъзите на световния турбокапитализъм, от които страдат всички, а с подлите либерасти-соросоиди, феминистки, гейове и „ трети полове “.
Чувството на крах, разпад и злощастие на българите иде от засилващото се неравноправие и икономическа неустановеност.
Но в главите им се гонят призраците на джендъра и содомията, инцеста и скотоложството.
Това е първобитно магическо мислене. Оръжие за всеобщо баламосване (weapon of mass distraction), което ловко се вгради в мозъците от пропагандната машина на олигархията.
Аналогично в Съединени американски щати олигархията държи в мъртва хватка бялата работническа класа и rednecks (селяните) посредством ловко раздухване на обществен консерватизъм – расизма и ксенофобията, мачизма и идеологията на gods and guns (богове и пушкала). Ние сполучливо следваме образеца им и сътворяваме свои rednecks.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ